Решение № 5305 от 31.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5305 гр. Пловдив, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330114352 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба по реда 422 ГПК от Йеттел България ЕАД срещу С. Н.. Иска се от съда да признае за установена дължимостта на 157,94 лв, представляващи сбор от задълженията по 5 броя фактури, както следва:

86,26 лв. задължение за абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси по договор за мобилни услуги № ***/19.12.2020 г. за период 05.01.2021 04.05.2021; 12,97 лв., дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 19.12.2020 г. за период 05.01.2021- 04.05.2021 ; 58,71 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия договор за лизинг за периода 05.05.2021 - 19.11.2022 г. Тези вземания се претендират със законната лихва от подаване на заявлението. Ищецът твърди, че е изпратил покана до ответника, с която го предупредил, че при липса на плащане в срок 10 дни от датата на писмото, договорът ще бъде прекратен, като поканата била получена на 16.05.2021 г, а прекратяването на договора за мобилни услуги се основавало на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че падежът на всички фактури настъпвала 15 дни след издаването им, както и че неизпълнението по договора за мобилни услуги станало предпоставка за предсрочна изискуемост на вноските по договора за лизинг, като настъпила с прекратяването на договора за мобилни услуги на 16.05.2021 г. Разяснява, че част от претенциите – такса спиране на номер и такса за допълнителна услуга, са уредени в чл. 23, буква „В“ и буква „Г“ от ОУ.

Ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба, с който моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното от фактическа и от 1 правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ. За основатеността на исковете следва да е осъществен следният фактически състав: сключването на процесните договори, изпълнение задълженията на ищеца по предоставяне на съответните услуги и предаване на лизинговите вещи, настъпване падежа за изпълнение на насрещните задължения на ответника.

Относно вземания по договор за мобилни услуги № ***/19.12.2020 г. и договор за лизинг от 19.12.2020 г., съдът намира следното. Установява се сключването на тези договори и възникването на облигационната връзка въз основа на представените договори за мобилни услуги и за лизинг, подписани от страните. От договора за лизинг се доказва получаването на лизинговата вещ, а от представените фактури и ССЕ, според която същите са редовно осчетоводени, се установява предоставяне на услугите по договора за мобилни услуги. Установява се и настъпването на падежа по всички лизингови вноски, както и по фактурите за процесния период. Лизинговите вноски обаче не се доказват по размер, като не се установяват и вземанията за допълнителна услуга и такса спиране по договора за мобилни услуги.

Съгласно представените четири фактури от февруари, март, април и май,2021г., дължими са лизинговите вноски по първите три фактури в цялост, а по фактурата от месец май, 2021г. след прихващане с платени суми, са останали дължими 0.88 лв. Следва да се приеме, че тези 0.88 лв. са именно за лизингови вноски, тъй като останалите вземания са се погасили по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД. Най-малкото вземане за лизингови вноски се явява най-малко обременително, поради което от него е останала непогасена част в размер на 0.88 лв. Така лизинговите вноски по четирите фактури са в общ размер на 10.15 лв. За горницата искането ще се отхвърли. В тази връзка не се дава вяра на ССЕ, която не е взела предвид прихващането по фактурата от месец май, 2021г. Същото личи от самата фактура, както и от твърденията в исковата молба. Предсрочно изискуемите лизингови вноски се установяват в претендирания размер от 58,71 лв. (19 вноски по 3.09 лв.).

По отношение на вземанията за мобилни услуги съгласно цитираните фактури се установява сумата в размер на 88, 47 лв., която се получава от дължимите по фактурите суми, като се извадят лизинговите вноски. От тази суми, следва да се извади и таксата за спиране на номер, начислена в две от фактурите в размер на 0.75 лв., без ДДС и 0.90 лв. с ДДС. Тази такса е начислена за временно спиране на номер съгласно посоченото в общите условия, но ищецът не доказва такава услуга да е заявена или ползвана.

Вземането не фигурира на това основание и в представените фактури. Ето защо претенцията за такса спиране по две фактури в общ размер на 1.80 лв. не се доказва. Не се доказва и вземането за допълнителни услуги. На първо място това вземане в размер на 4,99 лв. е посочено от ищеца като допълнителна услуга,а във фактурите е начислено за застраховка. Никъде в договорите за мобилни услуги и лизинг, нито в приложенията им обаче, не е предвидена застраховка. Ето защо това вземане в общ размер на 14,97 лв. (3 по 4.99 лв.) 2 също е недоказано. От общия размер на вземанията за мобилни услуги – 88,47 лв., следва да се извадят недоказаните вземания в размер на 1,80 лв. и 14,97 лв. Така дължими остават 71,70 лв. На практика това са три месечни такси с ДДС в размер на 23.99 лв., тъй като таксата по четвъртата фактура е погасена чрез прихващане,съгласно твърденията на самия ищец. От общия размер на таксите 71,97 лв. (23.99 по три фактури), са приспаднати 0,27 лв. по първата фактура – надвнесена сума, и се получава точно 71,70 лв. За остатъкът, искът подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора разноските, поискани от ищеца, ще се присъдят по съразмерност. Ищецът е поискал и сторил разноски в заповедното производство в размер на 182,59 лв. за адвокатски хонорар и в исковото производство - 480 лв. за адвокатски хонорар, общо 662,59 лв. За двете производства са сторени разноски още за държавна такса в размер на 100 лв., за особен представител в размер на 400 лв. и за ССЕ в размер на 270 лв.

Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят 593,65 лв. за адвокатски хонорар, 89,59лв. – за държавна такса и 600,27 лв. за експертиза и особен представител общо за двете производства.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по искове с правно основание чл.422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, че С. Р. Н. с ЕГН:

********** и адрес: ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:

130460283 и адрес: гр. София, бул. „БЪЛГАРИЯ” № 56А, ет.3, ап.3, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6909/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата в размер на 71,70 лв. - представляваща сбор от дължими и незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ***/ 19.12.2020 г. с предпочетен номер +*** за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 86,26 лв. - други услуги по Договор за мобилни услуги № ***/ 19.12.2020 г.; сумата в размер на 10,15 лв. - представляваща сбор от изискуеми лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 19.12.2020 г. към предпочетен номер +***, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство ALCATEL 1SE 64GB Dual Grey, за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 12,97 лв.; сумата в размер на 58,71 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.12.2020 г. към предпочетен номер +***, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство ALCATEL 1SE 64GB Dual Grey, за периода 05.05.2021 г. – 19.11.2022 г., ВЕДНО със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2023 г., до окончателното плащане.

3

ОСЪЖДА С. Р. Н. с ЕГН: **********, да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК: 130460283, разноските в заповедното и в исковото производство в общ размер, както следва: 593,65 лв. за адвокатски хонорар, 89,59лв. за държавна такса и 600,27 лв. за експертиза и особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4