Решение № 2657 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н. като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110171289 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 127038/17.04.2024 г., с която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ** против И. Е. Н., ЕГН: ********** и Т. И. Н., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 173327/28.04.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Е. Н., ЕГН: **********, Т. И. Н., ЕГН ********** и д Е. м, ЕГН ********** за заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 5377,07 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 755,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. - 16.04.2024 г., върху 1 главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 55,92 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 12,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 16.04.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

От д Е. м се претендира 1/6 част от горепосочените суми.

От И. Е. Н. се претендира 1/6 част от горепосочените суми.

От Т. И. Н. се претендират 4/6 части от горепосочените суми.

На 09.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжниците И. Е.

Н., ЕГН: **********, Т. И. Н., ЕГН ********** и д Е. м, ЕГН ********** за горепосочените суми.

Заповедта е връчена на И. Е. Н., ЕГН: **********, Т. И. Н., ЕГН ********** и д Е. м, ЕГН **********, като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този процесуален ред, длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 30.10.2024 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 02.12.2024 г., е предявил искове за вземанията си срещу И. Е. Н., ЕГН: **********, Т. И. Н., ЕГН **********. Искове не са предявени за сумите, припадащи се на д Е. м, ЕГН **********.

При съобразяване обстоятелството, че в законоустановения срок не е предявен иск за вземанията, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 31873/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, припадащи се на д Е. м, ЕГН **********, то с определение № /15.01.2025 г., постановено в производството по гр.д. № 71289/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заповедта за изпълнение, издадена на 09.06.2024 г. в производството по ч.гр.д. № 31873/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, е обезсилена в частта относно сумите, припадащи се на д Е. м, ЕГН **********, а именно за суми, както следва: 1/ сумата от 896,18 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на 2 вземането; 2/ сумата от 125,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. - 16.04.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,32 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 16.04.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и в частта за разноските за разликата над 29,00 лева, представляваща разноски по делото, от които 20,67 лева - държавна такса и 8,33 лева - юрисконсултско възнаграждение до пълния присъден размер от 174,01 лева, представляваща разноски по делото, от които 124,01 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците И. Е. Н., ЕГН: **********, Т. И. Н., ЕГН **********. Поддържа, че същите са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ ** находящ се в гр. ***,, през процесния период, в качеството си на собственици на процесния имот. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ АД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците И. Е. Н., ЕГН: ********** и Т. И. Н., ЕГН ********** дължат 3 разделно /1/6 част за И. Е. Н., ЕГН: ********** и 4/6 части за Т. И. Н., ЕГН **********/ на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4480,89 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 629,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. - 16.04.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 46,60 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ ** находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 10,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 16.04.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 09.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 31873/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците И.

Е. Н., ЕГН: ********** и Т. И. Н., ЕГН ********** не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността 4 на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му „клиент на топлинна енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на т ЕАД.

В тежест на отоветника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови 5 нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 32 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/393ba745-38b1-455d-9e44-6da3e1fc26b8