Решение № 1262 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20261110202670 по описа за 2026 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. М. срещу наказателно постановление (НП) №254332-03163/15.12.2025 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като липсвало доказана вина. Твърди се, че към момента на проверката автомобила е бил с регистрационни табели и валидни документи и не е бил уведомен, че регистрацията му е служебно прекратена. Моли се за отмяна на НП.

Жалбоподателят редовно призован, се явява в съдебно заседание и поддържа жалбата си, а по същество излага, че е капарирал автомобила и е искал да бъде прехвърлен, но лицето, от което го е взел е отлагало месец и след това е бил спрян от служители на КАТ и са му казали, че е дерегистрирана, след което го продал за скрап.

За органа издал наказателното постановление се явява процесуален 1 представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана. Твърди се, че новият собственик на автомобила не е заявил и обявил собствеността, предвид което жалбоподателят при полагане на дължима грижа би могъл да получи тази информация. Не претендира разноски.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 07.01.2023 г., около 22:50 ч. жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с ДК № ,,***'' в гр. София, ж. к.

„Студентски град“ по ул. „8-ми декември“, с посока на движение от ул.“Акад.

Стефан Младенов“ към бул. „Климент Охридски“ , в района на УНСС.

Същият бил спрян по повод полицейска проверка от служители на О „ПП“СДВР в гр. София ж. к. „Студентски град“ на ул. „8-ми декември“. По време на проверката служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на автомобила е жалбоподателя И. М., както и че след извършена справка в информационните масиви на О „ПП“ – СДВР установил, че автомобилът, който управлявал жалбоподателя е с прекратена регистрация на 13.12.2022 г., поради това, че новият собственик на ППС-то в двумесечен срок, считано от придобИ.ето, не е изпълнил задължението си да пререгистрира същото, което е основание по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 06.09.2022 г. с бланков номер 210653 от 07.01.2023 г. на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От справка на О“ПП“-СДВР се установява, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с ДК № ,,***'', който е регистриран в ОДМВР – Добрич е продаден от Т.Х.Х. на М.Р.Я. на 12.10.2022 г. и последната не е пререгистрирала МПС-то. Същото е служебно дерегистрирано, считано от 13.12.2022 г., поради непререгистрирането му от новия собственик в срок на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Образувана била пр. пр. №4332р-6074/2023 г. по описа на СРП с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на СРП от 03.12.2025 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че И. М. е знаел, че е прекратена регистрацията на автомобила, както и не е 2 уведомяван, тъй като документите за него са били у него и автомобила е бил с поставени регистрационни табели, не е бил уведомяван за служебната дерегистрация на автомобила, което изключва наличието на умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на продължаване на административнонаказателното производство по съставения АУАН за осъществено нарушение по чл140, ал.1 от ЗДвП.

След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:

От образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото нарушение се сочи, че мотоциклета е с прекратена регистрация от собственика. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат 3 само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобИ.е на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Не са представени от наказващия орган доказателства, удостоверяващи, че е налице уведомяване от страна на собственика на МПС-то на ползвателя му, какъвто се явява жалбоподателя за служебната дерегистрация на същото. Документите за МПС-то са били у жалбоподателя, същото е било с налични регистрационни табели и у него не е било налице знание относно служебната дерегистрация на автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.

Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил уведомяван и не е знаел за дерегистрацията, както и документите за него са били у него и МПС-то е било с поставени регистрационни табели. Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на административна отговорност за водача по посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена, 4 доколкото липсва умисъл за извършеното.

Поради гореизложеното наказателното незаконосъобразно следва да бъде отменено. постановление като

От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по такива.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-03163/15.12.2025 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5