Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 331 от 15.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 195/2023
Вид
Решение № 331
Подписан
15.03.2023
В сила
30.04.2023
Състав
Стефка Михова, Николай Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500195 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 2237/24.01.2023 г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт Т. против решение № 3396/20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 15620/2021 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумата за разликата над 6 355,18 лева до 13 370,57 лева -представляваща неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7001071709 от 29.10.2019 г, сумата от 3 707,96 лева – договорна лихва начислена за периода 05.04.2020 г. – 09.03.2021 г. и сумата от 510,58 лева – обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 4132/05.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7133/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната 1 жалба от въззиваемата страна Г. Д. Б.. Извън срока за отговор на въззивната жалба въззиваемата страна, чрез адвокат Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Ти Би Ай Банк” ЕАД против Г. Д. Б. , с които ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 13 370,57 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7001071709 от 29.10.2019 г., предсрочно изискуема; 3 707,96 лева – договорна лихва за периода 05.04.2020 г. – 09.03.2021 г.; 510,58 лева – обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 4132/05.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7133/2021 г. по описа на ПдРС, XXI гр.с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7001071709 от дата 29.10.2019 г., по силата на който ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 14 149,07 лв. В чл.7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит, към който се включвала и сумата от 1 515,97 лв. еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване. В случая потребителят бил пожелал и сключване на застраховка „КРЕДИТ“ в размер на 3 153,57 лв. и застраховка „СМЕТКА“ в размер на 479,53 лв. Бил уговорен годишен лихвен процент от 32,14 % /чл. 9, ал. 1 и 2 от Договора/, като така общата дължима по кредита сума достигнала до 25 306,31 лв., дължима от потребителя – ответник по иска, разсрочено на 48 месечни погасителни вноски. Твърди се, че длъжникът бил преустановил плащанията си и пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, поради което и доколкото били налице предпоставките за това, банката се възползвала от правото си по чл. 16, ал. 2 от Договора, да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. За това обстоятелства Г. Д. Б. била надлежно уведомена на дата 09.03.2021 г., видно от приложена към исковата молба обратна разписка. При тези факти ищецът поддържа, че от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, считано от дата на уведомяването, ответникът е загубил възможността да 2 заплаща ежемесечно своето задължение, като дължи цялата сума по кредита, която била в размер на 13 370,57 лв. главница и 3 707,96 лв. договорна лихва.

Поради настъпилата забава била начислена и мораторна лихва в размер на 510,58 лв. за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г.

В подадения от Г. Д. Б., чрез адвокат К. Г. отговор на исковата молба се твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК. Ответницата счита, че сумата от 1 515,97 лв., начислена за еднократна такса за оценка на риска, представлявала прикрита такса за управление на кредита и в този смисъл нарушавала забраната в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като не било ясно и за какво точно е начислена таксата. Тази клауза противоречала и на чл. 16 ЗПК, предвиждащ задължения за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора, като с начисляването на въпросната такса на практика се прехвърляла финансовата тежест на това задължение върху потребителя. В тази насока поддържа, че посочената клауза е недействителна и не поражда действие между страните. Навежда доводи, че от договора не ставало ясно каква сума се счита за „главница“, върху която се начислявала годишната възнаградителна лихва от 32,14 % - дали това е сумата от 9 000 лв., посочената в договора като „размер на кредита“, или сумата от 14 149,07 лв. – посочена като „общ размер на кредита“, в която обаче се включвали и сумите за застрахователна премия и такса оценка на риска. В тази насока твърди, че съдържанието на процесния договор не позволявал да се извърши преценка относно обхвата на задълженията на потребителя и същевременно ограничавал правата на последния, поради което договорът бил недействителен на основание чл. 22 в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, тъй като в представения с договора погасителен план липсвало разбивка на отделните компоненти от задължението, което лишавало потребителя от възможността да разбере при ежемесечното плащане на своя дълг коя част от вземането на кредитора погасява. Освен това ответницата твърди, че с включването на сумата за застрахователна премия се увеличавала финансовата тежест за потребителя и се заобикаляли изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се завишавал ГПР по кредите до 70 %. Не били представени и доказателства за извършено плащане от кредитора на застрахователна премия.

Предвид изложеното се твърди, че на основание чл. 23 ЗПК, доколкото договорът бил недействителен, като се дължало връщане само на чистата 3 стойност на кредита, без лихви и други разходи, от която обаче следвало да се приспадне сумата от 2108,88 лв. – платена от ответницата за погасяване на задълженията й по кредита.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7133/2021 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовата банка „Ти Би Ай Банк” ЕАД против ответника – Г. Д. Б. – кредитополучател, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.05.2021 г. и изпълнителен лист от 10.05.2021 г. за сумата от 13 370,57 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7001071709 от 29.10.2019 г., предсрочно изискуема; 3 707,96 лева – договорна лихва за периода 05.04.2020 г. – 09.03.2021 г.; 510,58 лева – обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за потребителски кредит № 7001071709 от 16.04.2021 г., сключен между " Ти Би Ай Банк" ЕАД и Г. Д. Б., имащ за предмет предоставяне на кредит в размер на 9000 лв. В чл. 7.1 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща и застрахователни премии в общ размер от 3 633,10 лв., от които 3 153,57 лв. по пакет „BANK Пакет 3 кредит + сметка“ и 479,53 лв. по пакет „BANK Пакет 3 сметка“. Посочен е общ размер на кредита 14 149,07 лв. В договора е предвидено и заплащане на такса „Оценка на риска“ в размер на 1515,97 лв., дължима разсрочено, заедно с погасителните вноски. Записано е също така, че годишния лихвен процент е в размер от 32, 14 %- чл. 9.1, а годишният процент на разходите е 46, 77 %- чл. 10. Договорът за потребителски кредит съдържа погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер. По делото на ПдРС са приети също така подписан между страните рамков договор за платежни услуги на физически лица, съдържащ общи условия, приложими към договорите, както и сертификат за застрахователни програми „ Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. В сертификата е посочено, 4 че застрахованият кредитополучател е Г. Б., а дължимата застрахователната премия е в размер от 36633,10 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 , т. 10 и т. 11 от ЗПК , договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа следната информация: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В конкретния случай са спазени изискванията на чл. 11, т. т. 9 , 10 и 11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В чл. 11. 2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ, както беше посочено по- горе, погасяване на кредита на 48 месечни вноски от по 527,22 лева / последната в размер от 526,97 лева/. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК обаче, погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каквавъзнаградителна лихва. Текстът на цитираната разпоредба е следният: