Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 38912 от 18.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56355/2024
Вид
Определение № 38912
Подписан
18.09.2025
В сила
18.09.2025
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38912 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110156355 по описа за 2024 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН: **********, чрез адв. М. Д. Д., със съдебен адрес: гр. *** срещу „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от С.Ив. Анд. и „*****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ян.Б. Ян..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Възражението на ответника за недопустимост на исковете поради липсата на пасивна процесуална легитимация, доколкото към датата на подаване на исковата молба ответникът не е кредитор по процесния договор за кредит, съдът намира за неоснователно. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, като в случая ищецът е изложил твърдения за нищожност на договор, сключен именно с ответника „***“ ЕООД, като предмет на претенцията е валидността на договора, а не съществуването или не на вземания в полза на този ответник.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ АД е подал отговор на исковата молба.

Предявява насрещен иск.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск С. Г. В. е подал отговор на същия.

Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „*****“ ЕООД за недопустимост на производството.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2025 г. – 11.20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към насрещната искова молба на 1 ответника „****“ АД писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, доколкото за установяване на сочените обстоятелства не са необходими специални знания и умения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, посочени в насрещната искова молба, тъй като се отнасят за установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „****“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото приложимите към Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г. Общи условия и Стандартен европейски формуляр, в случай че такива се намират в негова фактическа власт, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като конкретните документи са представени с насрещната искова молба на ответника „*****“ АД, а извлечения и справки ответниците не може да бъдат задължавани да изготвят и представят по делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо в производството лице „Изипей“ АД да представи по делото справка за извършените плащания от С. Г. В. с ЕГН: ********** в полза на „****“ ЕООД, за периода 23.02.2022 г. – 24.09.2024 г. и справка за извършените плащания от С. Г. В. с ЕГН:

********** в полза на „****“ АД, за периода 06.12.2022 г. – 24.09.2024 г., с посочено основание „743973/06.12.2022“ или „743973“, тъй като установяването на тези обстоятелства не е необходимо с оглед становищата на страните и предмета на предявените искове.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН: **********, чрез адв.

М. Д. Д., със съдебен адрес: гр. *** срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от С.. Ив. Анд. и „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Ян. Б. Ян., с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП с искане за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г., поради противоречието му със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия, а именно на клаузата на чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 452,66 лева, клаузата, установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 12, ал. 1-3, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лева, при ГПР от 41,59 %, при срок от 26 седмици, а размерът на общата сума, която ищецът е трябвало да върне е 666,64 лева. Заемната сума следвало да се върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер на 51,28 лева. Посочва, че в чл. 12, ал. 1 от договора било уговорено задължение на заемателя в срок от 3 дни след сключването му да осигури обезпечение по договора, като ако заемателят не изпълни посоченото задължение в срок, дължи неустойка в размер на 452,66 лева, която трябвало да се заплаща на части съгласно погасителен план, като при това положение така погасителната вноска възлизала в размер на 86,10 лева, а общата дължима сума по кредита в размер от 1119,30 лева. Посочва, че през месец декември 2022 г. процесният договор бил цедиран на ответника „****“ АД, като задължението на ищеца получило номер 743973/06.12.2022 г. Твърди, че на 20.09.2024 г. бил уведомен от ответника „*****“ АД, че задължението му по процесния кредит възлизало в размер на 1286 лева.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият противоречи на множество императивни норми на ЗПК. Излага съображения, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречива на справедливостта и добрите нрави, доколкото същата фактически била уговорена като договорна лихва, поради което представлявала 2 допълнителна печалба на кредитора, респективно излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият противоречи на множество императивни норми на ЗПК: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради грешно посочен ГПР, което се приравнявало на непосочването му и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и поради липса на съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР бил посочен само като процент, но липсвало ясно разписана методика на формирането му; чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради това, че действителният размер на ГПР, включващ и неустойката за непредставяне на обезпечение, надвишавал 200 %, респективно надхвърлял в пъти максимално установения праг на ГПР; на основание чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – поради това, че клаузите на процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Навежда твърдения, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена и накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяла неоснователно обогатяване и прикривала по-високата цена на договора при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, поради което същата била неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП, респективно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. При тези и останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Твърди, че към настоящия момент е заплатил по процесния заем сума в общ размер от 200 лева. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „----“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че не е легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото по силата на договор за цесия е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на „*****“ АД. По същество оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че процесният договор и отделни негови клаузи не са недействителни и отговарят на всички законови изисквания, като излага подробни аргументи в тази насока. Сочи, че ГПР е коректно посочен в договора и е в законоустановените граници. Излага, че неустойката не е част от ГПР съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, не трябва да се приравнява на възнаградителна лихва, а представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя да предостави обезпечение и има санкционен характер. Твърди, че ищецът е имал възможност да влияе на договорното съдържание и че всички клаузи са били индивидуално уговорени от страните, поради което не са налице неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са налице твърдяните нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни аргументи. Оспорва ищцовите твърдения, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени, като твърди, че същият е сключен на база предварително провеждане на преговори относно неговото съдържание, като с подписването му ищецът се е съгласил с описаните в него условия.

Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, доколкото същата не излизала от характерните си обезпечителна и санкционна функции, а била уговорена с цел да обезпечи заемодателят, като в случай на неизпълнение същият би могъл да насочи претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение.

Посочва, че лихвеният процент в договора е уговорен като фиксиран, поради което оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорва, че ищецът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 200 лева, от които 50 лева към първоначалния кредитор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „****“ АД предявява насрещен иск с правно основание 3 чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, в случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, първоначалният ищец и ответник по насрещния иск С. Г. В. да бъде осъден да заплати на „****“ АД остатъка от главницата по Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г. в размер на сумата от 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по него С. Г. В. е подал отговор, с който оспорва същия по подобни аргументи, изложени в първоначалната искова молба. Не оспорва, че на основание сключен с ответника „***“ ЕООД договор № 64853/23.02.2022 г. е получил сумата от 600 лева. Твърди, че следва да върне чистата сума по кредита, като в този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 452,66 лева, клаузата, установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 12, ал. 1-3, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение, както и че същите са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника „****“ ЕООД е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.