Решение № 512 от 29.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 2027/2023
- Вид
- Решение № 512
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Яна Емилова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 512 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей А.
Членове:
Б. М. Вранчева
Яна Ем. В.а при участието на секретаря Александра Огн. Величкова като разгледа докладваното от Б. М. Вранчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602027 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 25.10.2022г., постановена по НЧХД № 5499/2020г. по описа на СРС, НО, 10 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия К. Л. М. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК като на основание чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лв. Със същата присъда на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Д. О. М. сумата от 13,02 лв. направени от него разноски по делото. На същото основание подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 747,00 лв. разноски по делото, а на основание чл. 190 ал. 2 от НПК вр. чл. 11 от Тарифа за държавните такси е осъден да заплати и сумата от 5 лв., държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от подсъдимия К. Л. М..
В същата се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Като основание за това на първо място се изтъква, че от доказателствата по делото не се установява авторството според защитата. Алтернативно се моли да бъде приложен институтът на реторсията по смисъла на чл. 130 ал. 3 от НК. И отново алтернативно се моли да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание предвид липса на каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до 1 даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 12.04.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адв. М. поддържа жалбата в трите й пункта като помоли в случай, че въззивният съд приеме за недоказано авторството на деянието да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен.
Повереникът на частния тъжител, адв. П. помоли съда да отхвърли подадените жалба и допълнителна такава като неоснователни и изрази становище, че от доказателствата по делото се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия, не са налице основания за прилагане на института на „реторсия“, нито пък за намаляване на наложеното наказание. Заяви, че за горното са изложени достатъчно подробни мотиви в първоинстанционната присъда, поради което и помоли въззивния съд да я потвърди като правилна и постановена след анализ на всички събрани по делото доказателства.
Подсъдимият К. Л. М., редовно призован, не се яви в съдебно заседание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав след като обсъди доводите в депозираната жалба и допълнителната такава, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият К. Л. М. е роден на 29.09.1975г. в гр. Велики Преслав, живее в гр. София, неосъждан /реабилитиран/. Българин е и с българско гражданство, с ЕГН ********** Към инкриминирания момент подсъдимият К. М. бил приятел на бившата съпруга на тъжителя Д. М.. На 03.11.2019г. около 07:19 часа той бил в град София, ж.к. „Студентски град”, ул. „Акад. Борис Стефанов“ и влязъл във фоайето на „Зимен дворец на спорта“. Към 07:29 часа на 03.11.2019г. Д. М. пристигнал с едно от децата си в Зимния дворец. Към тях се насочил подс. М., пресрещнал М. между първата и втората врата във фоайето на Зимния дворец и двамата. Именно там действията на М. и М. били записани от намиращи се във вътрешността на обекта камери, насочени към мястото на инцидента.
Към 07,029-07,30 часа между К. М. и Д. М. във фоайето между двете врати протекъл кратък разговор, след което М. ударил с дясната си ръка М. в областта на главата. М. отново ударил 2
М., а той отстъпил назад и заел отбранителна позиция. След двата удара от М. с юмрук по главата на М., последният извадил и насочил към М. тейзър (несмъртоносно електрошоково оръжие). М. се приближил към М. и започнал да го избутва към края на помещението като му нанесъл множество удари с двете си ръце, свити в юмруци, в областта на лицето, лявото рамо и страничната повърхност на гръдния кош в ляво. След като го избутал назад, Д. М. се ударил с гръб в стъклената витрината, разположена във фоайето между двете входни врати и от удара тя се счупила. По земята се разпилели парчета счупено стъкло. М. хванал М. за горната връхна дреха и го издърпал за ръката като го засилил, при което тъжителят паднал на земята. Когато паднал на земята М. се подпрял с дясната си ръка на земята докато още държал в нея тейзъра, след което го изпуснал и за известен период от време той останал на земята с извадени проводници. Именно тогава тъжителят получил порезна рана на 4-ти пръст на дясната си ръка. След като М. паднал на земята, подсъдимият М. напуснал сградата на Зимния дворец.
В същия момент св. Ж.М. (която тренирала във фоайето) извикала треньорите (свидетелите Р. и А.), тъй като видяла, че двамата мъже се бият във фоайето. Свидетелката Е. Р. излязла от съблекалните, а след нея излязъл и свидетелят Ю.А.. И двамата видели Д. М. и че във фоайето има счупени стъкла от витрината от ляво на първата входна врата на Зимния дворец. М., а в последствие и Р., видели и тейзера на земята. Д. М. показал на св. Р., че неговият нападател тръгва с автомобил. Двамата излезли от Зимния дворец и видели автомобила да се отдалечава. След около минута М., Р. и другите лица се върнали вътре във фоайето на Зимния дворец. Камерите на обекта записали, че в 07:31 часа на 03.11.2019г. Д.
М. взел от пода тейзъра си и отново излязъл навън, след което се върнал обратно във фоайето. Тъй като при падането на земята, от счупените стъкла по пода, М. получил порезна рана на 4-ти пръст на дясната ръка и имало кръв по нея, свидетелката Р. извадила превързочни материали и заедно с неустановена по делото жена с първо име „Б.“ привързали безименния пръст на дясната ръка на тъжителя.
След случката при тъжителя М. дошъл св. В.. Свидетелят В. съпроводил Д. М. до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, където частният тъжител бил прегледан в Спешен кабинет по ортопедия и травматология и му била назначена консултация в Неврохирургия и Хирургия. На 04.11.2019г. Д. О. М. посетил съдебно - медицински кабинет. След преглед и въз основа на медицинската документация на тъжителя било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 495.11/2019г., в което е записано, че М. има следните травматични увреждания : контузия на главата с изразен подкожен хематом и дълбоко охлузване в дясната челна област, ограничено дълбоко охлузване на челото (между двете вежди), оток, кръвонасядане и ограничено дълбоко охлузване на лява буза, клинични данни за контузия на лявата долно-челюстна става, причиняваща ограничаване на обема на движения на долната челюст поради изразен болков синдром, клинични данни за навяхване на шията, причиняващо ограничаване в обема на движения на главата поради болков синдром, обширно кръвонасядане с дълбоки охлузвания на ляво рамо, контузия на гръдния кош от ляво с обширно кръвонасядане, причиняващо ограничаване в обема на движения на снагата 3 поради изразен болков синдром, порезна рана на 4-ти пръст на дясна ръка, хирургична обработка /шев/. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието, както на твърди тъпи предмети, така и на такива, имащи режещи ръбове и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Прието е, че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота сьгласно чл.130, ал.1 от НК.
На 03.11.2019г. и на К. Л. М. било издадено съдебно медицинско удостоверение № V450/2019r., според което при прегледа му са установени : порезна рана в областта на дясната ръка, малки порезни рани в областта на 5-ти пръст на лявата ръка, охлузвания в областта на корема в дясно. Установените травматични увреждания в областта на двете ръце се дължат на тангенциално действие на предмет с режещ ръб, какъвто би могъл да бъде ръбът на фрагменти от счупено стъкло. Установените охлузвани в областта на корема в дясно се дължат на действието на предмет с малко напречно сечение като по анамнестични данни се касае за действие на електрод на високоволтов пистолет. Всички тези увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Те са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното производството е назначена и изготвена видео- техническа експертиза (приложена на лист 173-185 от делото), в чието заключение са описани действията на подсъдимия и тъжителя в инкриминирания период.
В хода на съдебното производство пред СРС, НО, 10 състав е назначена съдебномедицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза *,по писмени данни. Според заключението на съдебно - медицинската експертиза на лист 160-167 от делото при инцидент на 03.11.2019г. Д. О. М. е получил следните травми, обективно установени при проведен съдебно - медицински преглед: ограничено дълбоко охлузване с изразен подкожен хематом и кръвонасядане на челото в дясно, ограничено дълбоко охлузване между двете вежди, дълбоко охлузване с изразен оток и кръвонасядане на лявата буза в областта, надлежаща на левия долно-челюстен ъгъл, съобщена болка в лявата долно-челюстна става, съобщени оплаквания за болка в областта на пшйната мускулатура (ограничаване на ротаторните движения на главата), четири групирани дълбоки охлузвания с окръглен и лентовиден характер на фона на обширно кръвонасядане и оток по горната повърхност на лявото рамо, обширно кръвонасядане по лявата странична повърхност на гръдния кош с ограничаване в обема на движения на снагата (предимно при навеждане и ротация в дясно), порезна рана на 4-ти пръст на дясната ръка. В приложената по делото медицинска документация е видно, че Д. М. е прегледан от.специалист неврохирург, пред който не е съобщил за болки в шията и няма изведена диагноза „навяхване на шията“. Диагнозата „навяхване на шията“ се появява в заключението на съдебно - медицинското удостоверение въз основа на съобщени оплаквания от страна на освидетелстваното лице, като диагнозата е клинична, но такава не е изведена от специалист неврохирург. Предвид горното, ако се кредитира диагнозата „навяхване на шията“ въз основа на съобщени оплаквания пред съдебен лекар, то тя по принцип показва кинетична травма - резултат от екстремна екстензия /свръхразгъване/ и ектремна флексия /свръхсгъване/ на шията, или при голямо аксиално натоварване и не се 4 получава от директни удари в шията. При ситуации с нанасяне на удари в областта на главата, такава шийна травма се получава при силни удари с рязко „отмятане на главата“ по посока на ударите.
Според заключението на допълнителната съдебно- медицинска експертиза по писмени данни (приложена на лист 2S6-264 от делото) данните от изследвания запис от деня на инцидента са основание за д-р Н. категорично да приеме, че при най-малко две от травматичните въздействия - при втория нанесен удар с ръка от ръце № 1, попаднал в областта на лявата половина на главата на лице № 2 и при повалянето на терена е налице достатъчни ударна кинетична енергия, която да причини свръхразгъване и свръхсгъване на шията и да доведе до съобщените пред съдебния лекар оплаквания от болки в шията. При директния удар в областта на лявата половина на главата се наблюдава рязко отклонение на главата към дясното рамо с увличаване на цялото тяло в тази посока - пряк признак за значителна по сила удар. При повалянето на терена по индиректен механизъм, при поемане на тежестта на тялото на дясната половина на тялото, без удар в областта на главата, същата се увлича в посока надолу и това действие също има травматичен потенциал да причини свръхразгъване и свръхсгъване на шията и да доведе до съобщените пред съдебния лекар оплаквания от болка в шията. Предвид това, че двете въздействия са причинени в много кратък период от време, в рамките на секунди, вещото лице приема, че е налице комбинирано действие и на двата механизма на причиняване увреждането на шията, като водещият е ударът с ръка в областта на лицето в ляво.