Решение № 348 от 21.10.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Нови пазар, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20253620101166 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с §19, ал. 1 от ПЗР към ЗИДАПК, образувано по жалба на Т. Й. Т., гр. К., ул. ***, регистриран земеделски стопанин под № ***, чрез пълномощник, против Заповед № ***г. на кмет на Община К., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е наредено да се извърши изземване на имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 1,008 дка, находящ се в землището на с. М., общ. К., обл. Ш..

Жалбоподателят оспорва заповедта като навежда основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, изразяващи се в следното: нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването й и по-конкретно издаването на заповедта, без да са били установени обстоятелствата, даващи основание за приложение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно кое е лицето, имащо право на собственост или право на ползване на правно основание на земеделския имот и ползването му от трето лице без правно основание. В тази връзка навежда довод, че кметът на Община К. не е изискал служебно информация от Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция или регионалните му структури, или от Общинска служба по земеделие по местонахождение на имота, или от Служба по геодезия, картография и кадастър, за да установи неправомерното ползване. На следващо място, твърди, че административният орган не разполага с акт за общинска собственост, т.е. статута на имота е спорен и неизяснен като излага подробни мотиви в тази насока. Прави възражение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година имотът се ползвал неправомерно. Заповедта била издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, съответно не можело да намери 1 приложение и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. посочените в нея правни основания били непълни и ирелевантни. С издаването на заповедта била нарушена и целта на закона и по-конкретно било прието, че срокът по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ и т. 4 от Заповед № ***г. бил преклузивен и след тази дата договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следвало да бъдат сключвани, а имотите изземвани. Твърди, че кметът на Община-К. е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него при пълна липса на равнопоставеност с останалите земеделски стопани, за които преклузията по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ не важала. Сочи, че след 03.02.2025г. кметът в нарушение на собствените си мотиви, обективирани в процесната заповед, сключил договори с други земеделски стопани. Счита, че кметът е действал субективно и по политически причини, тъй като бил бивш председател на Общински съвет К. и не споделял способите на управление на общината.

В писмени бележки прави и допълнителни възражения за това, че Община К. не се е легитимирала като собственик на имота, предмет на заповедта, като настоява, че имотите публична и общинска собственост се актуват задължително. Акцентира върху липсата на скица и индивидуализация на част от имота, подлежаща на изземване, което води до неяснота и неизпълнимост на заповедта и я лишава от предмет. Сочи още, че по отношение на жалбоподателя се развиват две производства-освен производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и такова по чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което нарушава принципа ne bis in idem.

Акцентира и върху обстоятелството, че процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е започнала след като жалбоподателят е заплатил определената сума за ползване на множество имоти, в това число и този предмет на оспорената заповед.

Ответната страна-*** на Община К. се представлява от пълномощник. Счита, че оспореният административен акт не страда от сочените от жалбоподателя пороци и моли да бъде оставен в сила. Твърди, че е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му и в унисон с материалния закон. Относно липсата на координатни точки на частта от имота, която подлежи на изземване, счита, че жалбоподателят не е бил поставен в ситуация на процесуална изненада по отношение на това кой имот се изземва, тъй като много добре е знаел за кой имот е подал заявление за ползване и за кой имот е подал заявление за подпомагане в Държавен фонд „Земеделие“. Оспорва, че с издаването на заповедта била нарушена целта на закона, тъй като бил защитен обществения интерес и по-конкретно да не се ползва имот, общинска собственост, без да е заплатена наемната цена. Твърди, че били събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят ползвал имота, без да е заплащал наемна цена и извличал облаги от ползването. Моли да му бъдат присъдени разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представено от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи / л. 167-184 от делото/ на 20.09.2024г. между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с.

М., общ. К., обл. Ш., между които и жалбоподателят Т., било сключено споразумение за създаване на масив за ползване на земеделски масив по смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ.

Видно от заявление вх. № 8-48773 /л. 35/ на 10.10.2024г. жалбоподателят Т. депозирал заявление до председателя на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ, на основание чл.

2

37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСРЗЗ, да му бъдат предоставени за ползване проектирани в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, между които част от имот с идентификатор ***, подащ в масив 11, с площ 1,008 дка, находящ се в землището на с. М., общ. К..

Видно от материали, предоставени от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. / л. 158185/, Комисията по чл. 37в, ал. 1 от на 20.11.2024г. съставила доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ във връзка с данните за създаване на масив, в това число и сключеното споразумение, придружен с множество регистри, между които и регистър на имотите по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, попадащи в масива и представляващи полски пътища, които не осигуряват пътен достъп до имоти. В регистъра на стр. 12, ред 5 от таблицата, фигурирал и имот с идентификатор ***, с ползвана площ от 1,008 дка, с начин на трайно ползване на масива-орна земя. На същия ред било отбелязано, че собственик на имота е Община К., а ползвател жалбоподателя Т.. Въз основа на доклада и на основание чл. 37в, ал.

4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ-Ш. издал заповед № ***г. / л. 166/, с която одобрил споразумението за разпределение на масивите за ползване на земеделска земя.

Видно от приобщената по делото административна преписка / л. 34-51/ на ***г. директорът на ОЗД-Ш. отправил искане до Общински съвет при Община К. с изх. № *** да издаде Решение, с което да определи цената на имотите –полски пътища при Община К. със съответния административен акт и възложи на *** на Община К. сключването на договори за ползване в проектираните в плана за земеразделяне при Община К. полски пътища. На ***г. Общински съвет К. приел Решение №*** да бъдат предоставени под наем имотите, полски пътища, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключените споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил размера на годишното рентно плащане за съответното землище, в това число и за землището на с. М. и задължил *** на Община К. да издаде заповед, която да публикува на електронната страница на общината и да сключи договори за наем за срок от една година-стопансаката 2024/2025г. с ползвателите на полските пътища, подали заявление и направили дължимите плащания в едномесечен срок от издаването на заповедта. На ***г.кметът на Община К. издал заповед № РД-25-1, с която наредил да се предоставят под наем полските пътища-общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключеното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил цена за отдаване под наем на полските пътища, като за с. М. тя била 79,00 лв./дка, наредил да се сключат договори за наем за срок от една година след заплащане на наемната цена в едномесечен срок от датата на публикуване на заповедта в електронната страница на Община-К. и посочил банковата сметка, по която да се заплати. На 03.01.2025г. Заповед № ***г. на *** на Община К. била публикувана на официалния сайт на общината. На ***г. Община К. издала фактура №*** с получател жалбоподателя Т. за обща сума от 1670,35 лв., която сума включвала и наемната цена за полските пътища, попадащи в землището на с. М., която била 577,89 лв. Видно от платежно нареждане / л. 43 от делото/ жалбоподателят Т. заплатил сумата от 1670, 35 лв. на ***г. На ***г. административният орган на основание чл. 26 от АПК изготвил уведомление с адресат жалбоподателя, че въпреки направеното плащане, започва процедура по изземване на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, 3 ведомствен път“ с площ на ползване 1,008 дка. Като мотив за започналата процедура административният орган посочил изтичането на едномесечния срок, в който жалбоподателят не заплатил наемната цена, поради което правото му да сключи договор за ползване се погасило, съответно ползването на имота се явявало без правно основание.

Уведомлението било получено от жалбоподателя срещу подпис на 26.06.2025г., за което бил съставен протокол / лист. 46 от делото/.

На ***г. кметът на Община К. издал заповед № ***, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗСПЗЗ наредил да се извърши изземване на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 1,008 дка, тъй като имотът се ползвал без правно основание от жалбоподателя Т.. Заповедта подлежала на обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд-Нови пазар от съобщаването й. Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на ***г., за което бил съставен протокол / л. 50 от делото/.

Видно от Регистър на земеделски земи, гори и земи от ГФ и История на собствеността / л. 136-140/, собствеността на имот с идентификатор *** е общинска публична.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имот с идентификатор *** попада в масив 11, както и че имотът не се ползва като полски път, а като площ за земеделско ползване, както и че обработката на ползваната част от процесния имот и нейните непосредствени съседи е еднаква-като земеделска площ за зърнопроизводство.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № ***/ *** г. на *** на Община К., подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК съобразно § 19 от ЗИД на АПК обн., ДВ,бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

Жалбата срещу процесната заповед е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК / съдът констатира, че заповедта е връчена на оспорващия на ***г. заедно с още двадесет и осем заповеди и при направена служебна справка по гр.д. № *** г., за което по делото са приложени документи–л. 301-306, разделянето на което е дало начало на настоящото производство, установи, че срещу тях в Община К. е постъпила жалба от Т. на 12.08.2025г., заведена под № 11-06-17 /, и е процесуално допустима.