Определение № 15969 от 27.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15969 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100506737 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК. Образувано е по депозирано от С.

Д. Н. и Д.К.Н. чрез Адвокат К.П. от САК възражение вх. N. 340616/20.10.2025г. против Заповед N . 27611/31.08.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. 7402/2024г. на СРС, с която е разпоредено да заплатят на „Топлофикация София“ЕАД суми за доставена до имот ТЕ, за услуга „дялово разпределение“ и лихви за забава.

С възражението се твърди наличието на основанията по чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК- липса на обичайно местопребиваване в България поради установяването им в чужбина-Република Германия.

Възражението е допустимо като подадено в срок-съобщение за образувано въз основа на заповедта и ИЛ изп. дело е връчено на Д.Н. на 23.09.2025г. (л.38-39 от настоящото дело), като се признава във възражението, че и С. Н. е узнала на 24.09.2025г. при справка по заповедното дело и съдът приема, че тя е узнала на тази дата, а не на датата на която и на нея е връчено съобщение по изп.д. (29.05.2026г.).

Възражението е от 20.10.2025г. и е в срок, поради което възраженията на заявителкредитор в тази насока не се възприемат от настоящият състав.

По същество същото следва да се приеме за основателно поради следното:

Още при извършване от СРС по заповедното дело на задължителната служебна адресна справка (л.15) е било видно, че С. Н. от 2009г. е с настоящ адрес във Федерална република Германия.

С възражението са представени в оригинал и заверен превод от немски език два броя писма от данъчна служба до всеки от двамата възразители, касаещи задължения за данъци във връзка с притежавани два броя МПС, регистрирани в Германия.

Двете писма са изпратени до адрес гр. Мюнхен-Германия, който е посочен във възражението като адрес на двамата възразители.

В писмата са посочени и техни банкови сметки в германски банки.

Видно от тези писма те се отнасят до период от началото на Април 2024г. до Юли 2025г.

1

Връчване на заповедта е прието от СРС с разпореждането му от 25.06.2025г. за редовно чрез уведомления залепени на 03.03.2025г. При първите опити за връчване е отразено от връчителя, че лицата живеят повече от две години в Австрия.

От служебни справки извършени от СГС се установява, че С. Н. не е сключвала трудови договори в България, а последния такъв за Д.Н. е прекратен през 2010г.

Двамата не са получавали обезщетения и/или пенсии по линия на държавното обществено осигуряване, а здравните права на С. Н. са спрени от средата на 2020г.

При тези факти СГС намира, че подаденото възражение е основателно.

Наличието на притежавани и регистрирани в германия МПС, регистриран там адрес, разкрити банкови сметки, отразяването в призовките за връчване, че живеят в чужбина, посочения в НБД настоящ адрес на С. в Германия още от 2009г. сочат, че длъжниците по заявлението не са имали обичайно местопребиваване в България към връчването на заповедта за изпълнение, извършено по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Косвено този извод се подкрепя и от липсата на пенсионни плащания за Д.Н., който е в пенсионна възраст отдавна, липсата на каквито и да било трудови договори на С. Н. в България, спирането на здравните права.

На това основание заповедта за изпълнение следва да се обезсили, защото в този случай заповедният съд не е имал компетентност да издаде заповед – чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, към която препраща разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК.

Предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България – при физическите лица е необходимо да имат постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а липсата на обичайно местопребиваване към подаване на заявлението е отрицателна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. В този случай заповедният съд не е компетентен да издаде заповед за изпълнение. В обобщение на изложеното, настоящият състав намира, че са налице и двете предпоставки за приложение на чл.

423, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което възражението на длъжника в тази насока следва да бъде прието. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 4, предл. 2 ГПК, поради наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-А с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на С. Д. Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН ********** с р е щ у Заповед N. 27611/31.08.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7402/2024г. на СРС.

На основание чл. 423, ал. 3, изр. 4 във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК ОБЕЗСИЛВА Заповед N. 27611/31.08.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7402/2024г. на Софийски районен съд, както и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист от 08.07.2025г. ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. Д. Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3