Решение № 266501 от 11.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Снежана

Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия

Симеонова гр. д. № 7426 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 74874 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 37711/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от Ц.Г.Ц., ЕГН **********, срещу М.А.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са причинени на 25.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Тази сутрин“, излъчено по телевизия „БТВ“, с изразите: „Изглежда ми като престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет, и четири дни след това консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“, както и с израза „в докладите на Европейската комисия се откриват твърдения за наличие на корупция от негова страна, както и че г - н Ц. е съден в Страсбург заради дейността му като вътрешен министър“ и на 30.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Европа сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с израза: „Това не е герой на седмицата, извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“. Ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв. - разноски в производството.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5076218 от 18.06.2020 г. от ищеца Ц.Г.Ц., чрез адвокат А.А., с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Сочи се, че са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата във връзка с изявленията ѝ в интервюта от 25.03.2019 г. и от 30.03.2019 г. Твърди се, че свободата на мнение, прокламирана в чл. 39, ал. 1 КРБ не е неограничена и следва да бъде съобразена с общия принцип да не се вреди другиму, както и не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 КРБ). В случая тази граница е премината. Съгласно утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека и на ВКС обществено и политически ангажираните личности следва да имат по - висок праг на търпимост по отношение на изразяваните спрямо тях отрицателни мнения и критики в сравнение с останалите лица. Това обаче не означава, че е предоставена неограничена свобода на правните субекти да критикуват подобни личности до степен, накърняваща достойнството им, позорящи авторитета и доброто им име в обществото. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация не може да бъде използвано, за да бъдат нанасяни клевети, независимо за кой се отнася съответната информация. В случая с израза „изглежда ми като престъпление“, „това е престъпникът на седмицата“, „изглежда ми като рекет и четири дни след това консумирано престъпление“ ответницата е надхвърлила конституционно гарантираното ѝ право по чл. 39, ал. 1 КРБ и е засегнала противоправно честта и достойнството на ищеца, като му е вменила извършване на престъпление, с което е нарушен принципът да не се вреди другиму. В случая думите са използвани целенасочено с цел обругаване авторитета и личността на ищеца.

Ответницата не е доказала, че ищецът е извършил престъпление (покупка на апартамент на ниска цена, рекет, укриване на данъци), това се опровергава от представената към исковата молба справка за съдимост на лицето, поради което е налице клевета. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че правото на П. да разпространява информация може да се използва за накърняване правата и доброто име на въззивника по описания начин. От разпоредбите на чл. 146 НК, 147 и сл. НК се налага извод, че всеки журналист следва да упражнява конституционното си правомощие да изразява мнение и да разпространява информация по начин, който изключва осъществяването на престъплението обида или клевета, както и следва да е проверена истинността на изнесените от журналиста факти, което в случая ответницата не е сторила. Недопустимо са неглижирани и етичните норми и добрия тон, в следствие на което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата М.А.П., чрез адвокат М.

Й., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД - сочи се, че деянието не е извършено виновно, не са доказани и вредите на ищеца, в резултат на процесните изявления. Сочи се, че още преди интервютата на ответницата са били налице многобройни публикации, в които личността и дейността на ищеца са свързвани с нерегламентирани по закон дейности, като в много от публикациите тези дейности са означавани като „престъпления“. В случая ответницата е заявила, че дали името на Ц. се свързва с „престъпник“ на седмицата ще се определи от прокуратурата, т. е. ответницата не се е ангажирала с лична оценка, още по - малко с обида. Не са излагани твърдения, че ищецът е осъщесвил принуда с цел извличане на имотна облага, а изразът „изглежда ми“ изразява съмнение, не и утвърждение, съждение на политолог за политическия стил на партия, което не е насочено към конкретна личност. В изявленията на ответницата не се сочи ищецът като свързан с корупция, както и че лично е осъждан в Страсбург, а не Държавата, чрез Министерство на вътрешните работи, извършва се анализ на политическото управление, оценъчна дейност, въз основа на достоверни факти. Верността на фактите и изказаната оценка при позоваване на тези факти в контекста на важна за обществото тема на политическия анализ изключва квалификацията клевета. Във връзка с интервюто от 30.03.2019 г. се сочи, че изявленията на ответницата се ограничават до обобщаване на изявления на експерти в рамките на политическия дебат, като е спазена етиката при извършване на политическия анализ. Коментирани са вече случили се събития в политическия живот в страната, направени са оценъчни съждения, които не подлежат на преценка за вярност, тъй като не представляват обида или клевета. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017236 от 01.07.2019 г. на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, срещу М.А.П., ЕГН **********, с която е поискано от съда на основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да осъди ответницата да заплати сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изказвания на ответницата от 25.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Тази сутрин“, излъчено по телевизия „БТВ“, с изразите: „Изглежда ми като престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и четири дни след това консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“, както и с израза „в докладите на

Европейската комисия се откриват твърдения за наличие на корупция от негова страна, както и че г - н Ц. е съден в Страсбург заради дейността му като вътрешен министър“ и от 30.03.2019 г. в интервю, в телевизионното предаване „Европа сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“, с израза: „Това не е герой на седмицата, извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“. Ищецът излага твърдения, че на 25.03.2019 г. в интервю по време на телевизионното предаване „Тази сутрин“ по телевизия „БТВ“ ответницата е отправила клеветнически твърдения спрямо него както следва: „Изглежда ми като престъпление, господин Х.. Изглежда ми като рекет и четири дни след това консумирано престъпление. Купен апартамент на ниска цена, на непазарна цена“, като още на същия ден в статия със заглавие „М.П.: Рекетът за бизнеса е стилът на ГЕРБ“ в информационния сайт news.bg ответницата е цитирана със следните твърдения: „Като рекет и престъпление към бизнеса определи политологът М.П. случаят с апартаментите, закупени на драстично по - ниски цени от председателя на ПП ГЕРБ Ц.Ц. и още някои представители на властта. Тя смята, че подобен рекет към бизнеса е стилът на управление на ГЕРБ. В докладите има корупция, Ц. е съден в Страсбург в лицето на държавата (държавата плаща стотици хиляди евро заради „брилянтните акции“, извършени когато Ц. бе вътрешен министър).

ГЕРБ трябва да вземе политическо решение и в този случай Ц. може да подаде оставка“.

Сочи се, чрез посочените твърдения, които са позорящи и неверни, се приписват на ищеца редица престъпления (изнудване, упражнено над частния бизнес с цел извличане на имотна облага, наличие на корупция), което е достигнало до широка аудитория, като освен позорящи, посочените твърдения са напълно неверни и несъответсътващи на обективната действителност. Твърди се, че ищецът никога не се е занимавал с „рекетиране на бизнеса“ с цел набавяне на имотни облаги, не е бил осъждан в Страсбург, спрямо него няма осъдителна присъда или разследване за каквито и да било престъпления. Изнасяйки публично посочените твърдения, ответницата е причинила на ищеца неимуществени вреди - засегнат е бил личният и професионалният му авторитет, чест, достойнство и добро име, създадена била негативна представа за личността му пред близки, приятели и неограничена аудитория, като ответницата се е опитала да му вмени отговорност и за законодателна промяна, извършена през 2017 г., обвързвайки я с покупката на апартамент през 2019 г. Сочи се, че доходите и имуществото на ищеца са проверявани периодично от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), като не е констатиран конфликт на интереси. Поддържа се, че на 30.03.2019 г. в интервю по време на телевизионното предаване „Европа Сутрин“, излъчено по телевизия „Европа“ ответницата е отправила и следните клеветнически твърдения към ищеца: „Ами едно предаване те посветиха на Ц.Ц.…Това не е герой на седмицата, извинете, това не е герой, това е престъпникът на седмицата“. С оглед изложените клеветнически твърдения ответницата е настроила избирателите срещу ищеца и политическа партия ГЕРБ, на която ищецът към онзи момент е бил заместник - председател. Авторитетът му бил уронен, доброто му име - накърнено, имало много негативни коментари по негов адрес, негативна оценка за личността му в обществото. Изнесените твърдения са позорящи, тъй като не съответстват на общественото понятие за чест и морал. С незаконосъобразното си поведение ответницата е изкривила обществената представа за ищеца от такава на достоен, уважаван човек и политик, в такава на престъпник, на човек и политик, който рекетира частния бизнес. Сочи се, че правото на изразяване на мнение не е абсолютно, с него не може да се накърняват права или законни интереси на друг съгласно чл.

57, ал. 2 КРБ, което в случая е сторено чрез изнасянето на клеветнически твърдения. От тези изрази ищецът е претърпял и негативни психологически изживявания - бил е силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено доверие, имал проблеми със съня, смущение, напрежение, стрес, подтиснатост.

Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 5142120 от 30.08.2019 г. от ответницата М.А.П., чрез адвокат М.Й., в който се оспорва предявеният иск. Излагат се твърдения, че в качеството си на политолог и общественик ответницата често е канена в различни предавания, свързани с дискусии относно политическия живот в страната. Сочи се, че не се налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността ѝ. В интервю от 25.03.2019 г. в телевизионно предаване „Тази сутрин“ ответницата е описала вече случили се събития от политическия живот, не е отправяла обиди, клевети или позорящи факти спрямо ищеца. Оспорва се да са изричани посочените в исковата молба твърдения, че ищецът е „безскрупулен престъпник, който изнудва частния бизнез с цел непрестанното набавяне на имотни облаги“. Липсват доказателства, които да установяват настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца. Няма отправени лични обиди и в интервюто по „БТВ“, в което ответницата е заявила, че ѝ „изглежда“ като престъпление, което сочи на известно съмнение, а съждението „рекетът за бизнеса е стилът на ГЕРБ“ е такова на политолог за политическия стил на партия и не е насочено към конкретна личност. Посочените в исковата молба цитати не възпроизвеждат точно казаното от ответницата, не съдържат обидни думи или клеветнически изрази лично към ищеца, вкл. че той е бил осъден в Страсбург. Добавя се, че в съда по правата на човека в Страсбург Република България е осъждана за действия на Министерство на вътрешните работи по време, когато Ц. е бил вътрешен министър и по решение от 15.07.2019 г. България е осъдена да обезщети с 40 000 лв. лекари от Горна Оряховица, обвинени за убийство на бебе от парламентарната трибуна лично от Ц.Ц. и обявени за невинни от български съд. Не е налице клевета и за законодателната промяна през 2017 г., а решението на КПКОНПИ няма силата на съдебно решение и е неотносимо, тъй като клевета няма и то не е постановено с оглед изследване на клеветнически твърдения, изхождащи от ответницата. Интервютата от 25.03.2019 г. и от 30.03.2019 г. не са обидни, клеветнически или позорящи ищеца, а само по себе си разпространяването на информация с негативни внушения не може да обоснове успешна претенция за обезщетение в резултат на непозволено увреждане, освен това изнесената информация анализира общественото мнение относно постъпките на ищеца. Изказванията са политологични и дискусионни, в рамките на реториката, характерна за този тип говорене. Не са изнесени нови факти, освен публично известни такива. От друга страна, ищецът като публична личност следва да търпи по - голяма критика. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.