Решение № 1062 от 05.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Русе, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520103960 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 ГПК, с материалноправно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.

Ищецът ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че въз основа на подадено от него заявление по реда на чл.410 от ГПК било образувано ЧГД № 509/2024 г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Й. П. Р., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предявява настоящия иск.

Твърди, че на 16.12.2019 г., около 13,03 часа в гр. Русе, на кръстовището между ул. „Б." и бул.„Г.С." водачът П.Г. Р., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ Р 1839 РК, преминал на червен забранителен сигнал на светофарна уредба, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ Р 6143 КМ, собственост на Т.Р.Г.. От транспортния инцидент били причинени материални щети на л.а.„Фолксваген Голф", с рег.№ Р 6143 КМ. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1732370/16.12.2019 г., в който било посочено, че виновният водач П.Г. Р. е напуснал мястото на ПТП. На същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а.„Фолксваген Голф", с рег. № Р 1839 РК, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № 1

BG/22/119003382497, със срок на валидност от 09.12.2019 г. до 08.12.2020 г. Във връзка с причинените щети на л.а.„Фолксваген Голф", с рег.№ Р 6143 КМ, при ЗК „Лев Инс" АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 0017-5060-19-307609. При извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на 529,39 лв., изплатено на Т.Р.Г. с преводно нареждане на 16.01.2020 г.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, ЗК „Лев Инс" АД придобило право на регрес срещу виновния водач - П.Г. Р. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 529,39 лв., както и 10 лв. ликвидационни разноски по щета № 0017-5060-19-307609.

П.Г. Р. бил поканен с писмо, изх.№ 1403/12.02.2020 г. да възстанови на ЗК „Лев Инс" АД изплатеното застрахователно обезщетение. Във връзка с отправена покана било сключено споразумение между страните за разсрочено плащане на четири погасителни вноски в размер на 107 лева и една вноска в размер на 111,39 лв., като виновният водач заплатил две вноски по 107 лева. Настоящата претенция представлява разликата в размер на 325,39 лева.

П.Г. Р. починал на 30.08.2020 г., с оглед на което и във връзка с чл. 5 от ЗН и Удостоверение за наследници, изх. № 23/03.09.2020 г. на Община Иваново, ищецът претендира изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 325,39 лева от наследника по закон на Петко Георгиев Р., а именно Й. П. Р.. По отношение на другия наследник М.П.а Т.с удостоверение, изх. № 7836/04.09.2020 г. бил вписан отказ от наследство в особената книга на Районен съд - Русе.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че Й. П. Р. дължи на ЗК „Лев Инс" АД сумата 325,39 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира и присъждане на разноските в двете производства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на претенциите.

Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е приел наследството, оставено му от неговия наследодател. Че ако не е налице отказ от наследство, не означавало, че наследникът автоматично е приел наследството.

Безспорно установено в трайната съдебна практика на ВКС било, че за да се ангажира отговорността на наследник на починало лице за негови задължения, е необходимо съгласно чл. 60 от ЗН да е прието наследството - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга или мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството.

2

Счита, че в производството по делото следва да бъде доказан факта на приемане на наследството от страна на ответника, оставено от неговия наследодател П.Г. Р., починал на 30.08.2020 г. Дори ако същият е подал възражение в проведеното заповедно производство, осъществявайки своя процесуална защита във връзка със заявеното вземане към наследодателя му, това не било действие по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, което да сочи на воля от негова страна да приеме наследството. Несъмнено намерение да се встъпи в правата на наследодателя се афиширало изрично най-вече чрез разпореждане с останалото след смъртта му имущество, каквито данни в настоящия случай липсвали.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч.гр.д.№ 509/2022 г. по описа на РС-Русе в полза на ЗК „Лев Инс“ АД е издадена Заповед № 3091/20.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Й. П. Р. за сумата 325.39 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица № BG/22/119003382497, ведно със законната лихва от 29.01.2024 г. и 75 лв. деловодни разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.

Приложен е Протокол за ПТП № 1732370/16.12.2019 г., съставен от служител на Сектор „ПП“-Русе, според който на същата дата в 13,03 часа е настъпило ПТП в гр.Русе, на кръстовище между ул.“Б.“ и бул.“Г.С.“, между лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ Р 1839 РК, собственост на П.Г. Р. и управляван от него, и лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ Р 6143 КМ, собственост на Т.Р.Г., управляван от Д.Г. Т., като участник 1, нарушавайки правилата за предимство, блъска участник 2, като преминава на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, след което напускта ПТП. От транспортния инцидент били причинени материални щети на двата автомобила.

На 17.12.2019 г. Д.Т. е допизарала до „Левн Инс“ уведомление за настъпило застрахователно събитие. Изготвени са опис-заключние и експертиза по щета, според които е определено и на 16.01.2020 г. изплатено обезщетение на собственика на увредения л.а. „Фолксваген Голф", с рег.№ Р 6143 КМ, в размер на 529.39 лв.

На 02.03.2020 г. между ЗК „Лев Инс“ АД и П.Г. Р. е подписано споразумение по личен регрес. По силата на същото, П.Р. признава задължението си към застрахователното дружество и се задължава да го заплати на 5 вноски. Ищецът 3 признава, че са заплатени две вноски в общ размер 214 лв., като остава дължима 325.39 лв.

На 30.08.2020 г. длъжникът почива, като негови наследници по закон, съгласно приложеното удостоверение за наследници, са дъщеря му М.П.а Т.и ответникът Й. П. Р.. На 04.09.2020 г. е вписан отказът на М.Т. от наследството на баща си.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат следните изводи:

За основателност на претенцията по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение на наследодателя на ответника е настъпило събитие ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че наследодателят на ответника е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

От представените писмени доказателства по делото съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на 16.12.2019 г., около 13.03 часа в гр.Русе, на кръстовището между ул.”Б.” и бул.”Г.С.”, водачът П.Г. Р., при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ Р 1839 РК, преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, отнемайки предимството на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ Р 6143 КМ, собственост на Т.Р.Г., управляван от Д. Г. Т., като от транспортния инцидент са причинени материални щети на л.а.„Фолксваген Голф", с рег.№ Р 6143 КМ. В съставения Протокол за ПТП е посочено, че виновният водач П.Г. Р. е напуснал мястото на ПТП и не е изпълнил задължението си да остане на място за установяване на вредите от него и да уведоми органите на МВР, да следва указанията им, като по този начин е и осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол. Вината му се изразява в това, че като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Р 1839 РК, виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и така е станал причина за настъпването на процесното ПТП, както и виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП, тъй като е напуснал мястото на настъпилото ПТП и като участник в ПТП, не е изпълнил задължението си да остане на място за установяване на вредите от него, да уведоми органите на МВР и да следва указанията 4 им, както и да му бъде извършена надлежна проверка. Към датата на настъпилото застрахователно събитие отговорността м у е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/22/119003382497, със срок на валидност от 09.12.2019 г. до 08.12.2020 г.

От представения с исковата молба протокол за ПТП се доказва, че са налице предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за ангажиране регресната претенция на ищеца спрямо П.Р., който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, предвид причинените материални вреди и тяхното установяване.

П.Г. Р. е починал на 30.08.2020 г., с оглед на което и във връзка с чл.5 от ЗН и удостоверение за наследници, издадено от Община – с.Иваново, обл.Русенска, ищецът претендира остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 325.39 лева от наследника по закон на П.Г. Р., а именно Й. П. Р., а по отношение на другия наследник М.П.а Т.е вписан отказ от наследството в особената книга на Районен съд – гр.Русе. Поради това съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по своето правно основание. Неговият размер не се оспорва от особения представител на ответника и е установен с приложената от ищеца преписка по щета № 0017-5060-19307609, съгласно която, в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс” АД е определено застрахователно обезщетение в размер на 529.39 лева. Поради това искът се явява доказан и по размер, поради което следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че е необходимо последният изрично да е приел наследството. В тежест на ответника е да докаже, че се е отказал от наследството на своя наследодател /т.е., че наследството не е прието/, поради което е недопустимо да се ангажира отговорността му. Такива доказателства не са ангажирани по делото. В деловодната програма на съда по мястото на откриване на наследството на покойния длъжник Й.П. Русе също липсват данни ответникът, като негов наследник по закон, да се е отказал от наследството на своя баща. Невъзможността Й. Р. да бъде намерен на регистрираните му постоянен и настоящ адрес е и причината да бъде предявен настоящият иск, поради невъзможността да бъде проведено успешно производство по чл.51 от ЗН.