Решение № 446 от 16.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110204960 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. П. К. чрез адвокат Й. А. от АК Варна, срещу Наказателно постановление № 21-0819-001789/19.05.2021 г. на С. М. С. - сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна. Със същото на жалбоподателката за нарушаване разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Жалбоподателката намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивната страна не се явява.

Представлява се от адв. Й. А., който поддържа жалбата и изразява становище за изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

1

В открито съдебно заседание въззиваемата страна *сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, редовно призована, не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от гл. юрисконсулт К. Л. – А., в които е изразено становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.05.2021 г. св. Д. И. Д. (мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР Варна) заедно с И. Б. М. (служител в ОДМВР - Варна) изпълнявали служебните си задължения на бул. „Р.“ в гр. Варна, до магазин „П.“, където в посока ул. „Д.“ спрели за проверка лек автомобил „*“ с рег. № *, като в хода на проверката установили, че жалбоподателката като водач на автомобила не използвала обезопасителен колан.

Предвид горното, на жалбоподателката бил съставен АУАН за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, който подписала без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 19.05.2021 г. С. М. С. - началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, възприемайки фактическите констатации на актосъставителя, издала обжалваното наказателно постановление.

На 22.11.2023 г. било направено отбелязване, че наказателното постановление е връчено на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д. И.

Д. и св. Н. М. В., както и писмени доказателства и доказателствено средство: заповед на министъра на вътрешните работи; докладна записка; справка за 2 нарушител/водач.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д. И. Д. и св. Н. М. В. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват едни на други и на останалите събрани по делото доказателства.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото показанията на св. Василева опровергават констатациите на контролните органи, то АУАН не следва да служи за формиране на изводи от съда.

Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Доколкото по административнонаказателната преписка липсват каквито и да е било доказателства за търсене на жалбоподателката на адреса, посочен в НП, а именно гр. Варна, ул. „В.“ № 1, то съдът намира, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Следователно след като НП не е било връчено, не е започнал и да тече срокът за неговото обжалване.

В този смисъл жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 3 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

Съдът намира, че по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина от датата на нарушението. Т.е. в конкретния случай срокът за административнонаказателно преследване е изтекъл на 03.11.2025 г.

Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая адв. А. е регистриран по ЗДДС, като платеното възнаграждение в размер на 245 евро (479,18 лева) дори се явява възнаграждение под минимума.

Предвид горното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-001789/19.05.2021 г. на С. М. С. - *сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с което на Н. П. К. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. П. К. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,00 (двеста четиридесет и пет) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6