Решение № 29 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20261200900024 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 20260115173249, подадена от Е. М. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ЕООД (в процес на учредяване), срещу Отказ №

20260106152634/07.01.2026г. на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г.

С жалбата са наведени доводи срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията, които по правната си същност съставляват оплаквания за неправилност, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което жалбоподателят моли съда да отмени същия.

Сочи се с жалбата, че жалбоподателят Е. М. Ш., в качеството му на оправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подал заявление образец А4, с вх. № 20260106152634, за вписване па първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „БГ ПИВО 100“ ЕООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Сочи се също в жалбата, че със заявлението е поискано вписване на следните обстоятелства: фирма и правна форма – „БГ ПИВО 100“ ЕООД; седалище и адрес на управление; предмет на дейност; едноличен собственик на капитала и управител; размер и внасяне на капитала. Към заявлението са били приложени всички документи, изискуеми от Търговския закон, Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г., включително: учредителен акт на дружеството; препис от учредителния акт 1 със заличени лични данни; декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ; документи относно капитала и управлението; документ за платена държавна такса.

Твърди се в жалбата, че хода на регистърното производство не са давани указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовности или несъответствия по представените документи. Сочи се, че с Отказ № 20260106152634/07.01.2026г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, е отказано исканото вписване, като длъжностното лице е приело, че са налице основания за отказ по чл. 24, ал. 1 във връзка с чл.

21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, без да предостави възможност на заявителя да отстрани сочените несъответствия.

Твърди се от жалбоподателя, че обжалваният отказ е постановен директно, без в хода на регистрационното производство да бъдат дадени указания по чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, въпреки че всички изискуеми документи са били представени, не с констатирана липса на документ, не е налице неплатена държавна такса и че сочените от длъжностното лице несъответствия са отстраними.

Посочва се в жалбата, че това представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя отмяна па отказа, тъй като е налице нарушение на чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно липса на указания.

Изтъква се в жалбата, че разпоредбата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има задължителен характер, като при наличие па представени документи с нередовности длъжностното лице няма право на преценка дали да даде указания, а е длъжно да го направи. Позовава се на съдебната практика, включително и на практиката по чл. 25 от ЗТР на Окръжен съд – Благоевград , който приема, че: „Отказът е крайна мярка и е допустим само при липса на нормативно изискуем документ или при неотстранима нередовност. При отстраними несъответствия следва задължително да се дадат указания.“

Сочи се в жалбата, че недаването на указания лишава заявителя от възможност да упражни правото си на защита, прави отказа преждевременен в противоречие с принципите на служебното начало и процесуалната икономия.

Изтъква се, че липсата на указания представлява самостоятелно основание за отмяна, без съдът да обсъжда останалите доводи но същество.

Сочи се в жалбата, че отказът е неправилен /формализъм/ относно „преписа“. Длъжностното лице е приело, че представеният препис на учредителния акт е „различен по съдържание документ, без да конкретизира кои клаузи се различават, да посочи кои законови реквизити липсват, да даде указания за представяне на коригиран препис, въпреки че същия е изготвен, съгласно указания дадени в АВ, в предходно подадено заявление, по което също е било постановен отказ. В тази връзка жалбоподателят се позовава на практиката на ОС Благоевград, съгласно която съдът приема, че: „Когато е представен акт, подлежащ на обявяване, но съществува спор относно формата на преписа или степента на заличаване на лични данни, това представлява отстранима нередовност, за която длъжностното лице е длъжно да даде указания.“, както и на практиката на ВКС, според която органът по 2 вписванията не следва да извършва разширен или материалноправен контрол, нито да отказва вписване поради чисто технически несъответствия.

Изтъква се, че принципно задължението за обезличаване на учредителния акт е на АВ, както е прието в Решение № 20/10.02.2025г., постановено по т.д. № 8/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и в Решение от 04.10.2024г. на Съда на ЕС.

Посочва се също в жалбата, че е налице и неправилно приложение на правото на ЕС относно капитала, тъй като длъжностното лице изобщо не е съобразило пряко приложими регламенти. Сочи се, че въвеждането на еврото не засяга валидността на правните инструменти – чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97; позоваванията на националната валута се считат за позовавания на еврото по фиксирания курс – чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98; посочването на сума в левове не води до недействителност, пито представлява материалноправен порок.

Изтъква се, че тези регламенти са пряко приложими и имат предимство пред националното право, а съдебната практика приема, че: „Отбелязването на суми в националната валута след датата на въвеждане на еврото представлява техническо несъответствие, което подлежи на отстраняване чрез указания, а не основание за отказ.“ В тази връзка се сочи в жалбата, че и в този случай длъжностното лице е било задължено да даде указания за посочване на капитала в евро, вместо да постановява директен отказ още на следващия ден след подаване на заявлението.

Сочи се, че в конкретния случай не са дадени указания по нито едно от сочените основания, отказът е постановен при прекомерен формализъм, нарушени са императивни процесуални норми, отказът не съответства на целта на регистрационното производство, като всичко това нрави отказа незаконосъобразен в неговата цялост.

Поради изложените съображения, иска се от съда, на основание чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, да отмени Отказ № 20260106152634/07.01.2026г. и да върне преписката на Агенция по вписванията със задължителни указания, включително за прилагане на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, коригиране на преписа, отбелязване на капитала в евро съобразно правото на ЕС.

По реда на чл. 25 ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ от името на Агенция по вписванията е представен по делото писмен отговор по жалба с peг. № 2020115173249, подадена от Е. М.

Ш., в качеството му на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ООД /в процес на учредяване/, срещу отказ № 20260106152634/07.01.2026 г. на длъжностно лице по регистрация, постановен по партидата на „БГ ПИВО“ 100 ООД.

Излагат се доводи, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният от ДЛ по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен.

Сочи се в писмения отговор от ДЛ към АВ, че е постъпило искане за вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на дружество „БГ ПИВО 100“ ЕООД, заявено от Е.

М. Ш., оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ал. 1 т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Сочи се също, че при направената обстоятелствена проверка в обхвата на разпоредбите на 3 чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установено, че заявлението е подадено в производство по вписване в търговския регистър на новоучредяващо се дружество.

Сочи се също, че съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ТЗ за вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо да се представи дружественият договор, който се обявява. Съгласно чл. 13 ал. 6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Сочи се още, че съгласно чл. 20, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при първоначална регистрация на дружеството в търговския регистър, към заявлението се прилага, дружествения договор, съответно учредителния акт, като към заявлението се прилага и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези които се искат по закон, са заличени.

Изтъква се в писмения отговор, че „препис“ се прави от съществуващ документ и представлява копие на „оригиналния“ документ, съобразен с хипотезата на документ със заличени лични данни. В случая заявителят е представил „препис“, който е различен по съдържание документ, поради което случаят не попада в хипотезите на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания (формално са представени всички документи). Не се касае за липса на нормативно изискуем документ, респ. не е налице липса на заплатена държавна такса, което предпоставя постановяването на отказ.

За изчерпателност посочва се в отговора на жалбата, че съгласно чл. 3 от Законът за въвеждане на еврото в РБ (ЗВЕРБ), датата на въвеждане на еврото в РБ е 01.01.2026г. Сочи се, че видно от заявлението, инициирало регистърното производство на 06.01.2026г., капитала на дружеството е заявен в „лева“, съответно представените документи посочват размера на капитала в „лева“, т.е. паричната единица не съответства на изискванията на закона.

Поради горните съображения и на основание чл. 24 ал. 1 във вр. с чл. 21 т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по заявление с peг.

№ 20260106152634 от 06.01.2026г.

На основание изложените доводи с писмения отговор от ДЛ по регистрацията към АВ, иска се от съда да отхвърли като неоснователна жалба с № 20260115173249, подадена от Е. М.

Ш., в качеството му на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ООД /в процес на учредяване/, срещу отказ № 20260106152634/07.01.2026г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР), постановен по партидата на „БГ ПИВО“ 100 ООД и да потвърди като правилен и законосъобразен обжалвания отказ.

На основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. чл. 81 ГПК, иска се от съда да присъди в полза на АВ, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева в настоящото производство.

С писмения отговор е направено възражение за прекомерност, в случай на претендиране на 4 разноски от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, както и доводите изложени в отговора на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а атакувания отказ е незаконосъобразен.

От данните, съдържащите се в преписката, изпратена от Агенция по вписванията, се установява следното:

Видно е от представената по делото преписка от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, че е подадено Заявление А4 с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. от Е. М.

Ш., ЕГН **********, с адрес ***, с което е заявено вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията новоучредено дружество – първоначална регистрация.

Със заявлението пред АВ са представени: Учредителен акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД;

Заличен препис по чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ от Учредителен акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД;

Учредителен протокол от 30.10.2025г.; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; Декларация по чл. 141, ал. 8 и ал. 9 от ТЗ; Документ за внесен в банката капитал; Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; Документ за заплатена държавна такса съгласно чл. 16а, т. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията.

Разпечатката съдържа 48 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/393b3be6-59f2-4132-923c-066ffdf69b43