Решение № 4065 от 23.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4065

Хасково, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700288 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на П. Т. З. срещу Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 4/27.01.2025 г. на Кмета на община Кърджали.

Описана е подробно осъществилата се фактическа обстановка. Твърди, че Регионален исторически музей /РИМ/ - Кърджали, е държавен музей, 100 % собственост на Министерство на културата, видно от справка Регистър , ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ правото да определи цените за входен билет в АК „Перперикон“ и РИМ – Кърджали е делегирано на Директора на музея, а не – на Общински съвет – Кърджали. За жалбоподателя съществувал интерес да получи търсената информация – копие от договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, сключен на основание чл. 3, т. 5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали, тъй като от една страна, приходите от входни билети постъпвали в РИМ – Кърджали, а от друга, Общински съвет – Кърджали определил размер на цените за вход в АК „Перперикон“ и РИМ – Кърджали. Налице били предпоставките на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗДОИ, тъй като не се водели преговори, а договорът бил сключен преди повече от две години. АК „Перперикон“ бил най-посещаваният туристически обект в България. Моли да бъде отменен отказът и да бъде задължен ответникът да предостави търсената със заявление № ********** от 07.01.2025 г. информация. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. Т. З., редовно призован, се явява лично и се представлява. Поддържа се жалбата. Твърди се, че е мотивиран интересът на жалбоподателя. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Прави възражение, че липсва пълномощно на юриск. Т. да представлява Кмета на община Кърджали.

Ответникът Кмет на община Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено становище относно неоснователността на жалбата, изготвено от юрисконсулт, по отношение на който не е представено пълномощно за представителната му власт, а такова е представено едва след съдебно заседание, но от дата 27.01.2027 г.

От събраните по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следната фактическа обстановка:

П. Т. З. е подал заявление № ********** от 07.01.2025 г. до Общинска администрация – Кърджали, със срок – 22.01.2025 г., с искане на основание чл. 3 ЗДОИ от Кмета на община Кърджали да му бъде предоставено копие на договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, сключен на основание чл. 3, т. 5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали. Посочено е, че желае информацията да му бъде предоставена чрез платформа, на имейл и на хартиен носител.

По делото е представено копие от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали, видно от чл. 3.5 на който Община Кърджали се задължава да сключи договор с РИМ – Кърджали на основание чл. 12, ал. 6 от ЗКН.

Направено е от П. Т. З. уточнение на 16.01.2025 г. /по повод писмо на Секретар на община Кърджали/, с което се прави искане да получи копие от договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали относно стопанисването на АК „Перперикон“.

С Решение № 4/27.01.2025 г. на основание чл. 28, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗДОИ Кметът на община Кърджали отказва достъп до исканата информация по заявлението и уточняващата молба със следните мотиви:

Достъпът до поисканата информация е ограничен по реда на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 13, ал. 4 ЗДОИ.

Исканата информация касае преговори между Министерството на културата, РИМ - Кърджали и Община Кърджали относно стопанисването на АК „Перперикон“, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В случая се касае именно до позиции и преговори относно стопанисването на АК „Перперикон“, поради което е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма. В преговорите се правят изявления, отнасящи се до дългосрочни проекти, които са с продължителен срок на изпълнение.

Информацията, която се иска, не отговаря па изискванията на ЗДОИ- информация /входяща, изходяща кореспонденция между Министерство на културата и институции и други администрации, както и свързаните с нея документи и резолюции/, за нея са приложими разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от същия закон. В случая не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за предоставянето й, като заявителят търси информация не да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект, а евентуална защита на собствени нрава и интереси и желае да получи информация с цел предоставяне на други услуги, което противоречи на предвидената в закона цел.

Към момента предоставянето на тази информация няма да допринесе за повишаване прозрачността и отчетността й /тъй като информацията не е окончателна/.

Решението е получено от адресата му на 29.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен орган /чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗДОИ във връзка с § 1, т. 1 ДР на АПК и чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията/, в установената писмена форма /чл. 38 ЗДОИ, съдържащо правните и фактическите основания за издаването му/ и при спазване на процесуалните правила /чл. 24, чл. 28 и чл. 29, чл. 39 ЗДОИ/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, на преценка подлежи дали оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел.

В ЗДОИ е регламентирано изрично задължението на държавните органи, в случая на териториален орган на изпълнителната власт, да осигурят достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от тях.

Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г. на КС: „правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. /…/ Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация, както и задължение да се осигурява достъп до източници на информация. /…/ Правото по чл. 41, ал. 1 от Конституцията е предоставено на всички, включително и на средствата за масова информация. Неговото ограничаване на основанията, посочени в изр. 2, изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред. Това се отнася и до основанията, на които може да бъде отказвана информация на гражданите от страна на държавни органи или учреждения съгласно чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Правото, установено в тази разпоредба, е лично. То се свързва с обоснован законен интерес на гражданите, а ограничаването му - със създаването на законова регламентация на хипотезите, в които информацията съставлява държавна тайна или друга тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за опазването й.“.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая търсената информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната, конкретно – развитие на туризма и осъществяване на посещения на АК „Перперикон“.

Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, задълженият субект при постъпило искане разполага с възможността да предостави търсената информация по чл. 34 ЗДОИ или да откаже мотивирано по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, в която втора хипотеза се е произнесъл Кметът на община Кърджали.

В оспорения отказ не е цитирана нито една от точките на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ като основание за издаването му. Съгласно тази разпоредба „основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:

1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;

2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;

3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца“.

Отказът да бъде предоставена поисканата обществена информация е мотивиран с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Съгласно същата „достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:

1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);

2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи“.

Неправилно органът е приел, че се касае за оперативна подготовка на акт – договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали и няма самостоятелно значение, както и, че се касае за мнения и позиции относно преговори във връзка със сключване на този договор. Не е спорно, че съгласно чл. 3.5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г., сключен между Министерство на културата и Община Кърджали, последната се задължава да сключи договор с РИМ – Кърджали на основание чл. 12, ал. 6 от ЗКН. Такъв договор не се съдържа в кориците по делото, нито е представен на заявителя по подаденото от него заявление. П. Т. З. не е поискал входяща, изходяща кореспонденция между Министерство на културата и институции и други администрации, между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, както и свързаните с нея документи и резолюции, информация относно преговорите, вкл. и касаещите дългосрочни проекти с продължителен срок на изпълнение, нито създаваната и съхраняваната информация от съответните администрации по повод сключването на договора между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, а самият договор. Предвид мотивите за издаване на оспорения отказ се поставя под съмнение дали въобще е сключен търсеният договор, тъй като ако действително е бил сключен, то отказът не би следвало да се мотивира с осъществяване на хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.