Решение № 156 от 27.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110205274 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. И. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Дебелец,ул.”Еньовец”№72, Община Велико Търново, депозирана чрез процесуален представител –адв.К. Г. С. от ВТАК, против Наказателно постановление №23-0000878, издадено на 08.09.2022 г. от и.д.

Директор на Регионална дирекция „АА” - Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

В жалбата се сочи, че Наказателното постановление и наложеното наказание глоба в размер на 2000 лева не са предявени надлежно и според изискванията на закона, като на нарушителят е нарушено правото на защита и НП се явява явно несправедливо.

Наказващият орган не бил извършил проверка и не отчел, че е издадена нова карта за квалификация на водача с начална дата на признаване на квалификацията 05.08.2022 г., което сочело, че водачът е притежавал удостоверение за професионална преквалификация и към момента на проверката, което правело нарушението формално при липса на опасно поведение и засягане на обществения интерес. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

1

В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на НП, като сочи и допълнителни основания, считайки, че нарушението е маловажно.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

По делото, десет минути преди началото на съдебното заседание на електронната поща на ВРС е постъпило писмено становище на мл.експерт, с искане НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на РД „АА“Варна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2022г. възз.Т. Т. извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр.

Варна - гр. Девня, съгласно пътен лист № 242259/02.08.2022г. , с влекач марка "Волво", с per. № СВ4522ТК от кат. N3, с прикачено към него полуремарке с per. № СВ3380ЕА.

Около 07:20ч. по Републикански път I-2, КПП "Пивовара", срещу печатница "ВарнаИзток", в посока с. Тополи, обл.Варна той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св.Б. И.. При проверка на документите - пътен лист № 242259/02.08.2022г., проверяващите органи установили, че възз. превозва товара по горепосочения маршрут, като в момента на проверката бил празен. В хода на проверката било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС от категория N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат. "С", без да притежава валидна карта за квалификация. В хода на проверката, той представил СУМПС от съответната категория и карта за квалификация за превоз на товари с № Р175484, издадена на 03.06.2017г. и валидна до 12.05.2022г., като от направена справка в регистъра на ИА "АА" било установено, че няма издадена нова карта.

При горните констатации св.И. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл. 87, т.3 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ , тъй като извършва гореописания превоз с МПС от категория N3 без да притежава валидна карта за квалификация на водача.

Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия ден, а въззивникът го подписал, без д посочи възражения . В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка и.д. Директорът на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Наказателното постановление било връчено лично на Т. на 21.09.2022г. В законоустановения 14-дневен срок, на 26.09.2022г. /видно от вх.печат/, чрез Директора 2 на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Т. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Б. И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН, заповед, пътни листи, копия от карти за квалификация, справки от системата на ИА „АА“ и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал.

1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „директор“ в РД „Автомобилна 3 администрация“.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените актосъставителя и АНО подзаконовите и законови норми. Обвинението е ясно и недвусмислено формулирано, и се изразява в това, че на 02.08.22г. възз. е извършвал обществен превоз на товари без да притежава валидна карта за квалификация, като валидността на притежаваната от него е изтекла на 12.05.22г. Доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – директор на РД"АА" - Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Б. И..

Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.

Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен в присъствието и е предявен на въззивника, който не е вписал възражения. Безспорно от съдържанието на АУАН е видно, че същият е предявен и връчен на възз. на 02.08.22г., тъй като срещу разписката за връчването му се съдържа именно тази дата.

Така, че твърденията, че е връчен по-късно са напълно голословни, доколкото възз. не оспорва подписа положен в разписката.

4

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон.

Въззивникът е наказан на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Съгласно този текст водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. - при първо нарушение. За да бъде осъществен фактическият състав по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, следва превозът на товари да се извършва без издаден за моторното превозно средство документ, каквото деяние в случая не е налице. Безспорно от редакцията на текста е видно, че тази разпоредба визира хипотези, при които водачът се санкционира за липса на документи, отнасящи се до моторното превозно средство, а не до лицето, което го управлява. Освен от анализа на самата норма, това недвусмислено се извлича при сравнителното тълкуване с редакцията преди изменението с ДВ, бр. 60/2020 г., където е липсвало пояснението "без издадено за моторното превозно средство".

Следователно, инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем от регламент, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.