Протокол № 401 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 401 гр. Сливен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20262200100085 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът О. С. А., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. П. Д., надлежно упълномощен, съгласно представено днес и прието по делото пълномощно.

За ответника „ЗК „Лев Инс“ АД, се явява адв. Т. Р. от АК Сливен, надлежно упълномощена с представено на 05.10.26г. по делото пълномощно.

Свидетелят К. С. Х., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице предпоставките и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го докладва, че съдебното заседание е първо, като с Определение № 562/23.07.2026г., съдът е приел предявените искове за допустими, произнесъл се е по доказателствата, като с определение № 629/26.08.26г. на страните е предявен и проект за доклад по делото.

Съдът предостави думата на ищеца за становище по депозирания отговор и по определенията на съда.

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, поддържаме исковата молба ведно с всички доказателствени искания. Оспорвам отговора на исковата молба. Молим да бъдат приети като доказателства по делото всички представени документи с исковата молба. Водим допуснатите ни свидетели при режим на довеждане, които са пред залата. Нямам възражения по проекта 1 за доклад на съда.

АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, поддържам депозирания писмен отговор на исковата молба. Оспорвам същата. Поддържам направените доказателствени искания. Нямам възражения по проектодоклада и дадените указания от съда по разпределяне на доказателствената тежест.

С оглед становищата на страните, на основание чл. 146 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад с Определение № 629/26.08.26г. за окончателен.

Съдът ДОКЛАДВА, че след изискана справка от РП Сливен на 31.07.2026г. по делото е постъпило писмо, в което се посочва, че разследването във фазата на досъдебното производство е приключило и с влязло в сила на 15.07.2026г. споразумение № 23/15.07.26 г. по АНД № 76/26 г. на РС Котел, обв. К. С. Х. е признат за виновен в това, че на 21.07.2024г. по път І-7 в общ. Котел, между с. Мокрен, общ. Котел и кръстовище „Конак Търла“, общ. Котел, при км. 224+750, при управление на МПС - товарен автомобил „Скания“ с посочена регистрация ********, с прикачено към него ремарке, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25 ал.1, чл.25 ал.2 изр.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на О. С. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на левия крак, довело до „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“ - престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“, предл.2, във вр. чл. 342 ал.1, предл.3 от НК, като са наложени съответните наказания и санкции.

Във връзка с това, съдът следва да допълни доклада, като посочва, че на основание чл. 300 от ГПК по въпроса за извършването на деянието, личността на дееца и неговата виновност в противоправносттта на деянието, съдът е обвързан от така влязлото в сила споразумение.

АДВ. Д.: Ако колегата поддържа искането за съдебна автотехническа експертиза, с цел процесуална икономия, ние бихме се отказали от това искане предвид това, че има споразумение.

АДВ. Р.: По отношение на възраженията, направени с отговора на исковата молба досежно оспорване противоправността на деянието, причинно- следствената връзка и виновността на дееца, с оглед влязлото в сила споразумение на наказателния съд, налице е действително презумпцията на чл. 300 от ГПК и в този смисъл не поддържам тези възражения.

Поддържам обаче всички останали възражения относно размера на причинените вреди и поддържам възражението за съпричиняване вредоносния резултат, изразяващо се в нарушаване закона за движение по пътищата от страна на ищеца, който твърдим, че е карал с несъобразена скорост за 2 съответния пътен участък. В този смисъл аз поддържам искането за назначаване на САТЕ с всичките въпроси, така както са формулирани.Ако вие прецените, може да редуцирате въпросите.

АДВ. Д.: Така си остават доказателствените ни искания.

С оглед допълнението към доклада и като взе предвид становището на страните, съдът намира искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, която да изясни фактите и обстоятелствата, които имат отношение по въпроса за наличието на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия, изразяващо се в управляване на МПС с несъобразена скорост, на основание чл. 195 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебна автотехническа експертиза, която да се изготви от вещо лице Доц. д-р инж. Х. У., който след като се запознае с материалите по приключеното ДП № 175/2024г. на РУ на МВР - Котел, вх. № 3885/2024г. на РП Сливен, Териториално отделение - Котел, да отговори на въпросите поставени и формулирани от ответника в отговора на исковата молба, като въпрос под шесто тире следва да бъде формулиран по следния начин: Кои са техническите причини довели до настъпването на ПТП, имал ли е възможност всеки един от водачите да предотврати настъпването му? Останалите въпроси формулирани на лист 72 от делото, с изключение на въпроса под шесто тире, а именно: Субективните действия на кой водач са причина за ПТП остава по начина, по който са формулирани от ответника.

На основание чл. 76 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 600 евро и УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок от днес, следва да представи документ за заплащането му по набирателна сметка на ОС Сливен, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при несвоевременно изпълнение на това задължение и с това причиняване отлагане на делото, съдът може да наложи санкцията предвидена в чл.92а от ГПК.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА допуснатите с Определение № 562/23.07.2026г. писмени доказателства.

На основание чл.190 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА от РС Котел АНД № 76/2026 г. по описа на същия съд, 3 заедно със съдържащото в него ДП № 175/24г. на РУ на МВР - Котел, вх. № 3885/24г. на РП Сливен, което след отпадане на нуждата, ще им бъде върнато.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Н. Х. А. на 29 г., българска гражданка, неосъждана, съпруга на ищеца.

В. Д. В. на 77 г., български гражданин, неосъждан, без родство с ищеца и представителите на страните по делото;

К. С. Х. на 56 г., български гражданин, осъждан, без родство с ищците и представителите на страните по делото;

След снемане на самоличността съдът ВЪРНА документите за самоличност на свидетелите.

Свид. Н. А.: Съпруга съм на ищеца. Съгласна съм да бъда разпитана.

Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите от залата, с изключение на свид. Н. А..

Свид. Н. А., РАЗПИТАНА КАЗА: На мен ми се обади О. на деня, в който се е случила катастрофата на 21.07.24г. и така разбрах, че е направил катастрофа. След като се прибра в къщи го видях за първи път след катастрофата. Това беше точно на деня, вечерта. Състоянието му не беше добре, имаше адски болки на двата му крака. И двата му крака бяха счупени.

Имаше обездвижване. Не можеше да върви, беше с патерици. След като си беше в къщи, имаше нужда от чужда помощ. Трябваше някой да му помага. Не можеше сам да ходи до тоалетна. Аз му помагах. Около два месеца имаше нужда от чужда помощ. След тези два месеца с помощта на помощни средства започна да ходи сам, с патерици се придвижваше. Имаше болки. Вечерта се събуждаше с много болки на краката. Приемаше болкообезболяващи – аулин.

Доста време приемаше тези болкоуспокояващи, 4-5 месеца, не помня точно.

Той работеше преди инцидента. След това не можа известно време да ходи на работа. Работеше като строител. Имаме две деца – дъщери. Мъжът ми основно осигуряваше доходите на семейството. Докато не можеше да работи, му повлия психично. Имаше страх, че няма да може да върви, имаше тревога.

Той не беше добре, както преди. Виждаше се, че не е наред. Не мога да посоча в какво се промени поведението му. Съпругът ми имаше такава фирма за строителство. Фирмата спря. Той имаше работници, които да работят за него.

След инцидента и те спряха да работят за него. Имаше депресия. Не се държеше с мен, както трябва, както преди. Агресивен стана от болките. След като преживяваше болките, ставаше по-агресивен. Вербални и физически. Той все още търпи болки. Понеже търпи болки, става агресивен.

В болницата ми казаха, че съпруга ми има два счупени крака. Аз не съм ходила в болницата. От близките му разбрах, че са счупени двата му крака. С 4 две патерици беше. След като се прибра от болницата, се налагаше пак да ходи в болницата. Той нямаше гипс. Имаше вързано на крака му. Беше обездвижен кракът му. Пет месеца беше обездвижен. Движеше се с патерици. Можеше да стъпва само с патерици.

Моят съпруг ходи на психолог, при жена. Не знам как се казва. Два пъти ходи при нея. Оправи си агресията. Вече не е така агресивен.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните, съдът освободи свидетеля от залата.

Свид. ВИТКО ВИДЕВ, РАЗПИТАНА КАЗА: Когато О. търсеше имот да си купи имот в А., случайно го видях, защото той има братовчед, който живее на една ограда с моя имот. Аз живея в А.. Освен това ние сме от едно село моето родно село и негово родно село. От 7,8,9 години го познавам. Не помня точно. Беше на свечеряване, аз от моя дом, който е на два етажа, на горния етаж живея, понеже се вижда неговия дом от моя дом и видях, че има хора.

Имаше присъствие на хора, негови близки, които ме впечатлиха, че има нещо необичайно. Слязох, отидох и тогава разбрах, че е станал пътен инцидент.

Тогава го видях за първи път след инцидента. Тогава само видях какво се е случило, а впоследствие, понеже той нямаше възможност да шофира, шофирах аз. Десетки пъти съм го водил в Сливен, в Бургас за прегледи и превръзки. Краката му бяха много зле. Единият беше до гангрена, толкова дълбока рана беше. Краката му бяха обездвижени. С две големи патерици са придвижваше. С единият крак въобще не можеше да стъпва, а с другия стъпваше с голяма болка. После, постепенно с времето, с лечението започна и с другия крак да стъпва. Често съм го прикрепял. Месеци имаше нужда от чужда помощ. Не беше малко времето. Горе-долу три месеца може би. Не мога да кажа точно. Видимо изпитваше големи болки. Особено на моменти. Два случая фрапиращи имаше. Единият случай в Бургас, когато го заведох на лекар и докато чакахме отвън в чакалнята, лекарят имаше някаква работа, излизаше и влизаше и му хвърляше око как е и му загатна, че може да си загуби крака. Беше го видял, не беше го приел в кабинета. Каза му, че може да си загуби крака. Той силно се притесни и пребледня, започна да повръща.

Легна на една кушетка. Започна да говори: „аз си отивам“. Аз не съм точно в течение на цялата ситуация. Казвам това, което видях. Аз му помогнах да слезе от колата и да влезе в чакалнята. Той седна на кушетката и аз излязох за малко навън. През това време може би лекарят го е преглеждал. Оставих го в чакалнята. Мен ме впечатли, че лекарят имаше някаква работа, влизаше и излизаше. Самият лекар беше някак си изнервен за нещо. Когато влязох, чух това, че казва: „ти можеш да си изгубиш крака“. Тогава той се притесни, пребледня, легна и повръщаше. Мивка и тоалетна имаше. Исках да взема някои неща и да почистя. Лекарят също много се притесни и извика линейка.

По-късно дойде и линейка.

Впечатляваше ме неговата отговорност, много добре организиран. Той работеше в строителството и успяваше сам да си поддържа семейство. Купи 5 си къща. Всичко това правеше сам, без помощ от родителите си. Това сме го коментирали у тях, пред жена му, пред майка му. Има две чудесни деца, които отглежда много добре, много възпитано. Те са гледани с много хубаво бащинско и майчинско чувство. Като цяло аз го определям като един много отговорен, много точен човек. Аз затова казах, че имаше два случая. Вторият случай беше в болница „Сърце и мозък“, когато отидохме. И там един млад лекар, който го прегледа каза, че кракът му е много близко до гангрена.