Протокол № 341 от 21.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 341 гр. Сливен, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100557 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищците Д. С. В., Е. Д. В., С. Д. В., А. Д. С., К. Д. В., Б. Д. В. и И. Д. В., редовно призовани не се явяват. За тях се явява адв. П. К. и адв. А. Б..

За ответното дружество „Лев Инс“ АД, редовно призовано се явява юриск. К. А..

Вещото лице В. С., редовно призован се явява лично.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства чрез назначената по делото съдебноавтотехническа експертиза.

Съдът докладва, че съдебно-автотехническата експертиза е постъпила на 04.09.2026 година като електронен пакет по делото, както и на хартиен носител на 11.09.2026 година.

Въпрос от съда към вещото лице: Има ли разлика като постъпилото като електронен документ заключение и постъпилото заключение на хартиен носител?

1

Вещото лице С.: Уважаема г-жо Председател, документът е същия, подписът е автентичен към представения по електронен път.

Предвид пояснението на вещото лице съдът намира, че е спазен изискуем от закона едноседмичен срок преди провеждане на съдебното заседание за представяне на заключението на вещото лице.

АДВ. К.: Моля да пристъпим към изслушване на експертизата.

АДВ. Б.: Моля да се изслуша вещото лице.

ЮРИСК. А.: Моля да изслушаме експертизата.

Съдът намира,че са налице предпоставките за изслушване на обясненията вещото лице и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване показанията на вещото лице по представеното на 04.09.2026 година като електронен документ и на 11.09.2026 година на хартиен носител идентично заключение по заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

В. Г. С. на ** г., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните пълномощници;

Вещото лице С. предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам представеното заключение.

ВЪПРОС НА АДВ. К.: В заключението сте посочили различни варианти на реакция на водача на МПС-то - Т1 и Т1,4, кое от тях е по-приложимо?

Съдът покани адв. К. да уточни какво има в предвид под „приложимо“.

ПОЯСНЕНИЕ ОТ АДВ. К.: Технически обосновано кое време е поправилно да се приеме и за двете по-реално?

ПОЯСНЕНИЕ ОТ АДВ. Б.: Според техническата литература времената са от 0,8 до 1,4 в нощни условия. Кое е по-правилно да се приеме в според 2 конкретната пътна обстановка, елементите на пътя, наличието на кръстовище реално, но не е регламентирано?

Съдът намира, че следва вещото лице да отговори на въпроса, като посочи какви са различията, предвид които е възприето различно време за реакции и какви са предпоставките да се възприеме едното или другото време за реакция?

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Вероятната опасност е от правен характер и аз няма как да го кажа, но начина на реакция на водача се определя на база експериментални проведени реални тестове. В конкретния случай в тази експертиза са изследвани различни времена за реакция. От материалите по делото и огледа на фотоснимките, направени при произшествието се установя на стр. 23 от представената експертиза анализа започва от 20-та страница, но съществената снимка е на стр. 23. Тази снимка от приложения фото-албум на произшествието, където се вижда останките на каруцата, платното за движение, по който се е движил автомобила и пътя от който е излязла каруцата. Успоредно на лентата, ограничаваща платното за движение на автомобила е прекарана линия, пунктирана линия, която следва нейното очертание. От физична гледна точна през две точки може да бъде прекарана само една права. В конкретния случай, тази права е тънка прекъсната и на снимката стои от дясната страна на платното за движение. Тази снимка, от позицията, от която е избрана имаме две точки. Едната точка е дясната граница на пътя, от който е навлязъл коня, а другата точка е наличие на растителност, най-горе в левия ъгъл, т. е. към платното за движение.

Продължението на тази права ясно се вижда, че е извън платното за движение, в дясно на приложената снимка. Нейното продължение се намира извън границата на платното за движение, т. е имаме права линия, която е завъртяна спрямо успоредността на платното за движение. Това означава, че видимостта от границата на пътя, от който е навлезнала каруцата позволява видимост от платното за движение, където се е намирал автомобила.

ВЪПРОС НА АДВ. К.: Значи ли, че същото се отнася и за видимостта на автомобила към каруцата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не, ще го обясня. Каруцата е теглена от животно, в случая коня. Той е разположен в най-предната част на платното за движение.

Водачът на каруцата и пътниците в нея са разположение в самата каруца, т. е.

3 това разстояние кон и кош на каруцата, т. е. е на вътре от пътя, от който те са излезли, т .е., ако имаме хипотеза на действителна ограничена видимост, те са били по-назад и те не могат да ги видят. Докато водачът може да види началото и т. е. границата между двата пътя, там където се е намирал спрелия кон. Водачът на каруцата няма видимост. Понеже каруцата е по-навътре и водачът е по-навътре, той няма видимост с дължината на каруцата. Докато за водача на лекия автомобил той има възможност да наблюдава границата на платното за движение, там където се е намирал коня. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме наличието на кон със сигурност. Тъй като хората са се намирали в каруцата зад коня, тяхната видимост най-вероятно е била ограничена или частично ограничена. Не мога да кажа на 100%, че е била ограничена, но ако има такава ограничена видимост, е възможно тя да е била такава или да е била частично ограничена, т.е. тази растителност да е разположена така, че да пропуска част от пътя.

Съдът задава въпрос към вещото лице: Това означава ли, че водачът на каруцата, за да възприеме движение на автомобил от дясната си страна, трябва коня да е навлязъл вече на самото платно, за да може да види частично или изцяло на платното, за да може има пълна видимост?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Трудно мога да бъда обективен в тази преценка от една снимка, защото тази снимка построява една видимост, но не мога да кажа със сигурност този водач на каруцата къде точно е бил.

Съдът: Аз ще ви обясня защо задавам този въпрос. Има съществено различие във вариантите, според това дали конят е бил спрял, за да се огледа водачът на каруцата или не е бил спрял, за да се огледа водача на каруцата. И от тук, тъй като определяте движението на каруцата, изчислявайки го от края на пътното платно до мястото на удара, има значение за това после, четейки и преценявайки свидетелските показания, един от съществените изводи е, дали водачът на каруцата е спрял или не. Затова задавам и този уточняващ въпрос, а именно: Той, поправете ме, ако греша, при ограничена видимост водачът на каруцата няма как да види, дали приближава или не приближава автомобил.

За да кажем със сигурност, че така както той твърди в показанията си, че е видял автомобил в далечината, трябва да е имал видимост. Той в показанията си казва: „видях автомобил в далечината, прецених, че е далеч и че мога да премина“. Това означава ли, че вероятно, ако приемем това твърдение за вярно 4 на 100 %, за да сме сигурни, че той е възприел (автомобила), че конят трябва да е навлязъл, и евентуално да е тръгнал от спряло положение, не от края на платното, а от платното?

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Анализ за това като вариант за действително спиране или не, не съм правил. За да бъда прецизен бих казал следното: Ако се изискат на електронен носител снимките от ДП, а всички снимки направени от БНТЛ, от оперативната група, която е заснела, напълно е възможно, ако в случая са „х“ на бр. приложени снимки, може да има още десет снимки. Какво има вътре, не мога да кажа. Всички снимки, извършени по време на огледа и налични на електронен носител, ако бъдат представени, може да се говори за по-голяма конкретност. Виждат се нещата, но не мога да преценя много неща, но не мога да преценя. Ако имам качествен материал, доколкото разбрах, пътят от който излиза каруцата е преасфалтиран, правено е нещо по тези снимки е възможно да се достигне до извод, какъв е наклонът на този път. Много неща могат да се направят, ако има такива оригинални снимки.

ВЪПРОС НА АДВ. К.: Навсякъде се говори за ограничена видимост, Вие преди малко казахте, че е възможно да има просвет, това вече е октомври месец и се вижда, че има доста изсъхнали растителност, от снимките, които сте приложили. Може ли да се каже със сигурност тази растителност дали препятства ли пътя?

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Аз мисля, че отговорих вече.

Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме намиращия се кон на границата на платното за движение. Дали го е възприел или не има си показания, в които тях твърди това, което е видяла, аз няма как да ги ценя двете. Ако приемем показанията на св. А. М., имам много варианти. Първият вариант – задължително е да има минимум намалена видимост, т. е. частично ограничена, през която той да възприеме автомобила. Възможно е, въпреки че данните за мен бяха доста противоречиви, защото той казва така: „спрях на шосето, да се огледам“, т. е. тук създава вариант за това, че те са спрели на шосето и коня е спрял на шосето. След това казва: „спряхме на черния път и шосето се виждаше“, имаме противоречиви данни. В случая ще го кажа така: дали водачът на лекия автомобил или водачът на каруцата е можело да се възприемат се свежда до предотвартимосттта на водача на лекия автомобил в 5 цялата експертиза като варианти, ако се приеме, че да кажем изследвания момент, е моментът на навлизането на коня на платното. Предотвратимостта за водача на каруцата не изменя да го кажем възможността за предотвратимост от него, т. е. нищо не пречи, ако няма видимост да се слезе и да се хванат юздите на коня и да се види директната видимост и т.н.

ВЪПРОС НА АДВ. К.: На стр. 21 там където сте посочили, каква е растителността, тези две снимки, горната снимка там сте посочили със стрелки от мястото на което излиза каруцата, а на долната снимка ясно сте посочили, че растителността е зад мантинелата. При изследването отчели ли сте възможност за предотвратяване на водачката на автомобила, ако опасността възникне в един по-ранен момент от границата на платното за движение, а именно от мантинелата. И какво е значението, ако опасността възникне от този момент?.

Съдът уточнява: Отвъд мантинелата означава, че конят се движи, защото ако не се движи конят, той не представлява същата опасност.

ВЪПРОС НА АДВ. К.: Възможно ли е с оглед на посочените и представените снимки на 21 страница в обозначенията и ясното констатиране на факта, че растителността е зад мантинелата, водачката да възприеме навлизането на коня в един по-ранен момент и какво значение има това за предотвратимостта?

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Ще го кажа разбираемо по следния начин: има една физична закономерност: S=VхT (пътя е равен на скоростта по времето), т. е,. колкото е по голям пътя и скоростта е една и съща, времето ще нараства. С нарастването на времето, възможността за предотвратимост на произшествието за водача на лекия автомобил ще нараства.

ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Във връзка с това, което пояснихте на уточняващия въпрос, за вероятното достигане на коня до границата за пътното платно, Вие ползвали ли сте протокола за оглед на произшествието?. Видно от т. 3 – описание на крайпътни съоръжения в протокола е записано, че асфалтовото покритие, което започва от границата на платното за движение на вътре към отбивката и пише, че тази граница достига до 1,3 метра. На 5 метра вече в ляво, т. е. 6,3 метра след тази граница се намира въпросното дърво.