Решение № 563 от 17.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Теодора Кръстева

Красимир Маринов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000348 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 19679/01.03.2023 г., подадена от сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ гр. София, ул. „Васил Левски“ № 75, с ЕИК:177203377 чрез адвокат П. Ч. срещу решение № 183/10.02.2023 г., постановено по търг. дело № 666/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отменени като незаконосъобразни по искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, предявени от сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“, гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 33А, ЕИК:147127685 срещу жалбоподателя, решенията на ОС на ответната федерация, взети на 12.03.2022 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на сдружение „Клуб по спортни танци - Поморие“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лева – разноски за производството.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че по отношение на спорния въпрос дали ищецът е бил член на ответната спортна федерация към момента на провеждане на процесното общо събрание, съдът неправилно приел, че това е така, без да съобрази че уставът на ответното сдружение предвиждал специален ред за изключване на свои членове, именно чл. 20, ал. 4, което се осъществявало с решение, взето само от УС с квалифицирано мнозинство и на това основание ищецът бил изключен от спортната федерация, считано от 08.01.2022 г. Неправилни били и изводите на съда относно и другия спорен въпрос – дали бил спазен редът и начина, съобразно устава, за свикване 1 на процесното общо събрание като в тази връзка жалбоподателят навежда доводи, че действията по свикване на общото събрание за 12.03.2022 г. били законосъобразни, отговарящи на приетия устав и закона.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна сдружение „Клуб по спортни танци –

Поморие“, гр. Поморие чрез представляващия Н. А. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

С отговора е направено искане за спиране на делото до приключване с влязло в сила решение на производствата по търг. дело № 529/2021 г. на СГС, търг. дело № 530/2021 г. на СГС и търг. дело № 552/2021 г. на Софийски градски съд, което искане е оставено без уважение с постановено по настоящото дело определение от съдебно заседание на 05.06.2023 г.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят поддържа въззивната си жалба и моли апелативния съд да отмени решението на градския съд и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 21828/12.04.2022 г., подадена от сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“ срещу сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, с която са предявени искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна като незаконосъобразни и противоречащи на устава на решенията, взети на общо събрание на ответното сдружение, проведено на 12.03.2022 г.

Ищецът обосновава исковете си с доводи, че не бил получил покана за проведеното ОС; че нямало качена покана на сайта на ответната страна, нямало залепена такава и на адреса на управление на федерацията; че нямало представени книжа във връзка с проведеното ОС на членовете на федерацията и в частност на сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“.

Ответното сдружение не оспорва твърденията, че ищцовото сдружение не било поканено да участва в проведеното на 12.03.2022 г. общо събрание, но причината за това било взетото решение на УС от 08.01.2022 г., с което сдружението било изключено като член на федерацията. Излага и доводи, че събранието било надлежно свикано.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така предявените искове са с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, същите са процесуално допустими, поради което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд и с оглед на което постановеното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното:

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата въззивна 2 инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд, налагащи извод за основателност на исковете, които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема и следното:

Неоснователно е възражението, че сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“ не било член на ответното сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ към момента на провеждане на общото събрание от 12.03.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ конститутивният иск за отмяна на незаконосъобразните решения на общото събрание на сдруженията с нестопанска цел принадлежи на всеки член на сдружението, при което наличието на членствено правоотношение към момента на провеждане на конкретното общо събрание е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

В случая, действително е установено по делото, както твърди жалбоподателят, че съгласно приложения протокол № 1 от редовно заседание на УС на сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, проведено на 08.01.2022 г., с решение на УС на основание чл. 20, ал.

1, т. 2 и т. 7 от устава, сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“ е изключено като член на федерацията. Срещу това решение обаче, ищцовото сдружение е подало жалба пред общото събрание на ответното сдружение по реда и в срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, аналогичен на който е и чл. 33 от устава на последното и както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, обжалването поражда суспензивен ефект: решението на УС не влиза в сила до евентуалното му потвърждаване с решение на общото събрание, т.е. до този момент не настъпват правните му последици. Поради това и предвид, че страните не твърдят, нито по делото има данни, съответно и доказателства за проведено друго, предходно общо събрание, на което да е била разгледана така подадената от ищцовото сдружение жалба, то се налага извод, че членствените права на последното не са били прекратени към момента на провеждане на процесното общо събрание.

Вярно е че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 20, ал. 4 от устава на ответното сдружение предвижда, че член на същото се изключва, в определени хипотези, не по решение на общото събрание, а по решение на УС, но това не изключва правото на жалба предвид императивната разпоредба на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, съгласно която решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не покъсно от една година от датата на вземане на решението. Поради това е и ирелевантно обстоятелството, че ищцовото сдружение е заличено от регистъра на спортните организации, воден при ММС.

Предвид гореизложеното, за ищеца е налице активна процесуалноправна легитимация да предяви исковете по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя по същество на спора – че при провеждането на общото събрание на 12.03.2022 г. били спазени редът и начина, съобразно устава, 3 за свикване на процесното общо събрание и действията по свикването му били законосъобразни, отговарящи на приетия устав и закона.

По така предявените искове с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, доказателствената тежест е върху ответника – въззивник в настоящото производство, който именно следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание, проведено на 12.03.2022 г., което в случая не е сторено.

Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, наймалко един месец преди насрочения ден. Доколкото разпоредбата е диспозитивна, следва да се има предвид регламентацията по устава на ответната федерация, в частност чл. 37 и чл. 39, която предвижда, че свикването на общото събрание се извършва чрез публикуване на поканата в официалния интернет сайт на сдружението и/или поставяне на поканата на мястото за обявления в сградата, където се намира адресът на управление на сдружението, удостоверено с констативен протокол за залепване на поканата; както и че времето от публикуването на поканата и/или поставянето й на мястото за обявления в сградата, където се намира адресът на управление на сдружението до датата на заседание на ОС не може да бъде по-малко 15 (петнадесет) дни.

В случая не е спорно между страните, че процесното общо събрание не е свикано чрез поставяне на обявление за това на съответното за това място в сградата, където е седалището на федерацията. Същевременно, не са ангажирани доказателства, от които да се установи надлежно обявяване на покана за свикването му на официалния интернет сайт на федерацията. За доказване на това обстоятелство единствено е представена, и то от страна на ищеца, снимка от сайта на ответното сдружение на покана за общо събрание, в която обаче не са посочени дата, час, място на провеждане и по чия инициатива е свикано то, каквито са изискванията за съдържанието на поканата съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава, което не се установява и от приложеното към въззивната жалба в цялост изображение от сайта на въпросната покана. Най-вече тази снимка – извлечение от сайта на ответното сдружение не е годно и допустимо доказателствено средство, от което да може да се приеме за установено, че действително на посочения интернет сайт в определен момент е била налична покана за провеждане на процесното общо събрание със съответното й съдържание.

Обратен извод не може да бъде направен и от твърденията на ответника, че събранието е било свикано чрез изпращане на имейли до всички членове на федерацията, за което представя като доказателства препис от покана и разпечатки на имейли (л. 38-41). Освен, че такъв способ за свикване на общо събрание не е предвиден нито в ЗЮЛНЦ, нито в устава на федерацията, така представените доказателства не установяват както връчването на поканите, така и съдържанието на поканата (текстът на поканата на л. 40, представляващ прикачен файл към имейл е нечетлив и поради това не може да се сравни с текста на приложената на лист 38 покана). Отделно от това, не са ангажирани и съответно събрани доказателства за членския състав към дата на свикването на общото събрание, за да се провери дали изпратените по имейл покани са адресирани до надлежните членове на федерацията.