Определение № 55 от 30.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. А. Д., Д. К. П., Х. А. Г. и Д. И. К., всички действащи чрез пълномощника адв. ИЛ.ДЖ., със съдебен адрес: гр. Дупница, ул. „Солун“ №2, ет.3, кантора 18, насочена против разпореждане №2064/13.11.2023 г. по гр.д.№1723/2023 г. на Районен съд – Дупница.

С обжалваното разпореждане районният съд е прекратил на основание чл.129, ал.3 от ГПК образуваното пред него исково производство поради неизпълнени в срок указания за привеждане в редовност на исковата молба и като последица от прекратяването е върнал иницииралата производството искова молба.

С жалбата се оспорва правилността на акта на районния съд. Излагат се съображения, че в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС. На този плоскост се пояснява, че ищците са ползвали посочените в скиците на имотите, издадени през 2023 г., квадратни метри, записани като „общински“, повече от 10 години и че за същите е налице хипотезата, при която, отричайки правата на Община Сапарева баня, могат да придобият процесните квадратни метри по давност. Въз основа на изложените доводи се прави обобщаващ извод, че ищците единствено следва да установят фактите, обуславящи правният им интерес, а не следва да установяват местоположението на процесните квадратни метри, дали същите са придадени съгласно регулационния план към съсобствените на ищците имоти, от кой момент, да посочат собственика и момента на приложение на регулационния план. Становището на жалбоподателите е, че установяването на тези обстоятелства следва да се възложи в тежест на ответната община. Давайки конкретните указания, според тях, съдът е изместил доказателствената тежест и неправилно прекратил производството по делото, приемайки наличие на хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК. Излагат се съображения и за преждевременно постановяване на обжалваното разпореждане, базирани на обстоятелството, че - на етап разпределяне на доказателствената тежест, за ищците съществува възможност да заявят доказателствени искания, в това число да 1 поискат назначаване на експертиза, която да изясни горните обстоятелства. Въз основа на всичко изложено жалбоподателите поддържат искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова молба от З. А. Д., Д.

К. П., Х. А. Г. и Д. И. К. срещу Община Сапарева баня, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ищците, че ответната община не е собственик на обособени квадратни метри от собствени на ищците недвижими имоти, а именно парцел VII – 2550, парцел VI – 2550, парцел VII – 2550 и парцел IX – 2550 по плана на с. Сапарево от 1982 г.

Съдът с разпореждане №1792/04.10.2023 г. е приел исковата молба за нередовна и е дал указания до ищците за установяване на следните обстоятелства: по кой регулационен план описаният в исковата молба земеделски имот е урегулиран, като са образувани посочените парцел VII-2550, парцел VI-2550, парцел VIII -2550 и парцел IX-2550; съгласно плана части от кои съседни имоти са придадени към тези четири имота, като бъде посочен собственикът им; извън придобитите с описаните две сделки от 01.12.2006 г. има ли и други придаваеми части към описаните четири имота; да се уточни моментът (и фактът) на приложение на регулационния план; да се уточни местоположението на реалните части от описаните имоти, за които се прави искане за признаване за установено, че не са собственост на общината; да се уточни тези реални части придадени ли са съгласно регулационния план към собствените на ищците имоти, респ. – от кой имот, като се посочи собственикът му; да се уточни моментът на завземане на процесните реални части. Указано е и да бъде представен, съгласно чл.114, ал.1, б. „а” и б. „в” от ЗС, препис от поправената искова молба за вписване. Ищците се предупредени за неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на констатираните нередовности, а именно прекратяване на производството и връщане на исковата молба.

В предоставения едномесечен срок е постъпила уточняваща молба и поправена искова молба. Ищците са конкретизирали, с оглед дадените указания, че в издадените на ищците скици през 2007 г. спорните реални части са посочени с неиндетифициран собственик, а в издадените през 2023 г. скици няма отразени придаваеми места. Поради това не могат да бъдат посочени собственици на придаваемите места и не може да се уточни местоположението на процесните реални части. Внесена е и държавна такса за вписване на исковата молба.

В обжалваното разпореждане районният съд е изложил съображения, че местоположението на спорните реални части може да бъде описано по представените по делото скици от 2007 г.

Според съда страната е могла да поиска да бъде снабдена със съдебно удостоверение, което да послужи пред общината за снабдяване с информация за местоположението на спорните реални части, за това, съгласно плана от кой имот са придадени към собствените на ищците имоти и за наличните данни относно собствеността върху този имот. Посочил е, че доколкото предмет на спора е право на собственост върху придаваеми части към урегулирани имоти и посочените обстоятелства са от съществено значение за преценката дали правото на собственост върху възстановената на ищците по реда на ЗСПЗЗ нива в землището на с. Сапарево, м. „Прогоно“ се е трансформирало в право на собственост върху описаните в исковата молба парцел VII – 2550, парцел VI – 2550, парцел VII – 2550 и парцел IX – 2550 по плана на с. Сапарево от 1982 г., то 2 указанията не са изпълнени. Поради това на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото, процесуални действия.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост, при което принципно правилно е виждането на жалбоподателите, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него.

Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда.

Доколкото ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск- когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, той трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота.

Действително, ако спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот, но в тази връзка първоинстанционният съд е следвало да укаже, че е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план. Само тогава е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. ДнРС не е дал конкретно указание, че е необходимо графичното изобразяване на скица на процесните реални части, въпреки че сам в атакуваното разпореждане е визирал скици от 2007г., представени от страната ( извлечено също от твърденията в поправената искова молба).

При това положение въззивният съд счита, че не са били достатъчно ясни указанията относно индивидуализацията на реалните части, доколкото очевидно се изисква графичното им отразяване.

На следващо място, в хода на производството може да бъдат събрани доказателства относно прилагане на регулационния план, каквото е било другото основание на районния съд да посочи, че не са изпълнени указания по редовността, като в тази връзка обаче е било налице твърдение на ищците относно основанието за придобиване на оригинерно основание – придобивна давност с начало 1994г.; респ.2006г. – с което същите 3 обосновават правния си интерес ( за който именно същите носят доказателствена тежест).

Предвид на тези съображения, въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане за прекратяване на производството следва да бъде отменено, като първоинстанционният съд следва да укаже изрично, че се изисква от ищците представяне на скица (скици), които да илюстрират местоположението на спорните имоти (реални части) спрямо съответните имоти по действащия план.

Допълнително, във връзка с правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е необходимо да се отбележи, че по представените от ищците скици на поземлените имоти от 2023г.(л.11-л.14 от гр.дело №1723/23г.на ДнРС) ответната Община Сапарева баня не е посочена като собственик. В приложения към исковата молба Нотариален акт №37, том I, дело 160/1994 г., по силата на който ищците са признати са собственици на нива от 3.050 кв.м., находяща се в землището на с. Сапарево, в местността „Прогоно“, представляваща парцел VII – 2550 с площ от 829 кв.м., парцел VI – 2550 с площ от 897 кв.м., парцел VIII – 2550 с площ от 936 кв.м. и парцел IX – 2550 с площ от 1012 кв.м., площта на имотите съвпада с площта на имотите, отразени в скиците от 2023 г. Установява се също така, че за част от описаните спорни придаваеми места ищците са сключили договор за изкупуването им. Така ангажираните доказателства сочат за признато на ищците право на собственост, т.е. налице са противоречиви данни по отношение наличие на такава относно описаните в исковата молба квадратни метри от процесните имоти в полза на Община Сапарева баня. Всички тези установими в производството обстоятелства не формират категоричен извод за наличие на правен интерес от предявяване на исковите претенции във всичките им части, а последният следва да бъде установен в процеса. Когато страната не е формулирала точно обстоятелствата или твърденията й са противоречиви, съдът при условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК има правомощието да зададе на страната въпроси за изясняване на фактите, като укаже значението им за спора и даде указания на страната да конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях.