Решение № 15763 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15763 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110165873 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от „ОБ******“ ЕООД против „З******Я“ АД иск по чл.405, ал. 1 КЗ - за сума в размер на 3 895,40 лв., която се претендира като застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ***** АК, причинени при настъпило на 30.04.2021 г. застрахователно събитие – удар с внезапно изскочило на пътното платно куче.

От името на ответника се оспорват: настъпването на застрахователно събитие при описания в исковата молба механизъм; оспорва посочените щети и причинно-следствена връзка с твърдяното събитие; не дължи обезщетение за преден ляв дистроник, тъй като този детайл е липсвал още преди събитието, като такъв детайл не е бил предоставен при първоначалния оглед по повод образуваната преписка по щета /на основание т. 16.10 от Общите условия/; по-късно предоставения преден ляв дистроник не принадлежи на застрахованото МПС, тъй като е със заличени маркери и производствени 1 щемпели; при евентуалност – възражение за съпричиняване, груба небрежност: движение с несъобразена скорост от водача на автомобила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждащо се от доказване, че към датата на произшествието между страните е бил действащ договор за застраховка „Каско“ за автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ***** АК, както и че детайлът преден ляв дистроник не е бил предоставен за извършения след произшествието оглед на застрахователя.

Според клаузата на т. 16.10 от Общите условия/, на която ответникът се позовава, застрахователят не изплаща обезщетение за детайли, които не са били представени за оглед пред застрахователя. По същество така направеното възражение е за липса на основание за плащане поради това, че няма реализиран застрахователен риск за детайл, който не е бил част от застрахования автомобил към момента на възникване на застрахователното правоотношение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника. От приетото експертно заключение на назначената САТЕ, което заключение е задълбочено и подробно обосновано, се установява, че процесният автомобил е фабрично оборудван с два броя дистроници, които е възможно да се отделят от автомобила при удар с куче. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не представя доказателства за твърдението си, че автомобилът е бил без дистроник при оглед по повод сключване на застраховката.

Вещото лице изяснява, че е така съобщеният от водача на увредения автомобил механизъм на настъпване на произшествието е възможен, като щетите на увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с този механизъм.

2

Същевременно не се твърди и не се доказва някоя от хипотезите на чл.

408 и чл. 395, ал. 4 КЗ за отпадане на отговорността на застрахователя при настъпило основание за плащане – когато има реализиран застрахователен риск и съответно е настъпило застрахователно събитие, поради което съдът намира, че не е налице основание за отказ от страна на ответника да плати застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинените щети.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ , при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

С оглед заключението на вещото лице за средни пазарни цени на декларираните от ищеца и установени от застрахователя щети, с включване на стойността на дистроника, съдът намира, че дължимото към ищеца застрахователно обезщетение е в размер на 6 865,63 лв. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес искът подлежи на уважаване до размера на заявената претенция, в случая - за 3 895,40 лв.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер – 456 лв., от които: 156 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за вещо лице.

Неоснователна е претенцията на адвоката на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като тази норма не е приложима, когато правната помощ е предоставена на юридическо лице.

Поради правния си статут на търговско дружество ищецът не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА , с които законът свързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред съд. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 228 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 140/2012 г. на I т. о., определение № 673 от 3

21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З******Я“ АД с ЕИК ******* да заплати на

„О******С“ ЕООД с ЕИК ***** , на основание чл.405, ал. 1 КЗ, сумата 3 895,40 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ***** АК, причинени при настъпило на 30.04.2021 г. застрахователно събитие – удар с внезапно изскочило на пътното платно куче, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 456 лв. - съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4