Решение № 816 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603235 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 15.05.2023г., СРС 15-ти състав е постановил по НОХД № 13052/2016г. Присъда, с която е признал подс.С. В. Т. за невиновен за това, че на 05.03.2013г. в гр.София, бул.******** при условията на посредствено извършителство, като използвал лицето С.Р.Й., противозаконно присвоил чужда движима вещ – джип, марка Ауди, модел Q7 с рег.№ ******** и номер на рама

WAUZZZ4L98D021789 на стойност 20 400лв., собственост на А. П. П., който автомобил владеел – бил му предоставен от А. П. да го закара на ремонт и после да й го върне, поради което и на осн. чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК

Първостепенният съд на осн. чл.190 ал.1 НПК се е произнесъл и относно направените разноски по делото.

Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено искане за отмяна на същата и постановяване на нова такава, по силата на която подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяване на вменената му с ОА престъпна деятелност.В депозирания протест е наведен довод за неправилност на присъдата, като в същия и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК Допълнение се изтъкват конкретни аргументи за твърдяната неправилност и необоснованост, изразена в неправилен доказателствен анализ на приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение 1 на материалния закон.В подкрепа на горното прокурорът излага свой собствен коментар на приобщената доказателствена съвкупност, като акцентира на показанията на свидетелите Й., П. и С. и на изготвените по делото експертни заключения, които по мнение на СРП съдържат категорични данни за извършено престъпление.

Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 НПК.

Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и съдържание, така и за движението му съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се отправят искания за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.В конкретния случай действително не е разпитана самата пострадала, чиито показания биха допринесли за разкриване на обективната истина, но в тази насока следва да се отбележат положените от основния съд и то продължително във времето усилия за нейното призоваване, но безрезултатно; следва да се отбележи и безрезултатното й призоваване по въззивното дело, като също така самият прокурор не отправи изрични искания в тази насока.

В хода на съдебните прения участващия по делото прокурор поддържа становището за незаконосъобразност на постановената от СРС присъда, но се ограничава само и единствено с искането за отмяна на същата и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане. В контекста на твърдяната незаконосъобразност за единствен аргумент се изразява липсата на събиране на доказателства касателно действителната воля на пострадалата за разпореждане с инкриминираната вещ, което се дължи на обстоятелството на непроведен разпит на П.. По мнение на прокурора, горното пряко рефлектира върху нейните права и представлява неотстранимо процесуално нарушение.

Конституираният ЧО А. П. не се явява и не изразява становище по делото.Не се явява и назначеният й от СРС повереник, адв.М., редовно призован.

По същество на процесния спор адв.А., защитник на подс. Т., излага съображения за правилно приложение на материалния закон, като при формиране волята и вътрешното убеждение на СРС не са допуснати нарушения на процесуалните правила.В допълнение и касателно отправените от държавното обвинение възражения се излага становище, че първоинстанционният съд е положил усилия за призоваване на пострадалата с 2 цел провеждане на разпит в условията на устност и непосредственост, но безрезултатно, поради което в последствие я е заличил в качеството й на свидетел.При горните доводи защитата отправя искане за потвърждаване на атакуваната присъда.

Подсъдимият Т. в предоставеното му право на лична защита лаконично поддържа становището на своя защитник, а в предоставената му последна дума отправя молба за потвърждаване на постановената оправдателна присъда, като допълнително заявява, че самата сделка с процесния л.а. е извършена изцяло със знанието и съгласието на П..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността н а първоинстанционната присъда в обжалваната й част – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. и ЧО А.П. се познавали от преди инкриминираната дата.Към началото на 2013г. те живеели заедно в дома на последната в гр.София ул.********. Към този времеви момент пострадалата притежавала в собственост л.а.Ауди Q7 с рег.№ ******** и този автомобил бил откаран от подсъдимия на сервиз на неустановена по безспорен начин дата.На 28.02.13г. той посетил заложна къща Корект Инс ООД и в разговор със свидетелите И.П. и Ст. С. им предложил да закупят МПС, директно заявявайки факта, че същото е собственост на А.П..След проведен оглед на автомобила, св.П. се съгласил да го закупи при договорената с подсъдимия цена и двамата уговорили и точна дата за изповядване на сделката пред нотариус.

Междувременно на неустановена по безспорен начин дата в началото на м.03.13г. подс.Т. се срещнал и със св.С. Й., която познавал от преди и която познавала също така и пострадалото лице. Свидетелката работела в туристическа агенция и в изпълнение на тази си работа често била разговаряла по телефон както с подсъдимия, така и с пострадалата.При проведената среща подс.Т. заявил на св.Й., че заедно с П. имат финансови затруднения, че последната е болна и тези й здравословни проблеми не позволяват посещение 3 при нотариус за изповядване на сделката по покупко-продажба на процесния автомобил и й отправил молба тя да посети нотариус, като представяйки се за П. и ползвайки личната й карта, сключи горния договор.Свидетелката получила потвърждение на горното и от самата А. П., която „ме помоли да им помогна, за да се продаде колата“, след което св.Й. се съгласила.

На 05.03.13г.подс.Т. и свидетелите С., И.П. и С. Й. се срещнали пред кантората на Нотариус С.Д. в гр.София, бул.********, като предварително подсъдимият предоставил на св.Й. личната карта на А.П. и талона на превозното средство.В самата кантора влезли само и единствено свидетели П. и Й..Последната се представила със самоличността на пострадалата и ползвайки личната й карта, попълнила и подписала нужните декларации по чл.25 ал.8 ЗННД и по чл.264 ал.2 ДОПК и договора за покупко-продажба на МПС, полагайки подпис в качеството на продавач.В договора било отбелязано, че продажната цена възлиза на 3 000 лв. и същата била заплатена, като „продавачът заяви, че я е получил напълно от купувача“.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава съществено от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда с известни уточняващи детайли, които ще бъдат изрично посочени по-долу в съдебния акт.Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира груби нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност за процесното престъпление.Да, действително първоинстанционният съд е заличил пострадалата А.П. в качеството й на свидетел по делото, но това му действие не представлява съществено процесуално нарушение и реално е извършено след изслушване становището на процесните страни, като участващият по делото прокурор от СРП изрично е изразил съгласие за горното.В същото време основният съд е положил всички необходими процесуални усилия за установяване конкретното местонахождение на П. и нейното призоваване, но безрезултатно.От съда са предприети нужните мерки и то постоянно във времето – изпращани са призовки на свидетелката за всички насрочени по делото заседания, в това число и при установен адрес в чужбина е изготвена и отправена молба до САЩ за правна помощ за връчване на призовка; изискани са и всички справки за пострадалата, която преустановява връзката си и със своя договорен повереник, поради което и призоваването й чрез последния се явява обективно невъзможно.Тук следва дебело да се подчертае и обстоятелството, че в периода на реализиране от основния съд на горните процесуални действия СРП не проявява нужната активност, въпреки че 4 именно държавното обвинение е титуляр на доказателствената тежест съгл. чл.103 ал.1 НПК. Действително показанията на св.П. се явяват значими такива за установяване на обективната истина и в частност за доказване на изградените между нея и подсъдимия отношения, наличие на правно основание при предоставяне във владение на инкриминираната вещ и наличие или евентуално липса на договорки за разпореждане с вещта.Именно поради това, СРС е положил усилия за провеждане на непосредствен разпит на пострадалата, но от друга страна съдът е призван да опазва и обществения интерес в своята правораздавателна дейност и да охранява процесуалните права на подсъдимото лице, като в рамките на тази си дейност е обвързан и от задължението за приключване на делото в разумен срок, основен принцип в наказателния процес, визиран в чл.22 НПК и приложим и във въззивното производство, в хода на което самата пострадала, конституирана за ЧО, отново не бе установена и съответно не бе редовно призована.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите С.Й., И.П., Ст.С., С.Д. и П. М.; писмени доказателства, писмени доказателствени средства и заключенията по назначените на ДП и приети по реда на чл.282 ал.1 и ал.3 НПК експертизи (Съдебно-оценителна експертиза и Графическа експертиза).Така събраните доказателства се ползват с доказателствена годност (приобщени са по регламентирания процесуален ред и от компетентен разследващ орган в хода на първоинстанционното съдебно следствие) и поради това, подлежат на преценка за достоверност.