Решение № 160 от 02.05.2019, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1417/2018
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 02.05.2019
- В сила
- 22.11.2019
- Състав
- АСИМА КОСТОВА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- член 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- член 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за кредитните институции
- чл.3 · Закон за кредитните институции
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 431, ал.2 · Търговски закон
- чл. 432, ал.1 · Търговски закон
- чл.432, ал.2 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 02.05.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На десети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1417 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото дружество - „П.К.Б.” ЕООД *** срока по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане на Районен съд - К. по ч.гр.д. № 554/2018г., получено от „П.К.Б.“ ЕООД на 04.08.2018г., предявява настоящия установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу А.С.Я., по договор № ****** в размер на 5565.54 лева, представляващи неизплатено парично задължение.
Вземането на ищцовото дружество произтича от следните обстоятелства:
На
30.03.2017г. С.В.П., кандидатствала за отпускането на потребителски кредит като попълнила Искане за отпускане на потребителски кредит П.К. С.. На 31.03.2017г. дружеството предоставило на С.В.П.„С.ен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит „П.К. С.“ с пакет от допълнителни услуги Бонус. След взето информирано решение от страна на С.В.П.на 31.03.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и С.В.П.като длъжник и А.С.Я., като солидарен длъжник от друга страна. На основание Общите условия към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, А.С.Я., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението на С.В.П.Договорът бил сключен при следните параметри:
1. По кредита:
Сума на кредита 2600 лева; Срок на кредита: 24 месеца;- Размер на вноската по кредита: 160.74 лева; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дата на погасяване: 10-то число от месеца; Дължима сума по кредита: 3857.76 лева.
2. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1950 лева; Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:81.25лева.
3. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:
5807.76 лева; Общ размер на вноската: 241.99 лева.
„П.К.Б.“ ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело паричната сума в размер на 2600 лева по посочената от С.В.П.банкова сметка, *** с банкова референция ******от 31.03.2017г. Ответника от своя страна поел задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 10 месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 241.99 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия (за краткост „ОУ“). ОУ били неразделна част от Договора, подписани са от А.Я. и бил декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
В резултат неизпълнението на длъжницата и обстоятелството, че е платил само 1 пълна вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към Договор за потребителски кредит, а именно ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“ на 22.08.2017г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ ЕООД, а до длъжника било изпратено писмо-уведомление на 04.09.2017г. Дружеството взело решение, да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от ОУ, касателно начисляване на неустойка в размер на 35%, поради което такава неустойка не било начислявана. В настоящето производство „П.К.Б.“ ЕООД се отказва да търси претендиралите с подаденото заявление лихви за забава в размер на 16.82 лева, както и от Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева. Претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените обстоятелства, към днешна дата А.С.Я. дължи на „П.К.Б.” ЕООД сума в размер на 5 565.54 лева, представляващи неизплатено парично задължение.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт (КЕ), представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на KE,KЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - К.. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 554/2018г. На 04.09.2018г. дружеството заявител - „П.К.Б.“ ЕООД получило съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника А.Я. в размер на 5565.54 лева, представляващи неизплатено задължение по ДПК № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - А.С.Я., представлявана от назначения й особен представител по реда на чл. 47 от ГПК – адвокат Р.Г. намира иска за допустим. Заявява, че ще се ползва от доказателствата, представени от ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на Районен съд – К. е издадена Заповед от 12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците – С.В.П.с ЕГН ********** и А.С.Я. с ЕГН **********, солидарно да заплатят на кредитора - „П.К.Б.” ЕООД *** следните суми: 5565.54 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ****** от 31.03.2017г.; сумата 20.00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от 11.05.2017г. до 22.08.2017г.; сумата 16.82 лева, представляваща законова лихва за забава от 11.05.2017г. - датата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ******/31.03.2017г. до 22.08.2017г. – датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на заявлението по пощата – 05.04.2018г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 112.05 лева, представляваща внесена държавна такса и 100.00 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт. Поради обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника - А.С.Я. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя му е указано възможността да предяви иск за вземанията си, в едномесечен срок, поради което ищцовото дружество е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта.
Приложен е
Договор за потребителски кредит П.К. С. № ****** от 31.03.2017г., сключен между страните, по силата на който, „П.К.Б.” ЕООД *** е отпуснат на С.В.П.кредит в размер на 2600.00 лева, срок за връщане 24 месеца, с годишен лихвен процент от 41.17%, размер на погасителна вноска – 160.74 лева и общата дължима сума по кредита – 3857.76 лева, която следва да бъде върната. Солидарен длъжник по договора за кредит е ответникът - А.С.Я..
Във връзка с ползването на допълнителни услуги, общото задължение възлиза на 5807.76 лева и месечна вноска от 241.99 лева
Представени са още Общите условия, подписани от ответника, с което е декларирал и приемането им, искане за отпускане на потребителски кредит П.К. С., Декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД, С.ен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към С.ен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги, транзакция.
Видно от преводно нареждане, документ № **** от 31.03.2017г., сумата предмет на договора от 2600 лева е преведена на кредитополучателя - С.В.П.по банков път, по сметката й в Банка Д. ЕАД.
По делото е представено копие от погасителния план и извлечение по сметка към договор за потребителски услуги № ****** , видно от които при дължими 24 погасителни вноски с датата на първо плащане – 10.05.20117г. и дата на последно плащане – 10.04.2019г., всяка в размер от по 241.99 лева, кредитополучателят - С.В.П.е заплатила само първата вноска от 241.99 лева, на 27.06.2017г., с 48 дни в забава.
Представени са уведомителни писма от 04.09.3017г., изпратени от ищеца до С.В.П.и А.С.Я., с което последните са уведомени, че съгласно ОУ към сключения между него и П.К.Б.
ЕООД договор за потребителски кредит ******, считано от 22.08.2017г. същия е едностранно прекратен и договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Непогасената част от заявлението възлиза на 5 565.54 лева, лихвата за забава е в размер на 16.82 лева, такса по тарифа – 20.00 лева.
Ответникът не е оспорил подписа си на горепосочените документи.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 432, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от  ЗЗД. Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника - извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата. Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит П.К. С. от 31.03.2017г.
Безспорно се установява още, че сумата предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която да е обявена на длъжника, преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК. Неоснователни са и твърденията му за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на основание залегнали в договора за кредит и ОУ към него, които не предвиждат уведомление до длъжника, че кредита е станал предсрочно изискуем. Съгласно чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит/в случай,че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматичното прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или др. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, предвижда съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост в хипотезата на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не въз основа на договор за банков кредит. Съдът намира, че постановката на т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС е важима и за договорите за кредит, предоставяне от небанкови финансови институции, като в настоящия случай издадената заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК, като разликата с чл.417 от ГПК е само в това, че по последната във втората хипотеза кредитора може да поиска заповедния съд да постанови незабавно изпълнение, в резултат на което и да се издаде изпълнителен лист.