Определение № 939 от 22.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. Пазарджик, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100520 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 6971/25.06.2025 г. на С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: З. – гр. П., против Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

С исковата молба ищецът е направил искане за изискването на гр. д. № 600/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Иска се разпит на двама свидетели – Н. Н. А. и И. П. С. – понастоящем в З. в гр. П..

Прокуратурата не е направила доказателствени искания.

По допустимостта на производството:

Според Определение № 467/12.11.2025 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 557/25 г. исковата молба е редовна и искът допустим.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ.

По доказателствата:

Съдът намира, че е основателно искането да се изиска и приложи по делото посоченото гражданско дело.

Искането за разпит на свидетели е допустимо и относимо за сочените обстоятелства, поради което следва да се уважи. Предвид обстоятелството, че свидетелите понастоящем се намират в З. в гр. П., където изтърпяват наказание ****, съдът намира, че същите следва да бъдат разпитани при условията на видеоконферентна връзка по реда на чл. 156а от ГПК от мястото за лишаване от свобода, където се намират.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

1

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 6971/18.06.2025 г. от С. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: З. – гр. П., против Окръжен съд – Пловдив, з а заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 847 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив, с което е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС за предоставяне на правна помощ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Пазарджик участва в производството.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от С. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: З. – гр. П., против Окръжен съд – Пловдив, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 847 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив, с което е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС за предоставяне на правна помощ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът е подал искова молба до Окръжен съд – Пловдив, по която било образувано гр. д. № 600/2025 г., като по делото е поискал да му се предостави безплатна правна помощ. С Определение № 847 от 25.03.2025 г. окръжният съд оставя молбата му без уважение. Това определение е било обжалвано от ищеца с помощта на трето лице, но с разпореждане № 1597/24 г. жалбата била върната. Връщането не било обжалвано от ищеца. Твърди се, че отказът на ответника чрез постановеното определение № 847/25.03.2025 г. е лишил ищеца от достъп до правосъдие, което представлява нарушение на човешките му права, които са гарантирани от националното и европейско законодателство – чл. 47, чл. 52-54 от ХОПЕС, чл. 6 от ДЕС, чл. 6, чл. 13 и чл.

17 от ЕКЗПЧ и чл. 56 от КРБ. Самият факт на отказа да се предостави правна помощ се твърди, че представлява достатъчно съществено и явно квалифицирано нарушение на човешките права на ищеца и това дава основание за търсене на отговорност от ОС – Пловдив по чл. 2в от ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване и т. н. Основното нарушение е на чл. 47 от ХОПЕС, докато останалите изредени норми допълват позоваването и са в подкрепа на изложеното. Претенцията е в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ОС – Пловдив е депозирал отговор, с който изразява становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че исковата молба, по която е образувано гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив е върната поради недопустимост с определение № 607/06.03.2025 г. и в тази връзка молбата за правна помощ е оставена без уважение. На 24.03.2025 г. ищецът отново моли за освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на постановеното определение от 06.03.2025 г.

С процесното определение № 847 от 25.03.2025 г. искането на страната е оставено без уважение, като съдът указва на ищеца, че на основание чл. 22, ал.

1 от ЗПП би могъл да ползва безплатна правна помощ за подготовка за завеждане на дело, доколкото твърди, че не разполага с необходимите познания затова, като за целта следва да се обърне към Националното бюро за правна помощ. Срещу постановеното определение от 25.03.2025 г. е постъпила частна жалба от ищеца Я., която е просрочена и върната на жалбоподателя съгласно разпореждане на съда от 24.04.2025 г.

Разпореждането за връщане на частната жалба не е обжалвано. От правна страна се сочи, че ОС – Пловдив не е прилагал съюзна правна норма, а норми от вътрешното законодателство, поради което няма как да е допуснато нарушение на нормите на ХОПЕС. На следващо място искът е недопустим, тъй като за нарушение на общностното право отговорност може да се търси от последната инстанция, чийто акт е окончателен, а определението по гр. д. № 600/2025 г. е обжалваемо. Разпореждането за връщане на частната жалба също е подлежало на обжалване. Ищецът е можел да подаде частна жалба пред горестоящата инстанция, а вместо това претендира обезщетение. Излага се, че на ищеца са дадени подробни указания, че на основание чл. 22, ал. 1 от ЗПП може да ползва безплатна правна помощ, като за целта следва да се обърне към НБПП. Отделно от това ищецът би могъл да заведе иска отново, но при оказване на правна помощ да предяви допустим иск. Не са нарушени и другите цитирани разпоредби на подробно изложени аргументи. Изразява се становище, че описаните неимуществени вреди е спорно дали изобщо са настъпили, дали изобщо датират към този момент, към който могат да се приемат за следствие на отказа от предоставяне на правна помощ, предвид обстоятелството, че ищецът системно води дела срещу органите на съдебната система. Моли се за отхвърляне на иска, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение съобразно принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните предпоставки от нормата на чл. 2в ЗОДОВ: 1/ нарушение на норма на правото на Европейския съюз, която има за предмет предоставяне на права н а ищците като частноправни субекти, 2/ нарушението да е достатъчно 3 съществено 3/ наличие на вреда (в случая неимуществена) и 4/ пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица – ищците.

В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявения иск – в частност, че не са нарушени цитираните в исковата молба предоставени на ищеца права, че претенцията за обезщетение е прекомерна и т. н., като се има предвид, че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез доказването на съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт (ТР № 6/2013 г. ОСГК-ВКС).

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна Н. Н. А. и И.

П. С., които да бъдат разпитани в условията на видеоконферентна връзка от З. в гр. П..

ДА СЕ УВЕДОМЯТ свидетелите, съответно началникът на З. – гр. П. за оказване на необходимото съдействие във връзка с разпита им чрез видеоконферетна връзка за посочената дата и час, в присъствието на служител по чл. 150, ал. 3 от ГПК, който следва да бъде осигурен.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ системните администратори при Окръжен съд Пазарджик за необходимостта от организиране на видеоконферентната връзка на посочените дата и час.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г. от 10.15 ч., за която дата и час се призоват страните, ОП – Пазарджик, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4