Решение № 4908 от 12.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4908 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ в присъствието на прокурора А. Г. В. като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно наказателно дело № 20221110205917 по описа за 2022 година

РЕШИ:

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема за установено следното:

Производството е образувано по искане на управител ЦПЗ „София“ ЕООД за принудително лечение на лицето Г. Д. Д*******. по реда на чл. 155 от Закона за здравето.

Съгласно чл.155 от Закона за здравето на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето му.

С оглед необходимостта от специални знания във връзка с установяване 1 въпроса за състоянието на лицето, съдът е назначил КСППЕ, която да отговори на поставени задачи.

На първо място, за да се постанови принудително лечение спрямо ПЛЛ, същият следва да страда от някое от заболяванията, посочени в чл.146, ал.1, т.1 или т.2 от Закона за здравето. В настоящия случай, видно от КСППЕ, която съдът кредитира, доколкото същата е обективна, депозирана от компетентни вещи лица, ПЛЛ страда от заболяване „параноидна шизофрения“. Обостряне, което е от каталога на заболяванията, визирани в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето.

На второ място, за да бъде постановено задължително лечение по отношение на ПЛЛ, следва да е налична и втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно: с оглед състоянието му, същият да представлява опасност за себе си или за околните. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещите лица, че при ПЛЛ се наблюдава богата параноидна симптоматика и активен опит за диссимулирането й като същият е абсолютно некритичен към наличието на психичен проблем, както и към необходимостта от провеждането на лечение.

Действително, вещите лица заявяват и в настоящото съдебно заседание, че острата възбудна симптоматика при ПЛЛ е частично редуцирана, но и към настоящия момент поведението на лицето е непредвидимо и психотично мотивирано, което и налага изолирането му в изолатор на болничното заведение и при определени ситуации имобилизирането му.

С оглед изложеното и при съобразяване на посоченото, съдът кредитира извода на вещите лица, че и към момента, с оглед състоянието на ПЛЛ, се наблюдава риск за здравето и живота, както на самия него, така и на околните. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето изисква да е налице възможност от такова поведение, а не вече да е осъществено такова поведение, което да представлява обществена опасност.

На следващо място, съдът намира за пропорционален срокът, предложен от вещите лица, а именно два месеца, като същият би способствал за овладяване симптоматиката на ПЛЛ и би способствал за адаптацията на лицето в обществото в отлика от изложеното от защитника.

В тази връзка съдът отново кредитира изложеното от вещите лица, че 2 именно състоянието на ПЛЛ е довело до влошените семейните отношения с неговия баща, а не обратното, поради което и като съобрази и липсата на критичност на лицето към заболяването му, както и липсата на съзнание за истинско психично заболяване и мотивация за необходимост от прием на медикаменти в краткосрочен и дългосрочен план, посоченият от вещите лица срок за лечение е адекватен на конкретно установените обстоятелства.

Този извод следва и от демонстрираното пред настоящия съд желание от ПЛЛ да бъде незабавно освободено, както и от заявеното от свидетеля Анджело Д. нежелание от страна на ПЛЛ при предходно изписана медикаментозна терапия същият да приема изписаните му медикаменти.

На следващо място, съдът споделя извода на вещите лица относно специализираното заведение, в което следва да се проведе лечението на ПЛЛ, както и че същото следва да бъде проведено в стационарна форма, с оглед вече гореизложеното некритичност към заболяването и липса на мотивация за необходимост от прием на медикаменти.

СЪДЪТ намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на ПЛЛ, следва да бъде определен неговият баща Анджело Д., с оглед заявеното от самия него пред настоящия съдебен състав, че за посочения срок за лечение същият ще се намира на територията на Република България

Така мотивиран и на основание чл.162, ал.1 от Закона за здравето, СЪДЪТ

РЕШИ:

НАСТАНЯВА за задължително лечение Г. Д. Д********. с ЛНЧ:

*** в ДПБ „Св.Иван Рилски – Нови Искър, за срок от 2 (два) месеца.

ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма за провеждане на задължителното лечение.

НАЗНАЧАВА за лице, което да дава информирано съгласие при провеждане на лечението на Г. Д. Д******* - неговият баща А*******.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред СГС.

3

В случайна жалба или протест, насрочва заседанието пред СГС за 07.06.2022 г. от 10.00 ч., за когато ПЛЛ и служебния защитник са уведомени от днес.

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.

Съдебното заседание приключи в 11:41 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4