Решение № 260087 от 05.07.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260087/05.07.2021 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Юлия Калчева и с участието на прокурор Илия Николов от АпП - Варна като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 526 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.294 ГПК.

С решение №

235/08.12.2020г., постановено по гр.д. № 3726/2018г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение на АпС – Варна по в.гр.д. № 118/2018г. и е върнал делото за ново разглеждане.

Предмет на въззивен контрол пред настоящата инстанция е решение № 287/07.03.2017г., поправено и допълнено по реда на чл.247 ГПК и чл.250 ГПК с решение № 938/12.06.2017г., двете постановени по гр.д. № 1574/2009г. на ОС – Варна, в частта, в която - са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове с правно основание чл.28 вр. чл.4 ал.1 вр. чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ против В.Х.Д. и В.С.Д. за отнемане на: 1. ДВОРНО МЯСТО с площ 880 кв.м., находящо се в гр.Варна, местност "Св. Никола" № 47, съставляващо имот пл.№ 2085а в кв.50 по плана на 21-ви подрайон, ведно с построената в същото дворно място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА със застроена площ от 130 кв.м. и вътрешна полумасивна сграда със застроена площ от 45 кв.м., придобити с Нотариален акт № 168, том ХСІІІ, дело № 24523/1997год. и 2.

АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр.София, Столична община, район "Красно село ", ул."Ястребец" № 20, на първи жилищен етаж, на кота + 2.70м., в секция "А", състоящ се от входно антре, тоалетна, баня-тоалетна, дневна е кухненски бокс, две спални и два балкона, със застроена площ от 126.17 кв.м., при съседи: коридор, ап.№ 3, ап.№ 34 от секция "Б" и вътрешен двор, заедно с МАЗЕ № 4 , находящо се в сутеренния етаж с площ от 4.89кв.м., при съседи: подземна улица, мазе № 3 и мазе № 5, заедно с 2.316 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, както и 1.641 % ид.ч. от правото на собственост върху 1917/1967 ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата, представляващо по скица УПИ № Х-486 от квартал 288а, придобит с Нотариален акт № 51, том III, рег.№ 2912, дело № 419 от 26.05.2008 год.;

- е отхвърлен предявения от КПКОНПИ иск с правно основание чл.28 вр. чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от ЕТ „Соло комерс – В.Д.“ на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се на втори етаж в жилищната сграда в гр.Варна ж.к. "Бриз-юг", местност "Свети Никола", със застроена площ от 109.19 кв.м., ведно с 5.1009 % идеални части, представляващи 22.65 кв.м. ид.части от общите части на сградата, заедно е 49.48 кв.м. ид.части от дворното място, върху което е построена, цялото с площ от 970 кв.м., представляващо УПИ ХХХІV-296 в кв.30 по плана на 21-ви подрайон на града, съгласно заповед Г-20/08.02.2005 год., придобит с Нотариален акт № 17, том III, рег.№ 4456, дело № 345 от 16.07.2008 год.;

- са уважени предявените от КПКОНПИ против В.Х.Д., В.С.Д., Х.В.Д., ЕТ „Соло комерс – В.Д.“ и „Д. – Комерс“ ООД искове с правно основание чл.28 вр. чл.4, чл.6, чл.8, чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД /отм./ относно подробно посочени в диспозитива на решението, в т.ч. и постановеното по реда на чл.250 ГПК недвижими имоти, движими вещи, парични суми и разпоредителни сделки.

Ищецът КПКОНПИ /Комисията/ обжалва решението в посочената по-горе отхвърлителна част. Във въззивната си жалба с вх. № 9152/29.03.2017г. излага оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд досежно тези имоти. Сочи, че дворното място в гр.Варна, м.„Св.Никола” № 47, ведно с построената в същото масивна двуетажна вила е придобито през 1997г., а от направения за предходния период и за посочената календарна година икономически анализ се налага извода, че ответниците не са имали достатъчно средства със законен източник. В същото време, макар и първоинстанционният съд да е стигнал до този извод, за да обоснове решението си да отнеме и други имоти, придобити през същата 1997г., не е изложил мотиви за отхвърляне на иска за отнемане на този имот. Относно другите два имота – апартамент № 4 и апартамент № 10 оспорва приетото от съда, че през посочения период на 2008г. ответникът В.Д. е получил доходи от продажбата на право на строеж на имоти в гр. Пловдив за суми, надхвърлящи записаната в нотариалните актове общо от 40 000 лв. и че като законен източник на средства следва да се отчете продажната цена, получена от ответника В.Д. в качеството му на ЕТ през 2008г. от продажбата на ап. № 92 в гр. Варна, бул. „Чаталджа”, № 20, вх. Г, ет.5. В тази връзка счита за неправилен извода на съда, че за 2008г. ответниците са имали положително салдо. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и уважаване на исковете за отнемане на описаните имоти, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещните страни В.Х.Д. – като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Соло комерс – В.Д.“, както и от В.С.Д., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Контролиращата страна ВОП не е депозирала отговор.

Ответниците

В.Х.Д., лично и като ЕТ „Соло комерс – В.Д.“, В.С.Д., Х.В.Д. и „Д. комерс“ ООД обжалват първоинстанционното решение в частта, в която исковете на Комисията са уважени.

С въззивна жалба, вх. № 11303/20.04.17г. и жалба с вх. № 20440/12.07.2017г. „Д.

Комерс“ ООД обжалва съдебното решение /основно и постановеното по реда на чл.250 ГПК/ в частта, в която от дружеството са отнети в полза на Държавата четири недвижими имота: ИЗОСТАВЕНИ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ - съставляващи имот № 022004 /при описани граници и придобивен титул/, находящ се в землището на с.

Бенковски, общ. Аврен, Варненска област, местност „Вайсала”, с площ от 11.400 дка; НИВА в местност „Коренежите” с площ от 6.241 дка, съставляваща имот № 26 от масив 17, находяща се в землището на с. Венелин, общ. Долни Чифлик, Варненска област /при описани граници и придобивен титул/; НИВА в местност „Бял надпис” с площ от 4.841 дка, находяща се в землището на с. Венелин, община Долни Чифлик, Варненска област, съставляваща имот № 68 от масив 14 /при описани граници и придобивен титул/ и НИВА в местност „Овчарски босилек” с площ от 14.743 дка, находяща се в землището на с. Венелин, община Долни Чифлик, Варненска област, съставляващ имот № І от масив 20 /при описани граници и придобивен титул/, както и са отнети

-сумата от 41 958,10 лв. от продажбата на първи етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул."Емануил Манолов" № 35, отчужден с Нотариален акт № 158 том I рег.№ 4223 дело № 132 от 15.09.2000 год., вписан с Акт № 142 том XXVI дело № 6001/2000 год. на СВ – Варна;

-сумата от 5 478 лв. от продажбата на място с площ от 600 кв.м., находящо се в местност "Манастирски рид", землището на кв."Виница" в гр.Варна, съставляващо имот пл.№ 1528 по плана на местността, отчуждено с Нотариален акт № 157, том II, рег.№ 3678, дело № 271 от 11.09.2001год., вписан с Акт № 113 том XXXIV дело № 7750/2001год. на СВ – Варна;

-сумата от 11 000 лв. от продажбата на апартамент № 105, находящ се в гр.Варна ул."Доброволци" вх.21, ет.З, ведно с прилежащото му избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата, отчужден с Нотариален акт № 43 том I рег.№ 386 дело № 20 от 21.04.2003 год., вписан с Акт № 163 том XVII дело № 3 894/2003 г. на СВ – Варна;

-сумата от 500 лв. от продажбата на товарен автомобил, марка "Мерцедес", модел "307" е рег.№ В 6870 АТ, отчужден с Договор от 12.02.2003 год.;

-сумата от 2 000 лв. от продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "430" с рег.№ В 6005 СС, отчужден, съгл.

Договор от 30.03.2004 год.;

-сумата от 880 лв., получена от продажбата по договора обективиран в Нотариален акт № 188, том III, рег.№ 6171, дело № 490/2008г. от 20.10.2008г. /Акт № 72, том XCVI, дело № 24157/2008г. на СВ – Варна;

-сумата от 5 170 лв., получена от продажбата по договора обективиран в Нотариален акт № 189, том III, рег.№ 6172, дело № 491/2008г. от 20.10.2008г. /Акт № 62, том XCVI, дело № 24146/ 2008г. на СВ - Варна/;

-сумата от 6 745 лв., получена от продажбата по договор обективиран в Нотариален акт № 184, том III, рег.№ 6152, дело № 486/2008г. от 17.10.2008г./ Акт № 95, том XCV, дело № 23951 / 2008г. на СВ - Варна/;

-сумата от 550 лв., получена от продажбата по договор обективиран в Нотариален акт № 182, том III, рег.№ 6150, дело № 484 / 2008г. от 17.10.2008г. / Акт № 141, том XCV, дело № 24046/2008г. на СВ – Варна;

-сумата от 5 500 лв., получена от продажбата по договор обективиран в Нотариален акт № 183, том III, рег.№ 6151, дело № 485 / 2008г. от 17.10.2008г. / Акт № 107, том XCV, дело № 23963 / 2008г. на СВ - Варна/;

-сумата от 3 300 лв., получена от продажбата с Нотариален акт № 190, том III, рег.№ 6173, дело № 492/ 2008г. от 20.10.2008г. /Акт № 59, том XCVI, дело № 24141/2008г. на СВ - Варна/;

- сумата от 6 600 лв., получена от продажбата по Нотариален акт № 181, том ІІІ, д.№ 483/2008г. /Акт № 113, том ХСV, д. № 23969/2008г. на СВ/.

Наведените оплаквания са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите по фактите и противоречие с материалния закон, вкл. и дадените разрешения с ТР № 7/30.06.14г. на ОСГК на ВКС. Изложено е, че в мотивите не е обосновано защо се приема, че е налице установеност по делото на връзка между извършваната от ответника В.Д. престъпна дейност за посочените в присъдата периоди и придобитото от дружеството имущество, вкл. и за периоди, които са далеч предхождащи периодите на престъпната дейност. Това противоречи на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и изясненото му съдържание в цитираното ТР. Сочи се, че липсват ясни и обосновани мотиви за крайния извод на съда да отнеме почти цялото налично имущество на ответниците, както и полученото при възмездното отчуждаване на имущества през годините, вкл. и при направения непълен анализ на доказателствата и неизяснена методология на икономическите показатели относно разходи и доходи на ответниците. Сочи, че последното му дава основание да се поддържа, че решението е постановено при нарушаване на чл.12 от ГПК. Поради липсата на обоснована връзка между извършваната престъпна дейност и придобитото имущество, вкл. и във времево отношение, се поддържа, че всички продажби с имоти на дружеството за периода до 2003г. не могат да обосноват иск за отнемане на получената цена при продажбите. Сочи се, че самата Комисия е признала наличието на печалби от търговската дейност на дружеството през 1999г. и 2001г. и при липсата на каквато и да е връзка с имуществото на физическото лице Д., то е необоснован извода за основателност на предявените против дружеството искове. Направен е подробен анализ на доказателствата, които първоинстанционният съд е игнорирал при формиране на изводите си относно наличието на достатъчно доходи от законни източници, с които да са придобити имуществата, предмет на искането за отнемане – получените парични суми от ответника В. Д. по договорите за заем с физически лица; получените продажни цени по договора за продажба на оръжейната колекция и на колекцията от картини.

В тази връзка се оспорва и приетото от съда, че процесните договори са непротивопоставими на държавата, че нямат достоверна дата, че не е доказано заемодателите да са разполагали със средства, както и съображенията да не кредитира договора за консигнация и за продажба на оръжейната колекция. Неправилен се счита и изводът на съда да отнеме не само наличното имущество, но и всички суми от предходно извършени продажби на имущества, с които същото е закупено. Твърди се, че така се стига до отнемане на оборота от трансформациите, наред със самото имущество. Оспорва се и методиката за прехвърляне на отрицателен баланс на приходи и разходи от година в година, вкл. и за неотносими към правнорелевантния момент периоди, както и приетото от съда при извършване на икономическия анализ, че цените на придобиване следва да се вземат от оценките на вещите лица /пазарна стойност/, а цените които са получавани при отчуждаванията – по договорите.