Решение № 267 от 30.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. ХАСКОВО, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500323 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по В.гр.д.№323/2026г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано след връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно Решение №136/27.05.2026г., постановено по к.гр.д.№2007/2025г. по описа на ВКС.

С решение №749/14.Х.2024 г. постановено по гражданско дело №941/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от „Естрея България" АД, ЕИК: 207065325, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 3, срещу Т. Б.

Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: **, обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че Т. Б. Т. дължи на „Естрея България" АД солидарно с "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица", гр.София следните суми: 5743,63 лева, представляваща незаплатена изискуема главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от 06.12.2021 г., вземанията по който са прехвърлени по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 01.09.2022 г. между „Инвестбанк“ АД и „Естрея България“ АД; 448,66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 16.06.2022 г.; 379,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2022 г. до 31.08.2022 г. вкл.; 177,10 лева, представляваща 1 мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2022 г. до 20.12.2022 г., 24 лева, представляваща неолихвяемо вземане, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 52 от 27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 149 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНИ; ОСЪЖДА „Естрея България" АД, ЕИК: 207065325, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 3, представлявано заедно от двама от *** Б. Й. и Д. Д., на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 220,00 лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Естрея България“ АД, който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.Твърди,че при постановяване на решението РС-Хасково нарушил разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД , като не била съобразена и задължителната на ВКС практика в тази насока.

Първоинстанционният съд в противоречие със закона и доказателствата по делото приел, че не било осъществено уведомяване на длъжника за осъществената цесия в нито един момент от развитието на производството и преди това. Въззивникът поддържа,че ответникът бил уведомен за прехвърленото вземане срещу него между кредитори чрез връчване уведомления от ЧСИ при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и чл.18 от ЗЧСИ. Установеният пропуск в процедурата по чл.47 ал.5 от ГПК не можело да се вменява като отговорност на кредитора. Поддържа също,че осъществената цесия била съобщена на ответника чрез получаване на исковата молба, по която е образувано било образувано и гр.№941/2023 г.по описа на Районен съд-Хасково, което обаче останало несъобразено като релевантен за делото факт. Нямало никаква законова пречка прехвърлянето на вземането да се съобщи на длъжника и от новия кредитор цесионер, като в тази връзка счита, че ответникът бил надлежно известен за цесията.

Приемайки, че цесията не е надлежно съобщена, съдът осъществил и нарушение на чл.235 ал.3 от ГПК,тъй-като не е възприел настъпилото обстоятелство в хода на производството. Счита също, че е било допуснато и нарушение на чл.47 от ГПК, тъй като в разрез със закона и задължителната практика на ВКС, съдът не съобразил при решаването на делото,че обявяването на предсрочна изискуемост и съобщенията за осъществена цесия на назначения по делото особен представител било валидно и пораждало всички законови последици.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на въззиваемата страна Т. Б. Т., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че вззиваемият Т. Б. Т. не бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и същата не го обвързвала и по тази причина и „Естрея България“ АД-ищец по делото не можела да е носител на вземането в 2 отношенията си с него.

При предприетите действия от ЧСИ по чл.47 от ГПК не били спазени особените изисквания на нормата,за да се приеме,че е осъществена хипотезата й.Връчване при залепване на съобщение се предприемало само ако в продължение на месец адресата не може да бъде открит на адреса или не се намери лице,което да получи книжата. В случая първото посещение била на 20.10.2022 г. а последното на 09.11.2022 г. когато е залепено съобщението или преди изтичане на изискуемия по закон срок. От друга страна не били проверени от връчващия субект актуалните постоянен и настоящ адрес на ответника,както и адрес на местоработата му. По този начин ЧСИ не изпълнил законовите изисквания на чл.47 от ГПК вр. с чл.43 от ЗЧСИ,поради което и уредената там фикция относно получаване на съобщението от адресата не можело да се приеме в конкретния случай.

Неоснователни били и доводите във въззивната жалба относно допуснати нарушения от съда на чл.235 от ГПК и чл.47 от ГПК.

Не можело да се приеме,че обсъжданата цесия е произвела действия спрямо Т. Б. Т. чрез връчването на исковата молба на неговия особен представител.Същият бил представител по закон, назначен на основание чл.47 ал.6, а не такъв по договорно упълномощаване. При вторият вид имало особено доверие между упълномощителя и представителя, каквото нямало при това, което е по силата на закона. Поради това и при доброволното представителство упълномощаването можело да ангажира цялата правна сфера, съобразно волята на упълномощителя, вкл. и да я обременява със задължения.

Особения представител не разполагал поради това с такава власт-действията на същия не можели да засягат материалноправната сфера на лицето, не можел да прави признание на иска, да сключва спогодби, да извършва откази от права, както и по тази логика не можел да бъде надлежен адресат на известие за извършена цесия относно задължение на представлявания по силата на закона.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните, обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност и съобразявайки указанията на ВКС в отменителното решение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което ще следва да се разгледа по същество.

В случая във въззивната жалба не се навеждат доводи за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, а и при служебната си проверка внастоящият съдебен състав не намира основания за наличието на такива пороци.

Предмет на въззивното обжалване ще следва да бъдат очертаните оплаквания във въззивната жалба и съответно отговора по същата, депозиран от насрещната страна.

В рамките на развилото се производство пред първата инстанция са установени относимите обстоятелства по надлежния ред. В доклада на съда правилно, ясно и 3 своевременно е разпределена доказателствената тежест и по отношение на ищеца-да установи всички обстоятелства от които извежда заявените за защита субективно права, вкл. и относно сочените договори, така и по отношение на ответника.

С оглед обстоятелството, че в постановеното по делото решение от първоинстанционният съд и указанията на ВКС не са изложени съображения относно доводите на ответника за нищожност на процесния договор за кредит настоящият съдебен състав ще следва да разгледа и обсъди тези възраженията през призмата на наличието или не на неравноправни клаузи в процесния потребителски договор. В тази връзка наличието на неравноправни клаузи или недействителност на договора ще обуслови и ангажирането или не отговорността на длъжника по него. Следва да се изложат и съответните мотиви от въззивната инстанция, доколкото в отменителното решение на ВКС са изложени съображения за липсата на нарушения по чл.47 от ГПК и чл.99 от ЗЗД при уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост и цесията.

Спорът между страните по делото се свежда до правните последици относно установените в хода на производството факти и обстоятелства.

Пред

РС-Хасково са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и сл. ЗЗД от ищеца „Естрея България“АД срещу ответника Т. Б. Т.. Исковете са правилно квалифицирани от първоинстанционния съд, процесуално допустими, като предявени от заявителя по образувано заповедно производство с идентичен предмет срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед на ангажираните от ищеца доказателства по делото е безспорно установено, че ответникът Т. Б. Т. е длъжник по потребителски кредит, сключен с „Инвест Банк“ АД, - анюитетен кредит за текущи нужди в размер на 6010,00 лева с краен срок на погасяване – 20.03.2025 г., който ответникът (кредитополучател) следва да върне на 40 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 204,96 лева, съгласно погасителен план, сумата по който е усвоена чрез превод от банката по сметка на Т., и който надлежно е обявен за предсрочно изискуем от банката. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и е направил задълбочен правен анализ на относимите факти, неоспорени от страните.

Доколкото в отменителното решение на ВКС е разгледана осъществената цесия на вземането по потребителския кредит и доколко същата поражда действието си спрямо ответника и е прието, че същият дължи на цесионера изпълнение следва да се обсъдят възраженията на ответника по предявените искове свързани с твърдения за недействителност на договора за кредит, доколкото първоинстанционният съд не е изложил мотиви по тези възражения, приемайки,че ответникът не е материално легитимиран да понесе своята гражданска отговорност по договора, тъй като предсрочната изискуемост и извършената цесия не са му били надлежно съобщени.

4

В тази връзка от представените и приети като доказателства възпроизведени и на хартиен носител електронни документи се установява, че „Инвестбанк“АД е предоставил на ответника в качеството му на кредитополучател, банков потребителски анюитетен кредит за текущи нужди в размер на 6010, 00 лева с краен срок на погасяване – 20.03.2025 г., който ответникът (кредитополучател) следва да върне на 40 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 204, 96 лева, съгласно погасителен план – чл. 11. 1 от договора. Кредитът е предоставен онлайн, сключен е при Общи условия на "Инвестбанк" АД за предоставяне на потребителски кредити като с подписването му кредитополучателят декларира и потвърждава, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора – чл. 14, т. 1 от договора. По силата на чл. 4 от договора, кредитът се предоставя, усвоява и издължава по посочена разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя при "Инвестбанк" АД, с краен срок на усвояване на суми по кредита – 06.01.2022 г. Предвидено е в чл. 6 от договора, че кредитополучателят има право да ползва усвоените средства касово или безкасово. Възнаградителната лихва е уговорено между страните да е в размер на 19. 90 %, фиксирана годишна, за целия период на кредита – чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, а ГПР да е в размер на 25. 46 % като общата сума, дължима от кредитополучателя на банката е изчислена към момента на сключване на договора на 8541, 65 лева – чл. 9. Страните са се съгласили, при допуснато просрочие от страна на кредитополучателя, да се начислява наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва – чл. 8. 1. Съгласно договора за банков кредит – чл. 10, кредитополучателят дължи заплащането на следните такси и комисионни, съгласно Тарифата, а именно: 150 лева – такса за проучване; такса за оценка на риска, разпределена от кредитополучателя за срока на кредита, която се дължи и при предсрочно прекратяване на кредита – 1. 5 %; такса предсрочно погасяване – 1 % при оставащ период на договора за кредит по-голям от една година и 0. 5 % при период по-малък от една година; комисионна за поддържане и обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта, предназначена за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита в размер на 2, 59 лева, платима месечно; разходи за принудително изпълнение в случай на принудително изпълнение. В чл. 15 от договора е разписано, че неразделна част от същия представляват искането № 023710 от 06.12.2021 г., погасителния план и Общите условия. От значение в настоящото производство са предвидените в последните правила, касаещи предоставянето на кредити чрез средства за комуникация от разстояние и условия за усвояване (ползване) на кредита – чл. 5 от ОУ и чл. 11 от ОУ, свързани с възможността банката да обяви предсрочна изискуемост.