Решение № 172 от 07.09.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Горна Оряховица, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20214120200860 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.З.П. обжалва чрез защитника адв. Е.С.Д. от АК – Велико Търново наказателно постановление № 21-0268000503/15.04.2021 г., издадено от началника на Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което са му наложени: 1) административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от същия закон, 2) административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 133, ал.

1 от същия закон, 3) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон, 4) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от същия закон и 5) административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

1

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Е.С.Д. от АК – Велико Търново поддържа жалбата. Посочва, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено действителното място на нарушението. Затъмняването на стъклата било преценявано на око, без да е направена проверка с техническо средство. Разпитаните като свидетели полицейски служители не посочили действителният брой на пътниците в автомобила, за да се достигне до обоснован извод дали същите са били повече от разрешеното за посочената категория на автомобила. Освен това от разпита на свидетелите не се установявало, а и не било посочено в постановлението до коя дата автомобилът е следвало да бъде представен на задължителен периодичен преглед и съответно от коя дата жалбоподателят е бил в нарушение по отношение на това задължение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституирано като страна в съдебното производство с разпореждане от 22.12.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.

ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на Районно управление – Горна Оряховица моли съда, в случай че жалбоподателят претендира да му бъдат присъдени направените разноски, да бъдат присъдени такива в по-нисък размер поради прекомерност на платените.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2021 г. сутринта жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Ф.“ с рег. № ***, собственост на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, с прикачено към автомобила ремарке. В 10:15 часа на посочената дата преминавал през село Поликраище, където бил спрян за проверка от 2 свидетелите П.Н.К. и Х.Х.Х. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. В хода на проверката контролните органи установили, че: 1) водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, 2) водачът превозва по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на автомобила, 3) водачът управлява автомобил, който не е представен на годишен технически преглед, 4) страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са с намалена прозрачност и 5) водачът не носи контролния талон към свидетелство си за управление на моторно превозно средство.

За така констатираните нарушения свидетелят П.Н.К. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 358899/10.04.2021 г., в който приел, че П. е нарушил съответно разпоредбите на чл. 137а, ал. 1, чл. 133, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 105, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 15.04.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно нарушение, началникът на Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 210268-000503, с което наложил на жалбоподателя: 1) административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от същия закон, 2) административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от същия закон, 3) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон, 4) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от същия закон и 5) административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2021 г. На 09.12.2021 г. подписаната от защитника на П. жалба против 3 постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите П.Н.К. и Х.Х.Х. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно упълномощено лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят е наказан за нарушения, извършени според посоченото от наказващия орган и от актосъставителя на 10.04.2021 г. в 10:15 часа в гр. Горна Оряховица при управление на товарен автомобил „Ф.“ с рег.

№ ***. От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители К. и Х., както и от представените от защитника разпечатки от система за GPS проследяване се установява по несъмнен начин, че нарушенията са извършени в с. Поликраище, както и че на посочените в наказателното постановление и в акта дата, час и минута автомобилът и жалбоподателят са се намирали в това село, където е извършена и полицейската проверка, при която са установени нарушенията. Актосъставителят К. посочва изрично, че е допуснал грешка при изписване в акта на населеното място, където са извършени и установени нарушенията, като вместо с. Поликраище е посочил гр. Горна Оряховица. Посочената грешка при съставяне на акта не е отстранена при издаване на наказателното постановление, като в последното наказващият орган е посочил изрично, че нарушенията са извършени и установени в гр. Горна Оряховица, а не на действителното място на проверката в с. Поликраище.

Неправилното посочване на мястото на нарушенията в обстоятелствената част на наказателното постановление е довело до недоказаност на административнонаказателното обвинение. От прегледа на материалите по преписката се установява, че данни за мястото на нарушенията се съдържат само в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение. В другите документи от 4 преписката информация за това къде са извършени нарушенията, няма.

Следователно при издаване на наказателното постановление наказващият орган е разполагал само с данните от акта, че нарушенията са извършени в гр.

Горна Оряховица, които е преценил като достоверни и ги е възпроизвел във фактическата констатация относно мястото на нарушенията, включена в наказателното постановление. При това положение няма основание обективираната в наказателното постановление воля на наказващия орган да накаже жалбоподателя за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица, да бъде преценена като несъответна на действително формирана от този орган воля да накаже жалбоподателя за нарушения, извършени в с. Поликраище.

Ето защо в случая е налице не несъответствие между формираната и външно изявена воля на наказващия орган, а несъответствие между действително формираната и точно изразена воля на наказващия орган да накаже жалбоподателя за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица, от една страна, и обективната истина, установена от събраните доказателства, че нарушенията са извършени в с. Поликраище, от друга

Мястото на нарушението е един от необходимите признаци, чрез които се определя еднозначно конкретното нарушение, предмет на административнонаказателното обвинение. Поради това мястото на нарушението е винаги задължителен елемент от очертания от административнонаказателното обвинение предмет на доказване. Без да е доказано мястото на нарушението, не може да се приеме за доказано обвинението за това нарушение.

С оглед изложеното по-горе констатираното в процесния случай несъответствие между посоченото от наказващия орган място на нарушенията и обективната истина води до извод за недоказаност на факта на нарушенията и на авторството на деянията, за които жалбоподателят е наказан. Събраните доказателства, че нарушенията са извършени в с. Поликраище, не доказват, а опровергават обвинението за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица.

От друга страна, доказателствата, че на 10.04.2021 г. в 10:15 часа жалбоподателят е извършил нарушенията в с. Поликраище, са несъвместими с извод той да е извършил същите деяния на същата дата в същия час и минута в гр. Горна Оряховица, както е посочено в наказателното постановление.

5

Несъответствието между приетото от наказващия орган място на нарушенията и действителното фактическо положение не може да бъде отстранено чрез изменение на наказателното постановление с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН условие за такова изменение на постановлението е да не се налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а в конкретния случай посоченото изменение на постановлението би се изразило в точно такова недопустимо съществено изменение на обстоятелствата на нарушението чрез промяна на констатацията на наказващия орган относно мястото на нарушенията.

Предвид обоснованата по-горе недоказаност на нарушенията съдът приема, че следва да отмени изцяло наказателното постановление на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.

При преценката на законосъобразността на обжалваното постановление съдът установи и следните други основания за отмяна на същото в частите по т. 2, т. 3 и т. 4.

При издаване на постановлението в частта по т. 2, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.

133, ал. 1 от същия закон, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ненадлежно описване на нарушението. Наказващият орган не е посочил нито броя на превозваните от жалбоподателя лица, нито посочения в свидетелството за регистрация на автомобила максимално допустим брой на превозваните пътници. Така допуснатото нарушение на процесуалното правило за описание на нарушението е съществено, тъй като се изразява в непосочване на данни относно два елемента от обективната страна на състава на нарушението, ограничава правото на защита на наказания и препятства напълно възможността съдът да извърши проверка относно доказаността на нарушението и относно правилното прилагане на материалния закон.