Протокол № 1904 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1904 гр. Варна, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря ГАл. Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502292 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

Въззивникът Б. Д. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата страна ДЕТСКА ГРАДИНА № 5 „СЛЪНЧО“, гр.

Варна редовно призована, представлява се от директора М.У. и от адв. Ю.

Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещото лице М. В. П., редовно призована, се явява.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Б. Д. Г. срещу Решение № 3218 от 09.10.2023г. по гр.д. № 9863/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Детска градина № 5 „Слънчо“, гр. Варна, ЕИК 000080758 искове за признаване на уволнението й извършено със Заповед № РД-09-647/14.06.2023г. на директора на ДГ, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 14.06.2023г., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на Б. Д. Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в ДГ; както и за осъждане на ответника да и заплати сумата от 11 664.04 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за времето от 14.06.2023г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата e основана на оплаквания за необоснованост и несъобразеност на решението със събраните по делото доказателства, както и за постановяване в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените съображения са, че в исковата молба е оспорена законността на уволнението с доводи, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са недоказани.

Конкретно за визирания „системен тормоз“ върху децата от ДГ, липсват установени предходни нарушения от този вид; за „порочна практика“ – физически наказания над деца; „уронване достойнството на децата“; причиняване на „регулярни, травматични увреждания с кръвонасядания“ са посочени в заповедта формално, без да са събрани доказателства за осъществяването на тези деяния, поради което не може да се приеме, че 2 такива са осъществени. От мотивите на заповедта не се установяват конкретните нарушения и при какви обстоятелства са установени нарушенията. Въззивницата е работила с група „Мечо Пух“ в ДГ № 5 „Слънчо“ в продължение на две години и до 18.05.2023г., съответно 19.05.2023г. сигнали от родители за системен тормоз над децата не са постъпвали. От доказателствата по делото не се установяват и извършени от ищцата нарушения на 18.05.2023г. по отношение на детето Ал. и на 19.05.2023г. по отношение на детето Радослав. От показанията на свидетелката Й. /майка на детето Радослав/ е установено, че детето било взето от баща му от детската градина, заведено за уикенда при баба му в друго населено място, където било без родителите си, като бащата не е съобщил за констатирана синина. Такава родителите установили едва след като прибрали детето в неделя от баба му. В понеделник майката посетила съдебен лекар, който издал удостоверението, установяващо кръвонасядания в областта на лявата мишница. За липса на данни за упражнявано физическо насилие над деца и прилагане на неприемливи методи за възпитание от страна на въззивницата са събраните по делото данни от възпитателите, помощниквъзпитателите, психолога и от членовете на етичната комисия при ДГ, а за положителните оценки от работата й говорят продължителността на трудовия й стаж в детската градина, както и атестациите й в карти за оценки от комисия по трудово представяне в детската градина по конкретни критерии и показатели. Ето защо дисциплинарните нарушения послужили като основание за налагане на наказанието уволнение – упражняване на физическо насилие над деца, не са доказани да са осъществени от въззивницата. По тези съображения е отправено искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата Детска градина № 5 „Слънчо“, гр. Варна, представлявана от директора оспорва доводите в нея като неоснователни и неотносими. Посочва, че правилно в обжалваното решение ВРС е приел, че дисциплинарното наказание „уволнение“ в случая е наложено на ищцата за нарушение на чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ и чл. 52, ал. 2, т. 3 от Етичния кодекс на работниците в детската градина, изразяващо се във физическо насилие спрямо детето Ал. К., извършено на 18.05.2023г. и 3 спрямо детето Р.Й., извършено на 19.05.2023г. Така осъществените дисциплинарни нарушения се установяват от съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След извършена проверка и оценка на цялостното поведение на ищцата, работодателят установил, че описаните в оплакването и сигнала форми на физическо насилие от г-жа Г. не са инцидентни, а са прилагани многократно спрямо децата от група „Мечо Пух“.

Установените нарушения са оценени като тежки, а цялостното поведение на ищцата като несъвместимо със заеманата от нея длъжност. Прилагането на форми на физическо и психическо насилие, осъществено от ищцата спрямо деца, поверени й за обучение и възпитание и използване на методи, уронващи достойнството на децата, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и единственото съответно на нарушението наказание е найтежкото. Ето защо заповедта е законосъобразна, а предявените искове неоснователни. Отправя искане обжалваното решение да се потвърди.

АДВ. Д.: Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.

Запозната съм с доклада, моля единствено по отношение на размера на обезщетението, което се претендира да се коригира същият на 11669.04 лева.

В останалата част докладът да се приеме.

АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

С оглед изявлението на процесуалния представител на въззивника, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на допусната грешка в доклада на въззивната жалба, в който сумата, предмет на претенцията по реда на чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ, да се чете като 11 669.04 лева.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от вещото лице на 22.11.2023г., обективираща изявление, че е изготвило и депозирало заключение по делото.

4

Делото е насрочено за днес и поради ангажимент по друго дело, вещото лице моли същото да бъде гледано първо за насрочения час.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 22.11.2023г. заключение на вещото лице М. В. П. по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от ГПК.

АДВ. Д.: Да се изслуша вещото лице.

АДВ. Г.: Да се изслуша вещото лице.

На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или заинтересувано заключение.

Вещото лице М. В. П., 51 г., българка, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П.: Поддържам писменото заключение.

АДВ. Г.: Възнаграждение за какво е това СБКО?

ВЕЩО ЛИЦЕ П.: СБКО е социално - битово и културно обслужване.

Това е елемент на трудово възнаграждение, което се начислява ежемесечно, поради което съм го приела като елемент от ТВ с постоянен характер. Ако съдът прецени, че някой от елементите не е с такъв постоянен характер, може да го изключи. А дали е трудово възнаграждение, съдът ще прецени с решението си. Според наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредба или с друг нормативен акт – колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, които имат постоянен характер, затова съм го включила.

Ежемесечното начисление на СБКО е уговорено в случая в колективния 5 трудов договор и се начислява ежемесечно. Съобразно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата то е допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от КТД.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като писмено доказателство по делото.

Ето защо,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице М. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на първоначално определения депозит в размер на 300 лева от бюджета на ВОС.

/Издаде се 1бр. РКО/

АДВ. Г. : Оспорвам заключението на вещото лице М. П. в частта, че в трудовите възнаграждения са включени средства за социално битово обслужване, които не представляват трудово възнаграждение, предвид техния характер. Включването им във фиша за заплата е единствено за нуждите на данъчното облагане. Считам, че те не са елемент от трудовото възнаграждение или брутната заплата по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за организация на работната заплата.

АДВ. Д.: Моля да не приемате направеното възражение, тъй като от назначената ССЕ се установява, че вещото лице е посочило в базата за 6 начисляване на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението за оставане без работа кои са елементите, които следва да бъдат включени, а именно- цитирана е Наредба за структура и организация на работната заплата и по- конкретно разпоредбата на чл.17, която предвижда кои са трудовите възнаграждения, които следва да бъдат включени в базата за изчисляване. Вещото лице е посочило, че СБКО е част от трудовото възнаграждение, което е заплащано ежемесечно на служителите и също е предвидено по колективен трудов договор. В тази връзка поисках да бъдат представени и Вътрешни правила на работната заплата. Тъй като не бяха представени считам, че вече е преклудирана възможността едно такова възражение да се прави в настоящия процес.

Представям и моля да приемете трудова книжка в оригинал, както и регистрационна карта за сравнение с представените с въззивната жалба копия.

АДВ. Г. : Същите са несвоевременно представени, тоест не са представени пред първоинстанционния съд.

АДВ. Д.: Бях ги представила в съдебно заседание, но ми ги отклониха, след което ги представих с въззивната жалба.

СЪДЪТ, като взе предвид днес представените оригинали на Трудова книжка № 23 на Б. Д. Г. и регистрационна карта в Бюро по труда, с дата на регистрация 04.07.2023г. на въззивницата, и след като направи справка с приложените по делото копия от така представените документи, находящи се на лист 10 до 12 и лист 13, констатира на основание чл. 183 от ГПК, че представените по делото копия отговарят по съдържание и форма на оригиналите на приетите по делото заверени от страната преписи от същите документи. Констатира също, че след отразеното уволнение на 15.06.2023г., след стр.13 на трудовата книжка няма отразяване на възникнало ново трудово правоотношение, по което въззивницата да е страна. В регистрационната карта отразеното съдържание в приетото по делото заверено копие на документа отговаря в пълнота на съдържанието на представения оригинал.