Решение № 1712 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113449 по описа за 2025 година намира следното:

Образувано е по искова молба на Р. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез а.. Г. М. от АК – ***, против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между ищцата Р. Й. Д. и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че ищцата Р. Й. Д. е страна по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по който получила сума в размер от 10 280,00 лв., при годишен лихвен процент от 18,37 % и годишен процент на разходите от 19,17 %. Съгласно допълнителната част на чл. 7.1 от договора се включвала застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 3061,23 лв., дължима за BANK защита на кредита. В чл.

7.2.3 от договора се посочвало, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, дължима за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава 1 изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. Съгласно погасителния план, кредитът следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 484,84 лв. Общата сума, която следвало да бъде платена от потребителя в полза на кредитора, възлизала на 17 452,49 лв., от която: 13 341,23 лв. – дължима за главница и включена към нея застраховка, както и 4111,26 лв. – договорна лихва по кредита. Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасила по кредита сума от около 10 280,00 лв. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния лихвен процент. Липсвало яснота как е формиран сборът, както и общо дължима сума по него. С включването на застрахователна премия в размер на 3061,23 лв. се стигало до един допълнителен доход за кредитодателя, тъй като допълнителните услуги не били включени в годишния процент на разходите.

Същият бил посочен единствено в цифрово изражение, но не била извършена разбивка на всички разходи за потребителя. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в ГПР не бил включен разходът за застраховка, като по този начин се стигало до заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този разход бил включен към погасителния план като част от главницата, а при изчисляването на ГПР не бил взет предвид. Сочи, че ако бъде включена застраховката в ГПР, същият би се различавал от посочения в договора за кредит. Това било самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Ищцата била поставена в неблагоприятно положение спрямо кредитора при сключване на договора между страните, което противоречало на чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Твърди, че клаузата за застраховка била част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и клаузата имала изцяло декларативен характер. В този смисъл ищцата поддържа, че не е вярна констатацията, изтъкната в чл. 7.2.3 от договора, а именно – че потребителят е пожелал изрично застрахователната премия да бъде включена в договора. В допълнение се посочва, че договорът за кредит и договорът за застраховка били сключени в един ден, а ответникът действал като застрахователен агент при сключването на застраховката. Според ищцата, сключването на договор за застраховка, представлявало задължително условие за сключване на договора за кредит между страните, поради което счита, че размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР. Поддържа, че вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Предвид това, потребителят бил въведен в заблуждение по отношение на съществени параметри на договора, касаещи годишния лихвен процент и в частност разходите по кредита. Твърди, че не били спазени и изискванията на ЗПК относно шрифта, на който се съставят договорите за потребителски кредити, 2 доколкото процесният договор бил с шрифт равен или по-малък от 12.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в процесния договор за кредит били посочени, както размерът на ГПР – 19,17 %, така и общо дължимата сума – 17 452,49 лева, с което били изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК.

Счита, че ищцовата страна е тълкувала неправилно посочената разпоредба от ЗПК и в противоречие с приложимото законодателство. Според ответника, информацията за това как се изчислява ГПР и какви компоненти включва, била безполезна за потребителя, както за сравняване на различните оферти на пазара на потребителски кредити, така и за проверка дали кредиторът правилно е изчислил абсолютната стойност на ГПР. Поддържа, че в настоящия случай ГПР бил изчислен по формулата от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и същият отговарял на нея. В договора ясно били посочени размерите на лихвата, на общо дължимата сума, както и на застраховката, която не била задължителна. Посочва, че съгласно §1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия или всеки друг разход, свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. В този смисъл бил и чл. 19 от договора за кредит, където изрично се посочвало, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора. Ответникът поддържа, че допълнителната услуга – застраховка не представлява задължително условие за получаването на кредита, респективно застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи на кредита. В случая потребителят заявил изрично желанието си за сключване на договор за застраховка, а застрахователната премия била включена в главницата, която е компонент на ГПР. Твърди, че ищцата неправилно изчислявала процента на ГПР, като включвала застрахователната премия като разход по кредита. В тази връзка се изтъква, че застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга – застраховка, изрично избрана от потребителя, не представлявала разход по договора за кредит, тъй като сключването на застраховка не било условие, което да бъде изпълнено от потребителя, за да получи искания кредит. Твърди се, че застраховката била сключена за срока на договора за кредит, а платената от потребителя застрахователна премия осигурявала покритие на застрахованите рискове за този период. Ищцата, като застраховано лице, имала правото да прекрати застраховката, съответно припадащата се част от застрахователната премия да бъде възстановена от застрахователите. От страна на ищцата обаче не били предприети действия в тази насока, с което същата би намалила разходите по кредита за себе си. В същото време се сочи, че застрахователите осигурявали застрахователно покритие на застрахованите рискове. Поддържа 3 се, че застраховката не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се касае за допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредита. Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие не били предвидени каквито и да било последици в договора за кредит. Сочи се, че застрахователният договор, обективиран в застрахователен Сертификат № *** и приложимите към него Общи условия и предварителна информация, бил сключен по реда на чл. 382 от Кодекса за застраховането. Конкретната застраховка била сключена между застраховател:

„Кардиф

Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ; застраховащ: „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (застраховащо лице по смисъла на чл. 382 от КЗ) и застрахован: кредитополучателят Р. Й. Д..

Срокът на застраховката бил равен на срока на договора за потребителски кредит. От ищцата била подписана Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

По този начин същата приела, че застрахователните програми съответстват на изискванията и потребностите й. Твърди се, че договорът за застраховка представлява отделно правоотношение, по което се прилагат правилата, разписани в чл. 344 и сл. от КЗ. В същите нямало изискване за размер на шрифт 12, каквото изискване имало в ЗПК за съдържанието на договора за кредит. Сочи се, че процесният договор за кредит е с шрифт Arial Narrow 12.

Ответникът поддържа, че в настоящия случай са налице два отделни договора, пораждащи две самостоятелни правоотношения между страните по тях.

Счита, че правата и интересите на потребителя не са нарушени по никакъв начин, тъй като процесният договор за кредит и всички относими документи се четат. От друга страна се посочва, че съществувала яснота относно съществените елементи на договора, които били ясно и недвусмислено формулирани, при спазване на националното и европейско законодателство, предвидено в защита на потребителя.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В открито съдебно заседание ищцата Р. Д. се представлява от а.. Г. М., който моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за 4 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.

За уважаване на предявения установителен иск ищцата Р. Д. следва да докаже, че между нея и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата между ищцата Р. Й. Д. и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 10 280,00 лв., при уговорен ГЛП от 18,37 % и посочен ГПР от 19,17 %, както и че дължимата от Р. Й. Д. застрахователна премия не е включена като разход в размера на ГПР по Договор за потребителски кредит № ***/*** г.