Решение № 6 от 02.12.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600213 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подс. И. И. Н., Я. А. В., Г.

С. В. и Д. С. М. , чрез защитниците им, против присъда от 6.01.2021 г. , постановена от СНС , 16 състав , по н.о.х.д. № 600/2019 г.

С присъдата подсъдимите са признати за виновни както следва :

Подс. И. И. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. с ал. 2 НК и при условията на чл. 55 НК е осъден на две години и единадесет месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подс. Я. А. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, т. 2 вр. ал.2 НК и при условията на чл. 55 НК е осъден на две години и единадесет месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС съдът е определен „строг режим“ за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода.

Подсъдимият Г. С. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 НК и при условията на чл.чл.55 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и единадесет месеца.

Подс. Г.В. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 213а ал.1 вр. чл. 26 ал.1НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода" и „глоба“ в размер на 900 лева.

Подс Г. С. В. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК оправдан, че престъплението е извършено до края на месец юни 2012г. с пет деяния, че са извършени по поръчение на организирана престъпна група, че едно от деянията е извършено от две лица Г.В. и Д.М. Подс. Г.В. е оправдан и за престъпление по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 НК.

1

На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежкото наказание от наложените, а именно четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.3 НК към така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е присъединил наказанието „глоба” в размер на 900 лева.

На основание чл.57 ал.1 т.2 т.В от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл.68 НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ от три години, наложено по присъда по н.о.х.д №512/2011г. по описа на Окръжен съд Варна.

На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ режим“ за изтърпяване на това наказание.

Подсъдимият Д. С. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т.2 вр.с ал.2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок две години и единадесет месеца.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 т.Б от ЗИНЗС съдът е определил строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

Подсъдимият Д. С. М. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинение за престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 3 и т.7 вр. с ал.2 т.4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал.

1, б. „а" НК.

Подсъдимият Ж. Т. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3т.2 вр.ал. 2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание две години и единадесет месеца „лишаване от свобода".

Подсъдимият Ж. Т. С. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 213а ал.1НК и при условията на чл.55НК му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода" и „глоба“ в размер на 900 лева, като е оправдан чл. 213а ал. 3 т. 3НК, а именно деянието да е извършено от лице, действащо по поръчение на организирана престъпна група.

На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежкото наказание, две години и единадесет месеца „лишаване от свобода", като на основание ал.3 на чл.23 НК, е присъединил към него наказанието „глоба“ в размер на 900 лева.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и единадесет месеца за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият подс. И. И. Н. обжалва присъдата, чрез защитниците си адв. В. и адв. Г. От адв.В. е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, а от адв. Г. въззивни жалби на 12.01.2021 г. и 11.01.2021 г. с идентично съдържание и допълнение към тях. С жалбите се оспрова присъдата като постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 321 НК.

Предлага се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подс. Н. бъде признат за невиновен или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Подсъдимият Я. А. В., чрез защитника си, в основна жалба и допълнение към нея, оспорва съдебния акт. В основната жалба предлага присъдата като неправилна и незаконосъобразна, на основание чл. 334 т.1, т.2 и т.3 НПК , чл. 336 ал.1 т.3 НПК и чл. 337 ал.1 НПК, да бъде отменена. В допълнение към основната жалба поддържа основанията посочени в основната жалба и прави искане за отмяна на съдебния акт. Оплакванията са мотивирани по следния начин : Преразказва се приетата от съда фактическа обстановка, сочат се показания на свидетели и обяснения на подсъдимите, извършените разпознавания, писмените доказателства, ВДС събрани със СРС, послужили за изграждане на фактическите изводи на съда и се посочва ,че не се споделят изводите на съда. В подкрепа на доводите си защитата прави собствен анализ на свидетелските показания и оспорва извършените разпознавания на досъдебното производство като незаконосъобразни. Посочва, че доказателствата не 2 обосновават съставомерност на деянията по чл.321 НК, по чл.213а НК и чл. 214 НК. Прави се повторен анализ на показанията на свидетелите пред съда. В заключение посочва,че поради слабостите в показанията на свидетелите са неправилни изводите на съда за виновност на подс. Я. А. В. Моли въззивният съд да съобрази, че обвинителният акт е негоден процесуален документ за поставяне на началото на съдебното производство, защото отсъства фактическа конкретизация относно начина на участие на подс. В. в ОПГ и как си е взаимодействал с другите подсъдими.

Подс. Г.В., чрез защитника си, обжалва присъдата като неправилна, постановена в нарушение на материално – правните и процесуалните норми. Защитата посочва, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Това е така ,защото подс. С. не се познава с подсъдимите Я.В. , Д.М. , Ж.А. и И.Н.В. хода на съдебно следствие не са събрани доказателства, които да установяват извършването на действия по ръководене на престъпна група и подсъдимите. Според защитата, ако съдът е приел ,че са налице косвени доказателства за престъпно поведение на подс. В., то тези изводи са неправилни, защото са в противоречие с практиката на касационната инстанция, че те следва да са единствено възможни за авторството на деянието. Позовава се на решение № 391 от 31.07.2007 г. на трето н.о. на ВКС. Счита, че е нарушен чл.7НПК, защото в хода на съдебно следствие са кредитирани повече доказателства от досъдебно производство, които са събрани през 2012 г. при неизяснени обстоятелства.

Прави искане въззивната инстнация да се произнесе като провери изцяло съдебния акт и постанови съдебен акт „съответен на даденостите”.

Подс. Д. С. М., чрез защитника си, обжалва присъдата в осъдителната и час за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК. Счита, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен в разрез с доказателствата по делото и необоснован. Според защитата не са събрани безспорни доказателства подс. М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен. Излага съображения за правната същност от обективна и субективна страна на престъплението по чл.321 НПК, формулировката в чл. 93 НК за ОПГ и практика на касационната инстанция по този въпрос. Анализира събраните доказателства в хода на съдебното следствие, за които счита, че не установяват, безспорно и категорично участието на подс. М. в инкриминираната престъпна група. Предлага да бъде отменена присъдата в осъдителната и част по отношение на подс. М. като бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК. Алтернативно предлага, ако въззивния съд намери, че подс.М. е осъден правилно да бъде намалено наказанието му. Не се правят искания за събиране на доказателства от въззивната инстнация.

В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитниците си.

Прокурорът предлага да бъде потвърдена присъдата. Посочва, че първостепенният съд е провел подробно съдебно следствие и направил мотивиран анализ на доказателствата по делото. Правните изводи на съда намира за правилни и обосновани. Прокурорът посочва още, че съдът е отговорил на повечето възражения от въззивните жалби в съдебния акт.

Предлага въззивните жалби да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Подс. И. И. Н. се явява със защитниците си адв.Г. и адв. В.. Адв. Г. не се съгласява със становището на представителя на държавното обвинение като посочва, че присъдата почива на опорочен доказателствен материал. Такива са всички протоколи за разпознаване на лицата от досъдебното производство, които са изготвени при недопустимо нарушение на НПК, защото разпознаващите лица не са посочили по какви белези ще разпознаят лицата от представения им снимков материал. Поради това разпознаването не дава гаранция за това,че разпознаващите лица не са били предварително запознати със снимковия материал.Въпреки тези пропуски съдът е приел абсолютно безкритично тези процесуално следствени действия от досъдебното производство и показанията на свидетелите.Свидетелите са давали едни и същи показания в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие като дори са се отказали от показанията си пред съда, но 3 въпреки това подс.Н. е бил признат за виновен. Защитата посочва като съществен недостатък на обвинителния акт и мотивите отсъствието на фактически твърдения за действията на подс.Н.. Според защитата е съществен недостатък отсъствието на описание на фактите и обстоятелствата в съдебния акт, който недостатък е довел до нарушаване на правото на защита на подс.Н.. Затова единствената правна възможност за апелативния съд е да бъде отменена присъдата като подс.Н. бъде признат за невиновен.

Адв.В. се присъединява към становището на адв. Г., което допълва със следните аргументи: Осъдителната присъда по отношение на подс.Н. почива на обясненията му, които са приети от съда като недостоверни, защото той категорично е отказал да приеме обстоятелствата въз основа, на които държавното обвинение е обосновало обвинението.

Посочва, че показанията на св. П. са противоречиви, защото пред съда е посочила, че непознава подсъдимите. Показанията на св.Ю. и св.Ц. намира също за противоречиви, останали без анализ,защото ако са били съпоставени с тези на св. Г. Д. , св.К. Б. и св.И. Б. изводите биха били различни. Според защитата анализа на тези показания би довело до правилно изясняване на поведението на подсъдимия и отношенията му с другите подсъдими.Според този защитник именно необсъждане на показанията на свидетелите, в едно с останалите доказателства, са довели до постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.Н..Сочените доказателства,според защитата,в конкретика очертават ,че подс.Н. е имал познанство с подсъдимите , но не и отношения каквито законът изисква за съпричастност към престъпна дейност по чл.321 НК.

Подс.Н. в право на лична защита се присъединява към становището на защитниците си.

В право на последна дума подс.Н. моли да бъде признат за невиновен.

Защитникът Я. А. В. поддържа въззивната си жалба.Сочи ,че обвинителния акт е негоден процесуален документ за поставяне началото на наказателното производство, защото за инкриминираното престъпление по чл.321 НК отсъстват фактически твърдения,за които да се събират доказателства. Тези недостатъци нарушават правата на подс.В. и го поставят в невъзможност да организира защитата си.Това процесуално нарушение не е отстранено и в хода на съдебното следствие , поради което се е превърнало в съществено нарушение.Посочва , че не е изяснено този подсъдим как е участвал в групата, как е взаимодействал с останалите членове, как е получавал указания от ръководителя и как е съгласувал умисъла си с отделните членове.В мотивите отсъстват фактически констатации по отношение на подс. Я.В. и аргументи въз основа на какви конкретни факти установени по делото съдът е обосновал изводите си за неговата виновност.Бланкетно в мотивите е посочено,че в основата на изводите са поставени свидетелските показания, които са противоречиви по между си, като съдът не е посочил кои и защо от тях кредитира.В подкрепа на тези свои възражения цитира приетото от съда в мотивите по отношение на показанията на св.В. П. и св. К. Б. Според защитата показанията на св.Б. са противоположни на тези на св.П. Изразява несъгласие за начина на характеризиране на деянието от правна страна, като го приема като бланкетно,защото отсъства конкретика въз основа на събраните данни и доказателства по делото.Намира наложеното наказание за несправедливо.Според защитата правилно е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство дългия период от време изминал от извършване на деянието до датата на привличане на подс.В. в качеството на обвиняем и времето на провеждане на процеса в първата инстанция, но не му е отдадено необходимото значение. Не са взети предвид показанията на св.Л. С., че подс.В. има малко дете.От представените пред въззивния съд доказателства се установява ,че този подсъдим има още едно непълнолетно дете, за което полага грижи.Тези обстоятелства, според защитата, имат съществено значение за определяне на справедливо наказание. По отношение на отегчаващите вината обстоятелства защитата сочи, че са неправилно преценени, както и криминалното минало на подсъдимия, който е реабилитиран.