Определение № 3605 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20261100606755 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С протоколно определение от 31.08.2026 г. по НОХД №11337/2026 г., на СРС, НО, 104 състав е била потвърдена мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М. А. Ю. „задържане под стража“.

Срещу това определение на СРС е постъпила въззивна частна жалба, с която се иска от въззивния съд да отмени същото и да наложи на подсъдимия по- лека мярка за неотклонение. Като аргумент в тази връзка се сочи, че майка му е с влошено здравословно състояние, за което подс.Ю. е приложил медицински документи по делото, посочени в самата жалба. Не се иска събирането на нови доказателства.

Жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. По същество същата е изцяло неоснователна по следните съображения:

Делото е внесено в СРС с ОА срещу няколко лица, включително и срещи М. А. Ю. като за последния обвинението е по чл.196, ал.1, т.2, вр.195, ал1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А, вр.чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК. МНО ЗПС спрямо подс.Ю. е била взета на ДП с определение на СРС, НО, 19 с-в по реда на чл.64 от НПК в открито съдебно заседание проведено на 17.06.2026 г.

Аргументите на съда са били, че е налице обосновано предположение за 1 причастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление, за което той е бил привлечен към наказателна отговорност, респ. че е налице опасност от извършване на престъпление, доколкото обвинението спрямо него е за деяние извършено при условията на опасен рецидив, като същият е осъждан многократно и по отношение на предходните му осъждания не е настъпила реабилитация по реда на чл.88а от НК, като липсват данни и за съдебна такава към датата на инкриминираното деяние. Отделно съдът е приел, че е налице и реална опасност от укриване на обвиняемия, доколкото той е бил дирен продължително време и е бил обявен за издирване и с телеграма, като няма и валиден документ за самоличност. В производство по реда на чл.65 от НПК проведено на 10.07.2026 г. обвиняемият Ю. е изтъквал доводи за това, че се грижи за болната си майка с искане за изменение МНО от ЗПС в по- лека такава, като молбата му е била оставена без уважение. Междувременно делото е било внесено в съда- СРС с ОА на 03.08.2026 г., въз основа на който е било образувано и производството пред СРС, НО, 104 с-в. Междувременно и след внасянето на ОА в съда, е била приложена и нова молба от обв.Ю. от 07.08.2026 г. с искане за изменение МНО от ЗПС в по- лека такава отново с аргументи за влошено здравословно състояние на майка му, като към молбата са били приложени и Епикриза и експертно решение, касаещи майката на подсъдимия вече М. Ю.- З.М. сочещи, че тя страда от смесено тревожно депресивно разстройство. И двата документа са с давност от 2024 г. По тази молба съдът се е произнесъл в открито разпоредително съдебно заседание, проведено на 31.08.2026 г., като е оставил същата без уважение и е потвърдил МНО ЗПС спрямо подс.Ю.. Доводите на съда са били, че не са налице новонастъпили факти и обстоятелства, които да дават основание за изменение МНО на подс.Ю.. Съдът е приел, че същият не страда от заболявания, несъвместими с престоя му в ареста и затвора, а множеството предходни осъждания на лицето, сочат на реална опасност от извършване на престъпление при определяне на МНО различна от ЗПС.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с това становище на СРС, като счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки спрямо подс.Ю. да продължава да се изпълнява МНО ЗПС. Същият е предаден на съд с ОА за извършено тежко умишлено престъпление – кражба при условията на опасен рецидив, в съучастие с други лица и при усложнена престъпна деятелностчрез използването на посредствен извършител, както и с използването на 2

МПС за извършване на кражбата, която е с дата 18.05.2023 г. При тези данни правилно първостепенният съд е преценил, че продължава да е налице реална опасност от извършване на престъпление от страна на подс.Ю. при изменение МНО от ЗПС в по- лека такава, предвид високата степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието, изводими от обремененото съдебно минало на подсъдимия, от факта, че настоящето обвинение е за деяние извършено при условията на опасен рецидив и предвид факта на усложнената престъпна деятелност и механизма на деянието, сочещи на предварителна планираност на същото.

МНО ЗПС спрямо Ю. е била взета през месец юни 2026 г., като по- малко от 2 месеца след това делото е било внесено в съда с ОА- т.е. на ДФ Ю. е бил с МНО ЗПС в рамките на законоустановения срок, но и на разумния такъв, като след внасянето на делото в съда в началото на месец август 2026 г., разпоредителното заседание по делото е било насрочено своевременно и помалко от 1 месец след образуване на делото пред СРС. Към този момент не е налице ограничение в срока на задържане на подсъдимия, а същият продължава да е изключително разумен такъв, като делото се насрочва ритмично и своевременно. Следващото съдебно заседание е насрочено за 05.10.2026 г., като преди това друг състав на СРС е разгледал и одобрил споразумение между СРП и другия подсъдим по делото Р.Д., което е било единствената причина следващото съдебно заседание да бъде насрочено за началото на м.октомври, а не още през месец септември 2026 г. И ако следващото съдебно заседание не се проведе пред СРС, то причината за това ще е у подс.Ю., който е депозирал своята жалба срещу определението на СРС в частта досежно МНО по начин, който е препятствал своевременното й изпращане на СГС за произнасяне по нея.

Правилно СРС е приел, че не са налице и новонастъпили факти и обстоятелства, които да мотивират изменение МНО на подс.Ю.. Доводите му за влошено здравословно състояние на неговата майка- З.М., макар и да са подкрепени този път от доказателства, сочат, че тя е в това състояние от 2024 г., поради което същото не се явява новонастъпило такова, даващо основание за изменение МНО на подс.Ю.. Освен това от документите е видно, че това й заболяване датира от 25 години, като към момента на изписването й от болница, където е била на лечение през 2024 г. е била спокойна, контактна и с 3 редуцирана симптоматика, като й е било предписано амбулаторно медикаментозно лечение. Не са представени документи, доказващи влошаване на състоянието й след 2024 г., нито такива сочещи, че на същата е необходимо да се оказва някаква специална помощ или грижа, а още по- малко са представени доказателства, сочещи, че за нея се е грижил преди задържането му- синът й подс.Ю.. Дори и последното да е вярно, то следва да се има предвид, че липсват доказателства, на база на които да се направи извод, че тя сама не може да полага грижи за себе си, респ. да се лекува амбулаторно приемайки предписаните й медикаменти. В този смисъл доводите на подс.Ю. по този въпрос и въззивният съд намира за неоснователни.

В заключение въззивният съд счита, че правилно първостепенният такъв е потвърдил МНО ЗПС спрямо подс.Ю.. С оглед на това определението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 2-ри въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 31.08.2026 г. по НОХД №11337/2026 г., на СРС, НО, 104 състав в частта, с която е била потвърдена мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М. А. Ю.

„задържане под стража“.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4