Решение № 1764 от 12.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Плевен, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430103378 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 16195/14.06.2023 г. на Д.

И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.П., универсален правоприемник на „***“ ООД, ЕИК ***, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит № 5494845 са нищожни, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 181,82 лв., частичен иск от 240 лв., представляваща недължимо платени по договора суми.

Ищецът твърди, че на 27.12.2018г. сключил договор за паричен заем № 5494845 с „***” ООД, в размер на 400. Посочва, че в чл.1, ал.3 от договора, на заемателя била начислена сума за допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер 143,90 лв., която била разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. С клаузата на чл. 4 ал. 1 от сключения договор, страните уговорили още, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 95,95 лв. Уговорено било, че тази неустойка ще бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 136,21 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 681,05 лв. Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния заем.

Формулира довод за нищожност на сключения ДПК на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, нарушено било и изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че не му е предоставено копие от Общите условия, нито копие от договора за него, като 1 същият не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Формулира и втори довод за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.

Посочения ГПР бил посочен като %, но не и данните, които са послужили за неговото изчисление.

Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, като противоречаща на целта на закона. /чл. 2 ЗПК/. Неустойката за неизпълнение на задължение, не била свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита още, че така формулираната клауза за такса експресно разглеждане, заобикаляла императивни правни норми и по – конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че в нарушение на правилото на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „***” ООД не било включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се заплащала периодично, поради което счита, че трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Тези клаузи, счита още, че не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.

Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената такса за допълнителна услуга) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратният размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор.

Евентуално, моли ако се приеме договора за валиден и действителен, то да се приеме, че е налице нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл. 4, ал.2 на въведените основания.

Иска от съда да уважи предявените от него искове, като претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба „***“ АД, ЕИК ***, правоприемник на ***“ ООД, ЕИК ***. Ответникът счита, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото към момента на сключване на договора и по време на изпълнението му не е съществувал спор между страните. На следващо място се посочва, че в производството по предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже нищожността на съответната клауза, което и обуславяло недопустимостта на предявения установителен иск.

Излагат се твърдения, че процесният договор за паричен заем е действителен доколкото разходите по кредита били уговорени в законоустановените граници, то възраженията за нищожност се явявали неоснователни. Релевират се доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК Сочи, че процесната неустойка била начислена вследствие на 2 неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение, като същата не накърняване на добрите нрави.

Поддържа се, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение, поради което и не е налице неравновесие между правата и задълженията на страните. Ответникът счита, че не е налице нарушение на нормата на чл. 33, ал.1 ЗПК и неустойката не следвало да се включва в ГПР, съгласно чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК.

Твърди се, че клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи и платената от ищеца такса за предоставянето й не била неравноправна.

Клиентът доброволно избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следвала да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В с. з. ищецът чрез адв. М. с писмено становище поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответникът с писмена молба счита предявените искове за неоснователни и въвежда възражение за прекомерност по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК е определен срок за писмени бележки – два дни, считано от получаване на препис на протокола на посочения от ответника имейл адрес. На 04.12.2023 г. ответникът е потвърдил получаването на препис от протокола, но до настоящия момент не са постъпили писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представения ДПК № 5494845, се установява, че страните/праводателя на ответника/ по делото са сключили на 27.12.2018 г. договор за паричен заем, по силата на който, ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400 лв., срещу задължението на ищеца да върне същата за срок от 5 месеца, на 5 погасителни вноски, всяка от които 111,69 лв./вкл. главница, лихва и такса за експресно разглеждане/. Видно още от договора е, че ГЛП е 40,31 %, ГПР-49,48 %, вид на заема: потребителски. Страните уговори с чл. 1, ал. 3 от договора, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката, заемателят дължи такса в размер на 117,25 лв., която съгласно ал. 2 се заплаща разсрочено на равни части и се включва в погасителните вноски. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в три дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави някои от следните обезпечение: 1) поръчител- ФЛ, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дена от представяне и да отговаря на следните изискванията: навършена 21г. възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и мин. Осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „ период на просрочие от 0 до 3 дни, да не е поръчител по друг договор и да няма сключен договор за паричен заем; 2 ) или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласили, че при неизпълнение на задължението по ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 117,25 лв., която уговорили да бъде разсрочена на равни части към погасителните вноски, в който 3 случай дължимата вноска по договора е 135,14 лв., а общо дължимата сума в размер на 657,70 лв.

Видно от представената от ответника справка-погасителен план, е че ищецът е извършил за периода от 26.01.2019 г. до 26.05.2019 г. плащане в размер на 657,70 лв., от които 400 лв. за главница, 41,20 лв. за договорна лихва, 117,25 лв. неустойка, и такса за експресно разглеждане 117,25 лв. В погасителния план е включена таксата за експресно разглеждане в размер на 117,25 лв. и начислена неустойка в размер на 117,25 лв.

От приетото заключение на допусната ССЕ се установява, че общата сума изплатена от ищеца е в размер на 612,01 лв., с която е погасени 400 лв. главница, 30,19 лв. договорна лихва, 53,94 лв. неустойка, 107,88 лв. такса за експресно разглеждане, и 20 лв. разходите за събиране на просрочени вземания. Кредитът е предсрочно погасен.

Вещото лице е заключило още, че ако при изчисляване на ГПР по ДПК от 27.12.2018 г., сключен между страните, се включи начислената неустойка и таксата за експресно разглеждане, то ГПР е 864 %. Размера на дължимата по договора възнаградителна лихва към датата на погасяване е в размер на 30,19 лв.

В с. з. вещото лице поддържа изготвеното заключение, като допълва, че ГПР е под 50 % само, когато е включена договорна лихва и погасителна вноска от 88, 24 лв.

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице. Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени доказателствени средства, тъй като не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Съдът дава пълна вяра на заключението на ССЕ, тъй като същото е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Доводът на ответника за недопустимост на предявените искове, е неоснователен, тъй като правният интерес от предявяване на положителен установителен иск продължава да съществува с предявяване на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищецът избира вида и обема на своята защита съгласно чл. 6 от ГПК, като в конкретния случай иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е обусловен не само от този по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.

21от ЗПК, но и допълнителния довод за недействителност на договора.