Решение № 120 от 12.06.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Габрово, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А. при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500137 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 4 от 08.01.2026 по гр.д. № 806/2025 г. по описа на Габровски районен съд, е намалил завещателното разпореждане извършено на 01.03.1995 г. от В. Й. М., ЕГН**********, б.ж. на гр. Габрово, починала на 01.02.2002 година, в полза на Т. М. П.а, ЕГН ********** до размер на 1/6 ид. части, необходими за възстановяване на запазената част на В. А. М., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска предявен от С.

М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „******, в качеството му на наследник на В.

А. М.. Възстановил е на С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „*****, в качеството му на наследник на В. А. М. ЕГН **********, б. ж. на гр. Габрово починала на 02.01.2006 година, която е наследник с право на запазена част, 1/6 ид. част от наследството на В. Й. М., б.ж. на гр. Габрово, починала на 01.02.2002 година, която 1/6 ид. част представлява половината от запазената част на В. А. М. в размер на 1/3. Признал е за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по иск на С. М.

С. , ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „****, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „**** против М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.“**** и И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, бул. „*****, двамата със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „****, че С. М. С., ЕГН ********** е собственик по наследство на 3/36 ид. части от поземлен имот № 77 (седемдесет и седем) от кв. 234 (двеста тридесет и четири) по плана на град Габрово, ІІІ-ти (трети) етап, I-ва (първа) част, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД - 18-64 от 26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 10.02.2022 г., с адрес: гр.

Габрово, ул. ***, предназначение на територията - Урбанизирана територия, НТП - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план кв. 234 (двеста тридесет и четири), парцел 5 (пет), незастроен, при граници: ПИ с идентификатори: *** (четиринадесет 1 хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестстотин деветдесет и шест);

*** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка петдесет и девет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка седемдесет и едно); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и девет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и пет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и три). Отхвърлил е иска с осн. чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от С. М. С. против М. М. П. и И.

М. П. с искане да бъде признато за установено, че С. М. С. е собственик на основание придобивна давност по чл. 79 от ЗС на 11/36 ид. части от поземлен имот № 77 (седемдесет и седем) от кв. 234 (двеста тридесет и четири) по плана на град Габрово, ІІІ-ти (трети) етап, Iва (първа) част, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка седемдесет) по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД - 18-64 от 26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 10.02.2022 г., с адрес: гр. Габрово, ул.

„***", като неоснователен и недоказан. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 137, рег. № 1856, дело № 102/2024 г. на нотариус с рег. № 165 Н.М., вписан в Служба по вписванията - Габрово с вх. № 1292 от 15.08.2024г., акт № 27, том V, дело № 814 в частта му, с която всеки от ответниците М. М. П. и И. М. П. е признат за собственик на над 29/72 ид. части, или общо за двамата над 29/36 идеални части, от поземлен имот № 77 (седемдесет и седем) от кв. 234 по плана на град Габрово, ІІІ-ти (трети) етап, I-ва (първа) част, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка седемдесет) по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД - 18-64 от 26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 10.02.2022 г., с адрес: гр. Габрово, ул.

„***", предназначение на територията - Урбанизирана територия, НТП - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план кв. 234, парцел 5 (пет), незастроен, при граници: ПИ с идентификатори: *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестстотин деветдесет и шест); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка петдесет и девет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка седемдесет и едно); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и девет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и пет); *** (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет точка петстотин и десет точка шестдесет и три). Осъдил е М. М. П. и И. М. П. да заплатят на С. М. С., направените по делото разноски в размер на в размер на 886.56 евро, представляващи равностойността на 1734.27 лева, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Осъдил е С. М. С. да заплати на М. М. П. и И. М. П., направените разноски по отхвърлеН. иск в размер на 340.80 евро, представляващи равностойността на 666.67 лева, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

В законоустановения. срок срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. М. С., чрез адвокат М. Д., в частта, в която първоинстанционния съд е отхвърлил предявения установителен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 11/36 ид.ч. от процесния имот, на основание чл. 79 от Закона за собствеността.

Счита постановеното решение за неправилно и евентуално за недопустимо, като излагат подробни съображеН.. Сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй 2 като ищецът е собственик на 7/36 ид.ч. от процесния имот и неоснователно е приел, че ответниците М. и И. П. не са пасивно легитимирани да отговарят по иска.

Счита, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като Д. С. не е бил конституиран като страна по делото. Не е констатирал разминаването между обстоятелствената част и петитума във връзка с претенциите на ищеца за придобиване по давност на частта от имота, принадлежала на Д. С., което да води до нередовност на същата.

Ако се приеме, че е следвало да бъде конституиран Д. С. като страна по делото, то това би означавало, че в обжалваната част решението е недопустимо. Отделно от това, съгласно разпределената доказателствена тежест, В. М. е владяла имота изцяло и единствено за себе си, с намерение за своене на частта на останалите наследници, като владението й е било явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено и е продължено от майката и наследодателката на ответниците Т. М. П.а за период 10 и повече години.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и в частта, в която е отхвърлен иска за 4/36 ид.ч. от имота, поради липса на доказателства, които да установяват, че ищецът е отблъснал владението на ответниците върху тези части, като е установил и осъществявал явно, непрекъснато и несмущавано владение върху тези 4/36 ид.ч. за себе си с намерение да придобие собствеността им по давност. Счита, че този извод на съда е напълно неправилен, тъй като доверителят му не е имал задължение да доказва, че е отблъснал владението на ответниците, защото е упражнявал фактическа власт върху процесните 4/36 ид.ч. на основание, изключващо владението на ответниците или тяхната майка.

Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че ищецът е установил владение върху ½ ид.ч. от имота веднага след смъртта на майка си, настъпила през 2006 г., с ясното съзнание, че е придобил ¼ ид.ч. от имота по наследство от своята майка, а върху другата ¼ ид.ч. е установил владение, като ясно и недвусмислено е отблъснал владението на другия наследник на майка си – Д. С.. Твърди, че ищецът е следвало са установи само, че е упражнявал фактическата власт върху имота в сроковете по чл. 79 от ЗС, а не както първоинстанционният съд му е вменил да установява, че е отблъсквал владението на ответниците по отношение на имота.

Моли да се отмени решението в обжалваната част като неправилно, а в евентуалност като недопустимо и да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 11/36 ид.ч. от процесния имот, както и да се отмени на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК частично НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 137, рег. № 1856, д. № 102/2024 г. на нотариус с рег. № 165- Н.М., вписан в СВ – Габрово с вх. № 1292 от 15.08.2024 г., акт № 27, т. V, д. № 814 за размера над ¼ ид.ч. за М. М. П. и за размера над ¼ ид.ч. за И. М. П.. Ако се счете, че решението е недопустимо да бъде обезсилено в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции в пълен размер.

С отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна. Сочи, че решението не страда от пороците в обжалваната му част. Взема становище, че материално правната легитимация е въпрос по съществото на спора, чийто отговор съдът дава със своето решение и касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Сочи, че правилно е установено, че по делото няма достоверни доказателства, от които да се установи, че ищецът е осъществял явно, непрекъснато и несмущавано владение върху процесите 4/36 ид.ч. за себе си, с намерение да придобие собствеността им по давност. Сочи, че в момента имота представлява непристъпна гориста местност във всяка една своя част. Счита, че тезата за намерение за построяване на къмпинг е измислена единствено за нуждите на настоящото производство. При статута и състоянието на имота, тя е нереализуема. Обясненията за 3 търсено финансиране и ежемесечно посещение с цел преценка как да бъдат разположени сградите са нелогични. Оспорва твърдението, че не е извършвана проверка на декларираните данни. По време на декларирането на имота още не е било вписано завещанието в Служба по вписванията, за да породи правни последици и за да може да се позоват на него. За вписването е била нужна и данъчна оценка и за това предекларирането е станало въз основа на удостоверение за наследници на името на всеки един от наследниците.

Ответниците не са считали и други лица за съсобственици или при различни квоти. Веднага след вписване на завещанието имота е бил деклариран единствено на името на наследниците. Оспорва, че страните били афектирани от липсата на достъп до имота и за това се били разбрали да не плащат данъци. Моли да се потвърди решението в обжалваната част и да се присъдят разноските по делото.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.

Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е положителен установителен иск за собственост на основание придобивна давност за 11/36 ид.ч. от процесния имот.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът упражнява фактическа власт върху ½ ид.ч. от процесния имот още от 2006 г., когато е починала неговата майка В. А. М..

Ищецът е приел наследството й, което включва и ½ ид.ч. от процесния поземлен имот. След смъртта си наследодателката е оставила като наследници сина си С. С. и преживелия съпруг Д. С., между които отношенията са влошени. Ищецът е наследник по завещание на М. Г. А., което е обявено на 28.07.2006 г. и С. С. е заявил на Д. С., че няма право да упражнява владението върху няколко наследствени имота, включително и върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Габрово, придобит по наследство от В. С.а. Твърди, че от 28.07.2006 г. до подаване на исковата молба /пояснение/, Д. С. никога и по никакъв повод не се е свързвал със С. С. по отношение на имота, не е опитвал да влезе в имота или да упражнява някакви права върху него, не е правил опит да се противопостави на владението на С. С. на ½ от имота. През 2013 г., ищецът се свързал с арх. К. Б., с когото споделил намерението си да инвестира и да създаде къмпинг в процесния имот. Твърди, че ежегодно с Д. И. са извършвали косене на трева и премахване на храсти в имота, но дървета не са премахвани самоволно.