Решение № 356 от 22.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Козлодуй, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440101460 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“, бл.**, вх.*, ет.*,ап.**, с настоящ адрес: с. Г., общ. К., обл. В., чрез пълномощник адвокат Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр. С. ****, ул. „Т.“ №**, ет.*, офис***, ПРОТИВ:

„И.А.М.“ **, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.*“, бул. „Д.Н.“ №**, АТЦ „С.Ц.“, ет. 2, офис **-**, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., и

„Ф.Б.“ ****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.*“, бул. „Д.Н.“ №**, АТЦ „С.Ц.“, ет. 2, офис **-**, представлявано от управителя А.В.М..

Предявени са следните искови претенции:

Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предявен от И.

А. П. против „И.А.М.“ **, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****** от 15.04.2025 г. е недействителен поради неточно и непълно посочване на годишния процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума, както и поради скрито заобикаляне на максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК), евентуално по чл.

1

26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД (противоречие с добрите нрави) и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД (липса на основание), предявен от И. А. П. против „Ф.Б.“ ****, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 15.04.2025 г.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, предявен от И. А. П. против „И.А.М.“ **, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 408,57 евро (четиристотин и осем евро и петдесет и седем цента), представляваща платена без основание сума над чистата стойност на получената главница по недействителния кредитен договор, ведно със законната лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (16.07.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 15.04.2025 г. ищцата в качеството си на потребител е сключила с първия ответник „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № ****** за сумата от 1 500,00 лв. (равностойност на 766,98 евро) със срок за връщане на 10 месечни погасителни вноски по 182,64 лв. (93,38 евро) и обща дължима сума от 1 826,40 лв. (933,82 евро), при фиксиран годишен лихвен процент от 45,00 % и обявен ГПР от 56,50 %. Поддържа се, че едновременно с това ищцата е била задължена да сключи с втория ответник „Ф.Б.“ **** (еднолична собственост на заемодателя) Договор за предоставяне на гаранция № ****** от същата дата за обезпечаване на същия кредит срещу възнаграждение за гаранта в размер на 1 153,60 лв. (589,83 евро), разсрочено на 10 месечни вноски по 115,36 лв. (58,98 евро), платими на падежите на кредитните вноски чрез кредитора. Ищцата поддържа, че посоченият в договора ГПР е неверен и занижен, тъй като не включва възнаграждението за гаранцията, което представлява задължителен разход по кредита. При реалното му включване действителният ГПР възлиза на 430,74 % и превишава многократно законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (64,75 %), което обосновава недействителност на заемния договор по чл. 22 от ЗПК. По отношение на договора за гаранция се твърди, че представлява правна симулация и фикция за скрито оскъпяване на заема в полза на кредитора, сключен е при заобикаляне на императивния лимит на ГПР, в противоречие с добрите нрави и без реално основание, поради което е нищожен. Поради недействителността на договора ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК, като претендира връщане на надплатената сума над главницата.

С Определение № 802 от 17.07.2026 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по производството.

Първият ответник „И.А.М.“ ** е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК, с който оспорва исковете като процесуално недопустими поради липса на правен интерес, а по същество – като неоснователни. Поддържа, че договорът за паричен заем съдържа всички законови реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а ГПР е изчислен правилно съгласно Приложение № 1 към ЗПК.

Твърди, че обезпечението не е било задължително условие за отпускане на заема и че потребителят е имал свободен избор между три алтернативи по чл.

4 от договора (двама физически лица-поръчители, банкова гаранция или дружество-гарант). Възнаграждението за гаранцията не било разход по 2 кредита, тъй като произтичало от самостоятелен договор с трето лице.

Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като заявява, че е действало само като пълномощник за събиране от името и за сметка на гаранта. Твърди, че кредитът не е изцяло погасен и че ищцата има непогасени задължения в размер на 280,10 евро (главница 260,39 евро и лихва 19,71 евро). Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник „Ф.Б.“ **** е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК, с който поддържа недопустимост на иска срещу него поради липса на правен интерес, а по същество – пълна неоснователност. Заявява, че е вписана финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и предоставя гаранционни сделки по занятие. Договорът за гаранция бил самостоятелен възмезден договор за финансова услуга по поемане на риск, който не попада в обхвата на ЗПК, не е акцесорен и не противоречи на закона или добрите нрави. Свързаността между дружествата била ирелевантна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В проведеното на 21.10.2026 г. открито съдебно заседание страните не изпращат представители. Ищцата чрез писмена молба вх. № 7681/19.10.2026 г. прави процесуално изявление по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК за намаляване на размера на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от първоначално предявения размер от 589,83 евро на сумата от 408,57 евро, съобразно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като оттегля иска за разликата над 408,57 евро до 589,83 евро. С протоколно определение от 21.10.2026 г. съдът е допуснал изменението на иска и е прекратил производството по делото за разликата над 408,57 евро до 589,83 евро поради частично оттегляне.

В съдебното заседание е прието заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. К., писмените доказателства са приобщени и съдебното дирене е приключено.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2025 г. между „И.А.М.“ ** като заемодател и И. А. П. като заемател е сключен Договор за паричен заем № ****** (потребителски заем по продукт „Pensioner“). По силата на договора заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 1 500,00 лв. (равностойност на 766,98 евро).

Съгласно чл. 3 от договора със заемната сума е извършено рефинансиране и прихващане на предходен дълг на заемателя по Договор № **** в размер на 957,09 лв. (489,35 евро), а остатъкът от сумата е изплатен ефективно в брой на ищцата срещу нарочна разписка от 15.04.2025 г., с което пълният размер на главницата от 1 500,00 лв. (766,98 евро) е реално усвоен.

В чл. 2 от Договора за паричен заем са уговорени следните параметри: срок на заема – 10 месеца; брой месечни погасителни вноски – 10 броя; размер на месечната погасителна вноска – 182,64 лв. (93,38 евро); фиксиран годишен 3 лихвен процент – 45,00 %; обща сума, дължима от заемателя – 1 826,40 лв.

(933,82 евро), състояща се от главница 1 500,00 лв. (766,98 евро) и възнаградителна лихва 326,40 лв. (166,84 евро); обявен годишен процент на разходите (ГПР) – 56,50 %. В клаузата на чл. 2, т. 8 е посочено, че при изчислението на ГПР са взети предвид единствено разходите за възнаградителна лихва.

В чл. 4 от договора за заем е въведено задължение за заемателя в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да представи служебна бележка за трудов доход над 1 500 лв. по безсрочен трудов договор, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да не е заемател или поръчител по друг договор с кредитора и да има безупречна кредитна история в ЦКР („Редовен“); 2. Банкова гаранция за пълния размер на задължението (1 826,40 лв. / 933,82 евро) със срок на валидност 30 дни след крайния падеж; или 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно с подписването на кредитния договор на 15.04.2025 г., под същия регистрационен номер № ******, между ищцата и втория ответник „Ф.Б.“ **** е оформен Договор за предоставяне на гаранция. По силата на този договор е уговорено възнаграждение за гаранта в общ размер на 1 153,60 лв. (589,83 евро), разсрочено на 10 месечни вноски по 115,36 лв. (58,98 евро), съвпадащи по падежи с погасителните вноски по заема. Видно от приетия по делото Погасителен план, издаден от „И.А.М.“ **, месечната вноска за ищцата е формирана в общ размер от 298,00 лв. (152,37 евро), включваща вноската по кредита от 182,64 лв. и вноската за гаранция от 115,36 лв., като общата дължима сума за връщане нараства на 2 980,00 лв. (1 523,65 евро). Съгласно чл. 3 от договора за гаранция плащанията се извършват директно чрез заемодателя „И.А.М.“ **.

От представените справки от Търговския регистър е безспорно установено, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ **** е „И.А.М.“ **, двете дружества имат идентичен адрес на управление (гр. С., бул. „Д.Н.“ №**, „С.Ц.“, ет. 2, офис **-**) и се управляват и представляват от едни и същи физически лица.

С Определение № 985 от 10.09.2026 г. съдът на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК изрично е задължил ответника „И.А.М.“ ** да представи заверени преписи от Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 15.04.2025 г., издадената гаранция за плащане и счетоводни документи за трансфериране на сумите към гаранта, с предупреждение за последиците по чл. 161 от ГПК. С писмена молба от 28.09.2026 г. ответникът е отказал да представи договора за гаранция с довода, че не е страна по него.

От неоспореното и прието от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Г. К. след проверка на счетоводството на кредитора, се установява следното:

1. Реално усвоената главница по заема е 1 500,00 лв. (766,98 евро).

2. ГПР, изчислен по формулата съгласно Приложение № 1 към ЗПК единствено на база главница и договорна лихва, възлиза на 56,50 %, а общата дължима сума – 1 826,40 лв. (933,82 евро).

4

3. При включване в общите разходи по кредита на възнаграждението за гаранция от 1 153,60 лв. (589,83 евро), действителният размер на ГПР възлиза на 430,74 %, а общата сума за погасяване нараства на 2 980,00 лв. (1 523,65 евро).

4. Максимално допустимият размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора (15.04.2025 г.) е бил 64,75 % (петкратният размер на законната лихва от 12,95 %). Действителният ГПР от 430,74 % превишава законовия таван с 365,99 процентни пункта.

5. По процесния заем ищцата е извършила реални плащания в общ размер на 1 175,55 евро (хиляда сто седемдесет и пет евро и петдесет и пет цента), осчетоводени в системата на кредитора, както следва: главница – 506,55 евро; договорна лихва – 147,13 евро; възнаграждение за гаранция – 465,68 евро; такси – 38,34 евро; лихви за просрочие – 17,85 евро.