Решение № 6203 от 04.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV б въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретар Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 4430 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба, подадена от пълномощник на ищцата С.Р.М., срещу решение от 21.12.2016 г. по гр. дело № 27340/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120-ти състав, в частта, с която предявеният, срещу П.НА Р.Б.иск е отхвърлен като неоснователен, т. е. за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението в размер от 25 000 лева.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваната част от съдебното решение, в подкрепа на което се твърди, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, тъй като не е съобразено с установените в чл. 52 от ЗЗД критерии и с конкретните неимуществени вреди, които са претърпени от страна на ищцата. Според жалбоподателката, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в периода от 28.05.2007 г. до 12.06.2007 г. по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, което представлява съществена и неоснователна намеса в правата й. Изразява се становище, че формираният от районния съд извод за наличие на основание за занижаване размера на определеното обезщетение е неправилен, тъй като други наказателни производства извън процесното нямат пряко отношение към предмета на делото, а и не е налице метод, по който в такава хипотеза да позволява точно да се определи в каква част от размера на вредите се изразява съпричинаването.

По тези съображения се иска обжалваната част на първоинстанционното решение да бъде отменена, като вместо това да се постанови въззивно решение, с което искът на С.М. да се уважи до пълния предявен размер.

Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата страна П.на Р.Б., но в законоустановения срок не е подаден отговор.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, преценени съобразно закона, приема за установено следното от фактическа страна:

По повод искова молба на С.Р.М., насочена срещу П.НА Р.Б.е образувано гр. дело № 27340/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120-ти състав.

В исковата молба се твърди, че: на

12.11.2004 г. било образувано ДП № 5085/2005 г. по описа на 02 РПУ на МВР, по което с постановление от 28.05.2017 г. С.М. била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл 209, ал. 1, пр. 1 и пт. 2 от НК. В хода на производството М. била разпитана, но в обясненията си същата не признала да е винована по възведеното с постановлението обвинение. Твърди се, че с постановление от 22.05.2007 г., връчено на 28.05.2007 г. М. била задържана за 72 часа, след което с определение от 31.05.2007 г. по н. ч. д. № 1462/2007 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, спрямо ищцата била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие била отменена с определение на Софийски градски съд. По повод внесен в съда обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 5551/2008 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, разглеждането на което било насрочено в открито съдебно заседание на 10.10.2008 г. Първоинстанционното производство по делото завършило с присъда от 14.10.2010 г., с която С.М. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Срещу присъдата бил депозиран протест, по повод на което било образувано в.н.о.х.д. №

5076/2010 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, производството по което приключило с решение от 26.05.2011 г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена като законосъобразна и същата влязла в законна сила. Заявява се, че в хода на продължилото общо седем години производство по наказателното дело, по което ищцата имала качество на обвиняем, съответно подсъдим, същата ищцата претърпяла множество вреди, които са в пряка причинна връзка с производството. Тези вреди произтичали от обстоятелството, че производството било съпътствано с ограничения в нейните права, а и като цяло животът й се променил в негативна насока, тъй като приятелите й и тези на децата й се отдръпнали от тях. Освен това, децата на ищцата се срамували от майка си, която в очите на приятелите им била престъпник. Ищцата твърди, че наказателното производство влошило отношенията и с роднините, тъй като предмет на делото било тежко умишлено престъпление. Като негативна последица от развилото се наказателно производство, ищцата изтъква, че имала затруднения с намирането на работа, била осъществена незаконна намеса в личния й живот и било извършено посегателство върху честта, достойнството и доброто й име, тъй като била неосъждана, което и причинило психическо напрежение, както и вътрешен дискомфорт от участието й в наказателното производство. Ищцата изпитвала стрес и емоционални страдания, поради тежестта на престъплението, в което била неоснователно обвинена. Всичко това се отразило неблагоприятно върху психичната й сфера. Освен горното, ищцата заявява, че претърпяла неимуществени вреди и във връзка с неоснователно взетата спрямо нея мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 28.05.2007 г. до 12.06.2007 г., изразяващи се в ограничаване правото й на свободно придвижване, от което произтичали значителни ограничения в личния, семеен, професионален и обществен живот, предвид ограничените контакти с външния свят, а и задържането било съпроводено с престой в неблагоприятни условия в следствения арест, редом с други лица, обвинени в извършването на престъпления. Притесненията и стресът, които били причинени на ищцата от неоснователно образуваното наказателно производство, станали причина за възникването на сериозни проблеми със здравето – загуба на тегло, косопад, заболяване на щитовидната жлеза, проблеми със сърцето, които наложили оперативна намеса за поставяне на пейсмейкър, множество пристъпи, а всичко това неминуемо променило начина на живот на ищцата. С оглед на всичко това се твърди, че с извършените действия по повдигане и поддържане на неоснователно обвинение от органите на П.на Р.Б., по отношение на ищцата било осъществено непозволено увреждане, поради което се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер от 25 000 лева, което да компенсира причинените неимуществени вреди. Твърди се, че в този размер обезщетението е справедливо, както и че за определянето му следва да бъдат взети предвид тежестта на повдигнатото обвинение, броят на деянията, в извършване на които ищцата била обвинена по делото, обстоятелството, че наказателното производство се развило и в двете си фази, неговата продължителност, както и положителните данни за личността на ищцата. Претендира се и присъждане на законна лихва върху главницата от датата, на която оправдателната присъда е влязла в законна сила, както и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от представител на П.на Р.Б., с който доводите на ищцата изцяло се оспорват. Направено е: възражение за изтекла по отношение претенцията за лихви погасителна давност, като се твърди, че претендираното от ищцата вземане, представляващо лихва за забава от влизане в сила на присъдата до исковата молба е погасено по давност, считано от три години преди исковата молба.

Твърди се, че от представените към исковата молба доказателства не се установяват елементите от фактическия състав, предвиждащ ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищцата неимуществени вреди. В допълнение към подробните съображения на ответника се сочи, че П.не е разпространявала информация относно воденото срещу ищцата наказателно производство, поради което не може да се приеме становището на ищцата, че именно наказателното производство станало причина за влошаване на отношенията й с близки и приятели, както и че били накърнени нейната чест, достойнство и добро име.

Изложени са съображения за това, че срещу ищцата били повдигнати обвинения за други престъпления срещу собствеността, а именно по ДП № 5088/2005 г. по описа на 02 РУ – СДВР; пр. пр.

№ 45608/2014 г. на СРП; пр. пр. № 23160/2005 г. на СРП; пр. пр. № 5080/2005 г. на СРП; пр. пр. 23168/2005 г. на СРП, както и че същата била осъждана с решение, с което била призната за виновна по чл. 255 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лева. Поддържа се, че по отношение на ищцата били образувани множество други наказателни производства, както и че по време висящността на конкретното наказателно дело се е водело и друго, с оглед на което не можело да се приеме, че твърдените неимуществени вреди са в резултат на процесното производство по ДП № 5085/2005 г. по описа на 02 РПУ на МВР. По делото не били представени доказателства за това как наказателното производство се отразило върху психиката на ищцата и върху нейното здравословно състояние. Заявява се, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и се иска отхвърляне на исковата претенция.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: амбулаторен лист № 9 от 05.01.2016 г., издаден от УМБАЛ „Света Екатерина“ /л. 9/; амбулаторен лист № 1910 от 11.03.2016 г., издаден от д-р Стефка Недева /л. 10/; епикриза, издадена от МБАЛ „ПУЛС“ АД /л.

11/; идентификационна карта /л. 14/ за поставен на 04.11.2005 г. пейсмейкър; експертно решение № 1258 от 18.07.2008 г. /л. 15/; експертно решение № 0475 от 25.02.2008 г. на ТЕЛК /л. 16/; експертно решение № 4056 от 14.12.2007 г. на ТЕЛК /л. 17/; болничен листа – 9 бр. /л. 18-26/; справка от УНСБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД /л. 27/; други медицински документи /л. 28-82/; справка от Национална следствена служба /л. 88-90/; справка /л. 91-96/ за образувани срещу С.М. досъдебни производства /л. 98-103/; копие на искова молба с вх. № 8004834 от 02.03.2016 г. /л. 104-108/; медицински документи /л. 120-122/.

От тези доказателства се установява, че С.М. има здравословни проблеми, свързани със сърдечната дейност, които датират от 2005 г., през която година на ищцата е поставен пейсмейкър. Впоследствие С.М. освидетелствана от ТЕЛК и е констатирана намалена работоспособност. Установява се, че от 2007 г. насам ищцата е с влошено здравословно състояние във връзка с дейността на щитовидната жлеза, както и че по тази причина през 2007 г. е проведено оперативно лечение.

По отношение съдебното минало на ищцата се установява, че: с влязла в сила на 15.01.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 759/2009 г. на Апелативен съд – София, С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лева; с влязла в сила на 13.12.2011 г. по н.о.х.д. № 9727/2007 г. С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години; с влязла в сила на 17.11.2014 г. присъда по н.о.х.д. № 12611/2008 г. на Софийски районен съд, С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 ,вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Необходимо да се посочи е, че тези три наказателни производства са се развили в периоди, които отчасти съвпадат с периода, през който е водено процесното наказателно производство, по което М. е оправдана с влязла в сила присъда. Освен това, ищцата С.М. е била задържана не само по конкретното ДП № 5085/2005 г, а и по ДП № 5088/2005 г., по ДП № 5084/2005 г и по ДП № 35/2010 г.