Решение № 190 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 24-0438-001092 от

15.11.2024 г., с което на Р. Р. С. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че НП не било обосновано, доколкото констатираното с АУАН управление на автомобила се дължало не на виновните действия на водача, а на техническа повреда- несработване на антиблокираща система.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 26.10.2024 г. в 22:00 часа, в град П., на ул. „***“, в кръстовището с булевард Б., в посока юг - запад, Р. Р. С. управлява лек автомобил *** с рег.№ *** - лична собственост, като преднамерено изважда моторното превозно средство извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите.

Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя. Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението и авторството на деянието. Показанията на актосъставителя се кредитират като последователни, логични и безпристрастно дадени.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на актосъставителя не се оборват от показанията на водения от защитата свидетел Й..

От една страна св. Й. потвърди, че същият е братовчед на жалбоподателя, което е индиция за възможна негова заинтересованост . От друга страна показанията на актосъставителя намериха пълно потвърждение в 2 показанията на свидетеля по акта- П. П., за който като полицейски служител, длъжен да опазва законността, липса основание за съмнение в безпристрастността на думите му.

Противно на възраженията на защитата, незначителните противоречия в показанията на полицейските служители относно обстоятелството още колко пътници е имало в МПС-един или двама, са изцяло без значение предвид изминалия период от време и пълното съвпадение в показанията им досежно съставомерните елементи на административния състав.

Много по-важен аргумент за кредитиране показанията на актосъставителя, обаче е техния анализ в съдържателен план. Както актосъставителя, така и свидетелят по акта потвърдиха, а и не е спорно между страните, че времето е било ясно, настилката суха, равна, тоест липсвали са фактори от пътната среда, които да обосноват загуба на сцепление от автомобила, различни от преднамереното му извеждане от страна на водача.

С най-голямо значение, обаче са показанията на двамата полицейски служители, че след като автомобилът загубил сцепление, той продължил да се движи настрани в продължение на няколко метра, като през цялото това време водачът подавал газ и форсирал двигателя, което било ясно доловимо.

Именно подаването на газ по време на страничното движение на автомобила и форсирането на двигателя по същото време е най-силният аргумент на съда да приеме,че се касае за преднамерено извеждане от сцепление, а не до техническа повреда, доколкото при повреда в антиблокираща система действително е възможно странично поднасяне на автомобила, но то няма да е съпроводено с отчетливо подаване на газ в продължение на метри и автомобилът не би продължил движението си на разстоянието, посочено от полицейските служители.

Аргумент за кредитиране на горното са и показанията на актосъставителя, който потвърди, че след спирането на водача и преди съставяне на АУАН, тоест в най-ранния момент, когато още не е оформена линията му на защита и съществува най-голяма вероятност за правдивост на твърденията му, нарушителят:

-не е излагал твърдения за технически проблеми в колата му;

-а точно обратното- посочил е, че начинът му на управление се дължи на обстоятелството, че е нов шофьор, има нова кола и иска да я изпробва.

3

Още повече, че не е спорно по делото, че всъщност, както вече се отбеляза, изобщо не са били налице условия на пътната настилка, които да са налагали използване на антиблокираща система.

По изложените съображения съдът приема, че извеждането на автомобила от сцепление се дължи на съзнателните, преднамерени действия на водача, докато твърденията, че това било в следствие на техническа повреда на автомобила, се явяват проявление на неуспешно проведена линия на защита.

Действително от жалбоподателя бяха направени две допълнителни доказателствени искания:

-да се разпита майстора, при който колата е оставена към момента;

-назначаване на АТЕ за техническото състояние на автомобила.

По повод направените доказателствени искания съдът съобрази трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

- или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д.

№ 1473 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №101/25.08.2020 по дело №351/2020, Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС.

В процесния случай, вече бе установено по несъмнен начин, че по време на страничното движение на автомобила водачът е подавал газ при липса на фактори от средата, които да налагат включване на антиблокираща система, тоест дори хипотетично да се приеме наличие на 4 някаква повреда в системите на автомобила, то тази повреда не може да изключи извода за съзнателност и преднамереност в действията на водача. По тези съображения доказателствените искания се явяват неотносими и бяха оставени без уважение.

Още повече, че всъщност дори да бъде разпитан майсторът, с оглед твърденията, че същият е заминал в Турция преди да извърши преглед на автомобила и дори да бъде допусната АТЕ, то те биха могли да установят състоянието на системите на автомобила към настоящия момент, но не и към момента на съставяне на АУАН. Посоченото се явява допълнително основание за неотносимост на отправените доказателствени искания.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО

НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 104Б, Т.2 ЗДВП.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, доколкото противно на възражението в жалбата, описаните в АУАН и НП факти сочат на извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр.

101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му , когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива примерни действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

5

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

-преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.

Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка съдебната практика е категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи някоя от гореизложените форми на използване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички от гореописаните техники, характерни 6 за дрифта или само някои от тях;

- дали изпълнението им е успешно и професионално и - дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.