Решение № 389 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330104504 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против М. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. *****, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.05.2018 г. - 31.10.2018 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на обща стойност 110,43 лева. Изтъква се, че сумата за главница е формирана след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година съобразно чл. 154 ЗЕ. Доколкото дължимата сума не е заплатена своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 18,65 лв. за периода 02.02.2019 г. 28.10.2020г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 261339/ 02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14187 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIII- ти гр.с-в. Същата била връчена на ответника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и 1 размер. Изтъква, че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което между него и ищцовото дружество не е възникнало правоотношение по доставка на топлинна енергия. Предвид това, ответникът не следва да отговаря и за заплащането на сумите за доставена и потребена топлинна енергия в имота. Съобразно изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14187/2020 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представените по делото препис – извлечение от сметка и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност на ответника за процесния период, се установява, че задълженията са за консумирана топлинна енергия /ТЕ/ за битова гореща вода.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр.

*****. Собствеността на ответника, през процесния период се доказва с представената справка № ***** от 25.02.2021 г., чрез отдалечен достъп до данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Пловдив, както и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период ответникът е имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН, като възраженията в отговора на исковата молба в тази насока – не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл. 4, ал. 1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ – 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ – при неизпълнение в срок на задълженията по 2 чл. 34, ал. 1 ОУ, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата – етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, като през процесния период нормативният акт е бил действащ. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има действие занапред и не касае процесния период от 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, в което експертът отбелязва, че за процесния период АС, обслужваща жилищния блок, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През процесния период в имота на ответника имало монтирани 3 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет; 1 бр. водомерни устройства за визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. За отчет на същото не бил осигуряван достъп, поради което била начислявана ТЕ за БГВ за 1 бр. лица по 140 лв./денонощие.

Отопляемият обем на имота е 146 м3. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 821 W, като същата не е снабдена с уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. През процесния период в имота имало 1 бр. водомерно устройство за ежемесечен визуален отчет. Вещото лице е посочило, че през процесния период за имота са прилагани изискванията на т. 6.7 във вр. с т. 6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за отчет на водомерно устройство за топла вода – на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2018 г. – 30.10.2018 г. по месеци, е общо 1,66261 MWh, в това число 0,0 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 1,66261 MWh за БГВ. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като обективно и компетентно изготвено, с необходимия опит и знания в областта на вещото лице, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и неоспорено от страните.

От приложеното по делото копие на Протокол № ***** г. на Общото събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок *****, се установи, че етажните собственици на посочения адрес, са взели решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД, като дори упълномощеното да сключи споразумителен протокол и договор за услугата „топлинно счетоводство“, е била С.М. – наследодател на ответника /видно от Нотариален акт № *****./, като същото лице, действащо като пълномощник на Етажната собственост, е сключило и Договор № ***** г. с „Нелбо инженеринг“ ООД, 3 с предмет на договора: монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградната етажна собственост, съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, чл. 112г, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2.

От констативен протокол от 29.05.2018 г., 27.06.2018 г., 25.07.2018 г., 28.08.2018 г., 26.09.2018 г. и 25.10.2018 г., се установи, че за процесния имот, не е осигурен достъп за извършване на месечния отчет на уредите за дялово разпределение.

Установи се, че ТЕ е била доставена и подавана, предвид присъединяване на отоплителните тела към топлопреносната мрежа, като неосигуряването на достъп от абоната за извършване на отчет, е в негова тежест и не може да го освободи от отговорност за плащане на начислените суми, като по този начин същият да черпи благоприятни последици от собственото си неизпълнение на задължения по ОУ с ищеца.

За установяване конкретния размер на задълженията на абоната, е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която установява, че стойността на количеството топлинна енергия, консумирана от ответника за процесния период е както следва: 141,32 лв. – топлоенергия за отопление, сградни разходи и БГВ; 16,68 лв. – услуга разпределение; 31,62 лв. – ДДС. Експертът е посочил, че с издадено КИ № ***** от 31.12.2018 г. /приложено по делото/ на стойност 59,15 лв. с ДДС, период на потребление – 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., е погасена частично фактура № ********** от 31.12.2018 г. /приложено по делото/ на обща стойност 169,58 лв. с вкл. ДДС. Погасена е сумата от 59,15 лв., като дължимият остатък е в размер на 110,43 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка месечна вноска за периода 02.02.2019 г. – 28.10.2020 г., възлиза на сумата от 18,65 лв. Вещото лице е посочило, че след приспадане на платената от ответника сума, за процесния период непогасено е останало вземането от 110,43 лв. – консумирана ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., както и сумата от 18,65 лв. – лихва за забава до 28.10.2020 г. В заключението е посочено, че счетоводството на ищцовото дружество в процесния период е водено редовно, при спазване на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК, като предявените искове са доказани както по основание, така и по размер, ето защо и същите ще бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица.