Решение № 5691 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5691 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100504919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С Решение № 1010 от 18.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2348 по описа за 2023 година на СРС, 53 състав са отхвърлени предявените от К. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. **** срещу „С.п.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, както и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 826 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 14.09.2022 г. до 18.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане. С решението е осъден „С.п.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на К. Я.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ****, сумата от 35,02 лв., представляваща направени разноски за извършване на ГТП на служебен автомобил с правно основание чл. 62, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 16.01.2023 г. до окончателното им изплащане. С решението е отхвърлен предявеният от К. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. **** срещу „С.п.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** иск с правно основание чл. 62, ал. 1 ЗЗД за сумата над 35,02 лв. до претендираните 375,46 лв.

1

Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба с вх. № 75228/06.03.2024 г. по описа на СРС, подадена от ищеца в първоинстанционното производство - К. Я. С., ЕГН **********, чрез адв. А.

С., уточнена с молба с вх. № 59533 от 23.05.2024 г. по описа на СГС.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за „самоотлъчка“, основана на анализа на съставени от служители на ответника констативни протоколи, като не била взета предвид тяхната заинтересованост. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 327 КТ. Излага, че СРС неправилно е квалифицирал иска му за направени разходи по чл. 62, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата си молба твърдял, че е действал по възлагане на работодателя си. Моли за неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявените искове изцяло.

Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство - „С.п.“ ООД.

С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Между страните по делото е безспорно, че са сключили трудов договор № 628/14.09.2022 г., по силата на който К. С. е заемал длъжността „шофьоркуриер“, код по НКПД 8322-2004, на пълно работно време (8 часа), с основно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., ведно с 0,6 % ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит, към офис Кюстендил на работодателяответник. Уговорено е служителят да изпълнява следните задължения по длъжностна характеристика: „управление на служебен/личен автомобил, доставяне на пратки на куриери и директно на получатели в гр. Кюстендил и област “. Работодателят се е задължил да изплаща трудовото възнаграждение до 30-о число на следващия месец. Посочено е, че договорът е за неопределен срок, като в полза на работодателя е уговорена клауза за изпитване за срок от 6 месеца. Съгласно договорът служителят е постъпил на работа на 16.09.2024 г., 2 който факт е оспорен от ответника с отговора на исковата молба.

По делото са приети фактура № 0005010020 от 09.09.2022 г. за сумата от 151,15 лв. – за сменени авточасти и фактура № ********** от 19.09.2022 г. за сумата от 35,02 лв. – за извършен ГТП на автомобил с рег. № ****, издадени на „С.п.“ ООД. Ответникът е признал със своя молба от 18.10.2023 г., че на служителя-ищец е изплатен аванс за заплащане на ГТП на служебния му автомобил.

Приложени са по делото още три фактури от 25.09.2022 г. за сумата от 40,01 лв., 30.09.2022 г. – за сумата от 79,25 лв. и 07.10.2022 г. – за сумата от 69,99 лв. за направени разходи за гориво.

Приети са по делото констативни протоколи с поредни номера от 3 до 7, с които е удостоверил отсъствието на служителя от работното му място за следните периоди: на 16.09.2022 г.; от 20.09.2022 г. до 23.09.2022 г.; от 26.09.2022 г. до 30.09.2022 г.; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г.; от 01.11.2022 г. до 14.11.2022 г. Протоколите са подписани от едни и същи лица С.Й.П.-М. и С.С.С., посочени като свидетели. В отговора на исковата молба въззиваемият е признал, че въззивникът се е явил на работа на 19.09.2023 г.

Съгласно платежен фиш, издаден от „С.п.“ ООД на ищеца му е заплатена сума за един отработен ден за месец септември 2022 г. в размер на 33,81 лв.

По делото са приети и отчетни форми на работодателя за отработените пълни работни дни на ищеца-въззивник, съгласно които за м. септември е 1 ден – 19.09.2022 г. и 9 дни самоотлъчка, за м. октомври – 21 дни самоотлъчка, за м. ноември – 10 дни самоотлъчка. Безспорно между страните е, че на 19.09.2022 г. служителят се е явил на работа.

Ищецът-въззивник е представил заявление от 17.10.2022 г. до работодателя за прекратяване без предизвестие на процесния трудов договор на основание промяна на мястото на работа, като видно от приложената обратна разписка по пратка № 5300423561597/18.10.2022 г. документът е връчен на ответника-въззивник на 18.10.2022 г.

По делото е приложена заповед № 605/15.11.2022 г. на ответникавъззиваем за прекратяване на трудовия договор с ищеца-въззивник на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като същата е връчена на служителя съгласно обратна разписка на 22.11.2022 г.

На служителят е връчена и покана за връщане на служебен автомобил с рег. № ****, връчена му съгласно обратна разписка на 22.11.2022 г.

От разпита на свидетеля Р.Д. С.а, съпруга на ищеца, се установява, че на ищецът е бил на работа пир ответника от 14.09 до 17.10, изпълнението на служебните му задължения включвало пътувания до гр. Гоце Делчев, Разлог, Банско и Дупница. При тези пътувания бил ползвал личния си автомобил, защото служебния бил технически неизправен.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

3

В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, а уволненият служител оспорва само основанието за прекратяване – дали чрез подаденото от него до работодателя заявление за едностранно прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ или чрез връчената му от работодателя заповед за уволнение на основание чл 71, ал. 1 КТ. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по-рано. В случая писменото волеизявление на служителя-ищец за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ е получено от работодателя на 18.10.2022 г. Съдът изследва въпроса дали на посочената дата е настъпило действието на прекратяването, тъй като при положителен отговор връчената впоследствие заповед за уволнение би била безпредметна (Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 832/2010 г., ІІІ г.о., ГК). Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че трудовото правоотношение е било прекратено преди това на друго основание – чл. 327, ал.1, т. 3, предл. първо КТ.

Нормата на чл. 327 КТ установява материалното субективно преобразуващо право на работника или служителя да прекрати трудовия договор с работодателя, без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление, като то трябва да е ясно, недвусмислено, безусловно и в писмено форма. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен извършена от работодателя промяна на мястото. Ето защо достатъчно е обективно работодателят да е мястото, което е определено с договора служителят да полага труд, за да може последният да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Законът не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление (на работодателя или на работника). Т.е., законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от работника за прекратяване на договора. Поради това както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото 4 правоотношение на някое от основания по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (в този смисъл Решение № 144 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3101/2008 г., І г. о., ГК и Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 832/2010 г., ІІІ г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК).

Когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ – трудовият договор е прекратен. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд е анализирал приетите по делото доказателства, че заявлението от ищеца-служител е получено на 18.10.2022 г., като приложима за преценката за достигане до знанието на търговеца е нормата на чл. 301 ТЗ.

Ето защо поради липса на навременно противопоставяне от страна на работодателя съдът приема, че изявлението на служителя-ищец е породило правните си последици съгласно чл. 327 КТ – да прекрати процесното трудово правоотношение. Изводите на първоинстанционният съд за злоупотреба от страна на служителя с правото си по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление не следва да бъде споделяно.