Решение № 260064 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260064 гр.Пловдив, 28. 04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2450/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 260115/24.08.2020г., постановено по гр.д.№ 1400/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.

София е осъдена да заплати на И.В.М., с ЕГН - **********, следните суми: сумата от 1632,62 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 235,66 часа за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 480 лева, както и сумата от 65,31 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.10.2016г.

– 30.09.2019г. Поддържа се приложението на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И.В.М., с ЕГН**********.

С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат В.Б., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.В.М. е завел искова молба, с която посочва, че е работил през процесния период, полагайки труд в РД ПБЗН при ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» - МВР София, като поради естеството на работата ищецът е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.

Така за процесния период ищецът положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1883,66 часа, като разликата от 235,66 часа не бил заплатен от работодателя.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез ст. юрк. С. С., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че спорът се свежда до правния въпрос, а именно: следва ли положения от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1,143, като ищецът излага, че с предишна и действала преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което обаче правило в последващата подзаконова уредба, при непроменен откъм правила работно време ЗМВР, дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 /1986г.

Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който предвижда това да това става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на работното време – изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

В конкретната хипотеза за ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период.

Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани правата на работниците и служителите досежно максималната продължителност на работната седмица и работната смяна. Следва да се отбележи, че е доказано нощният труд да води до физиологични, здравни и социални проблеми, като същият е признат рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда, като в член 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална закрила на служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не се говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно Кодекса на труда член 140 от КТ е стриктно регламентиран да е до 7 часа, като в ал. 3 на член 187 законодателят двусмислено е посочил, че е възможно при работа на смени да се полага труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период, но така регламентирана тази правна норма не посочва ясно и недвусмислено, че нормалната продължителност на нощния труд в ЗМВР е 8 часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ, определен като съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва да се заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над определената за периода норма.

Изключение е предвидено, когато за съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта – само в тези хипотези не се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден труд.

Съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на останалите държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.

Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От приетото по делото заключение на вещото лице З.М., което не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че ищецът е положил 1673 часа нощен труд, като разликата от 239 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1688,52 лева.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал труд на 24 часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е положил 1 673 часа нощен труд, по отношение на които не е приложена НСОРЗ. Според вещото лице, при превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ е положен 239 часа извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи заплащането на главницата от 1 632,62 лв., ведно със законната лихва върху главницата.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.