Решение № 2009 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2009 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110128462 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която П. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ****************************, е предявил срещу **************, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: ******************************, в условията на обективно евентуално съединяване следните осъдителни искове: осъдителен иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 874,11 лв., представляваща платена при изначална липса на основание сума над главницата, дължима по Договор за кредит № ********** от 11.09.2023г.; в условията на евентуалност кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 247,57 лв., представляваща платена при изначална липса на основание такса за експресно разглеждане, дължима по Договор за кредит № ********** от 11.09.2023г., както и сумата от 576,00 лв., представляваща платени при изначална липса на основание такси за удължаване срока на кредита, дължими по Договор за кредит № ********** от 11.09.2023г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 11.09.2023 г. е сключил със ************** договор за кредит № **********, по силата на който му бил отпусната заемна сума в размер на 1 500 лв., при уговорен лихвен процент – 40.99 %, стандартен ГЛП – 40.97% и ГПР – 49.7%, срещу насрещното задължение да върне заемната сума в 30-дневен срок. Сочи, че в процесната сделка било предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 247,57 лв., както и такси за удължаване срока на договора. Допълва, че на 11.10.2023г. и на 09.11.2023г. се възползвал от възможността да удължи срока на договора, за което му били начислени такси от по 288 лв. или общо 576 лв. Твърди, че на 08.12.2023г. погасил дължимите суми по съглашението, като заплатил сума в общ размер на 1 798,11 лв. Поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва за забава. Като самостоятелно основание за нищожност сочи и непосочването в договора на условията, свързани с прилагането на възнаградителната лихва. Счита, че кредитното правоотношение е недействително и поради това, че в отбелязания ГПР не са включени таксите за експресно разглеждане и удължаване срока на кредита, както и че не са посочени компонентите, формиращи величината на ГПР.

1

Навежда доводи за нищожност и поради противоречие със закона, тъй като в договора не е посочен лихвения процент на ден. Излага, че дължи единствено чистата стойност по кредита, а сумата от 874,11 лв. е заплатена при начална липса на основание. В условията на евентуалност поддържа, че сумите от 247,47 лв. и 576 лв., представляващи такси за експресно разглеждане и за удължаване на срока, са заплатени без основание. Поради тези съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за възстановяване на посочените суми. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение. Релевира възражение, че процесният договор за кредит отговоря на изискванията на ЗПК. Поддържа, че е допустимо уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 5 пъти законната лихва за забава, ако договорната лихва е единственият разход по кредита. Възразява, че таксите за експресно разглеждане и за удължаване срока на кредита не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като не са задължително условие за възникване на договорната връзка. Твърди, че страните са обвързани от множество договори за подобни кредитни продукта, поради което кредитополучателят е бил запознат с условията на кредита и изрично е направил избор за предоставяне на допълнителните услуги. Не оспорва, че в погашение на задължението е получена от ответника сума, възлизаща на посочената от ищеца. Моли за отхвърляне на исковите претенции. В случай, че последните бъдат уважени, моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, тъй като последният злоупотребява с процесуалните си права.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ищецът П. С. И., редовно призован в открито съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 361024/04.11.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът **************, редовно призован в открито съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявените, както главен, така и евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца бе да докаже, правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 874,11 лв., съответно 247,57 лева и 576,00 лева без да е имало основание за извършване на престацията, а при доказване на това обстоятелство в тежест на ответника бе да установи основания за задържане на сумите.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК признава осъществяването на релевантния за спора факт, че между страните е сключен на 11.09.2023г. договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е отпуснал на ищеца, а последният е усвоил заемна сума в размер на 1500,00 лева, при ГЛП от 40.99% и ГПР от 49,70%, срещу насрещното задължение ищецът да върне заемната сума в срок от 30 дни. С договора страните уговорили и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 247,57 лева, като общата дължима сума по кредита е посочена като размер от 1798,11 лева, за което свидетелства и приетото по делото извлечение № **********. Не е спорно също така, че между страните са подписани Анекси за удължаване на срока на договора от 11.10.2023г. и от 09.11.2023г., с който страните са удължили срока на договора до 10.11.2023г., съответно до 10.12.2023г., като във връзка с използването на тази услуга на ищеца е начислена такса в размер на 288,00 лева по двата анекса или общо сумата от 576,00 лева. Не е спорно по делото, че ищецът в изпълнение на задълженията си по делото е заплатил сума в общ размер от 1798,11 лева на 08.12.2023г.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че в процесния договор се съдържат клаузи, установяващи допълнителни задължения за заемополучателя за заплащане на такси и услуги, които задължения представляват 2 допълнително установено възнаграждение за заемодателя. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, тоест страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Установи се че в договора за кредит е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247, 57 лв. Таксата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор.

Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и "бързо", е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това е уговорена в противоречие с повелителната разпоредба на чл.

10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. По делото въобще не стана ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга, ясно е че размера и подлежи на актуализация при уговаряне на по-голяма заемна сума. Същото важи и за клаузата, предвиждаща такса за удължаване срока на договора съгласно допълнително подписаните между страните анекси.

Уговорката за удължаване срока на договора също е част от действията по управление и усвояване на кредита и следва да е безплатна за потребителя, а събирането на такса за това е в противовес с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Следователно събирането на тези такси е уговорено в разрез с императивни норми по ЗПК. Отделно се установи, че сумите за тези услуги не са включени в ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК.

Събирането на тези такси има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, таксите свързани с атакуваните клаузи представляват сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи, една от която към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на сумите, събирани от заемополучателя във връзка с тези такси цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 49, 70% годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречението му със закона. При извод на това основание 3 за нищожност на договора за кредит, съдът не следва да разглежда по същество останалите предявени при условията на евентуалност осъдителни искове за сумите, дължими поради нищожността на клаузите касаещи такса за експресно разглеждане и такса за удължаване срока на кредита.

При установена в хода на производството нищожност на договора за кредит дължима от ищеца, като кредитополучател на основание чл. 23 от ЗПК е чистата стойност по кредита, тоест само главницата. В тази връзка се установи, че ищцата е заплатила по кредита сума в размер на 1798,11 лева, като заплатена без основание е сума в размер на 298,12 лева, до който размер следва да бъде уважен иска, а за сумата в размер на 575,99 лева, разликата над уважената сума до размера на пълно предявената от 874,11 лева, следва да бъде отхвърлен.