Решение № 1316 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6768/2023
- Вид
- Решение № 1316
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.36 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1316 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330206768 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. В. П., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4665134, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П., жалбоподателят П. моли съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 18.03.2021г. в 13:36ч. на Републикански път II-64, км 49+800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26 и при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост л. а. „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег.
№ *** се е движил със скорост от 100 км/ч, с което е превишил разрешената стойност на скоростта с 40 км/ч. Нарушението било установено с АТСС „CORDON-М“2 MD1196.
Установено било, че собственик на този автомобил е жалбоподателят Г.
В. П..
За това деяние и на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.4 ЗДП е бил издаден процесният ЕФ, с който жалбоподателят била наказана с глоба в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание писмени доказателства - снимков материал, писмо с изх.№ 11-001/02.01.2024г. на Дректора на ОПУ – Пловдив с приложена към него схема, справка за собственици на превозното средство относно „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № РВ 0008 СК, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р8148/19.03.2021г., Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, писмо № АУ000029/33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г., списък с намерени фишове, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
В хода на съдебното следствие беше разпитано лицето, което е работило с техническото средство и е съставило протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно Р. В. Ж., който заяви, че на процесната дата, камерата е била разположена от него на бензиностанция „Шел“, която се намира на около 200 м. от знака за ограничение на скоростта от 60 км/ч с пояснителна табела отдолу „1000m“ в посока с. Труд. Камерата била разположена на 20 м. от изхода на самата бензиностанция, а ограничението на знака било преди самия вход на бензиностанцията. Камерата била насочена така, че да снима приближаващи се автомобили, а джипиес координатите на свидетеля са били продиктувани от дежурния така, както той е виждал позиционирането на полицейския автомобил посредством вграден в него джипиес. След предявяване на постъпилата от Областно пътно управление схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък, св. Ж. заяви, че е 2 сигурен, че на процесната дата камерата не е била разположена след пътен знак за ограничение на скоростта, поставен преди фабрика за парфюмерия „Рефан“. Камерата е стояла на едно и също място, а именно на изхода на бензиностанцията. Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, точни и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че действително на посочената във фиша дата и в отразения час е налице заснемане на автомобил, собствен на Г. В. П., с АТСС, описано като вид и номер в ЕФ. Установява се, че въпросното техническо средство е от одобрен тип и към датата, посочена в ЕФ, е преминало проверка и е било технически годно.
Не е основателно направеното възражение относно това, че не е следвало да се издава ЕФ, защото соченото нарушение не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно.
Забраната да се издава ЕФ за нарушение, установено с мобилно АТСС, касае само случаите, визирани в чл.11 ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай, както се установява от доказателствата, включително показанията на свидетеля, не е такъв.
Видно е от отразеното в ЕФ, че в същия се съдържат и всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП по утвърдения образец. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни и само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити, които в случая са налице.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Обстоятелството, че процесният автомобил е собствен на жалбоподателя, се доказва от представената по делото справка за собственост на автомобила, като от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.
Въпреки това съдът намира, че вмененото в отговорност на 3 жалбоподателя нарушение на правилата за движение остава недоказано по делото. Това е така, защото от доказателствата по делото се установява, че всъщност осъществяваният видеоконтрол е бил на различно място от това, посочено като място на извършване на нарушението в електронния фиш.
В тази насока, действително в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е записано, че контролираният участък от пътя, на който е заснет въпросният автомобил, е км.49+800 в посока от гр. Пловдив към с.
Труд. От представената от ОПУ - Пловдив информация, ведно със схема, става ясно, че на самия км.49+800 в посока с. Труд няма поставени пътни знаци, но този участък попада в обхвата на действие на знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, който е поставен на км.49+860 и действието му се изчерпва при км.49+736, като се има предвид, че нарастването на километража е в посока от с. Труд към гр. Пловдив. От показанията на св. Ж. обаче се установи, че процесното техническото средство е било поставено непосредствено след бензиностанция „Шел“, която се намира на около 200 м. от знака за ограничение на скоростта от 60 км/ч с пояснителна табела отдолу „1000m“. Видно отново от представената схема от ОПУ-Пловдив единственият такъв знак в отсечката от гр. Пловдив към с. Труд с ограничение 60 км/ч и действие на ограничението 1000 м., е разположен на км.50+650, от което се стига до извод, че АТСС се е намирало на 200 м. след именно този знак, на бензиностанция „Шел“ или на км.50+450. При така събраните доказателства по делото се прави единствен възможен извод, че видеоконтрол е бил осъществяван на път II-64, но не на км.49+800, както е посочено в ЕФ, а значително преди това – около бензиностанция „Шел“, на км.50+450. На това място обаче не е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътния знак В26, находящ се на км.49+800 от Републикански път II-64. С оглед действителното разполагане на техническото средство за контрол на място, което е преди мястото на поставянето на знака, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, находящ се на км.49+860, то в крайна сметка става ясно, че не би било възможно при условие, че камерата записва приближаващ се автомобил, същата да заснеме автомобила на км.49+800, както е отразено в ЕФ, защото този километраж е след мястото на разположение на камерата, настроена да заснема приближаващи се автомобили. Поради това и според съда мястото на заснемане на автомобила е некоректно посочено в ЕФ, като посоченото обстоятелство не дава възможност за преценка дали с въпросния автомобил фактически е било извършено или не нарушение за скорост. Доколкото мястото на извършване на нарушение е съществена характеристика на същото, относима пряко към правото на санкционираното лице на защита, неправилното или невярното му отразяване е всякога съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това в случая се установява, че автомобилът е заснет на място, което е съвсем различно от това, посочено в ЕФ, поради което и така вмененото нарушение на жалбоподателя се явява недоказано.
Разликата в разстоянието не е незначителна, особено предвид това, че с ЕФ е санкционирано нарушение на скорост, чиято максимално допустима стойност е определена не от общите правила на чл.21 от ЗДП, а от пътен знак 4
В26. Така с оглед несъответствието между мястото на осъществяване на видеоконтрола и приетото в ЕФ място на извършване на нарушението, по делото не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Нещо повече, доколкото управлението на посоченото място и в посоченото време се явява основен елемент от състава на административното нарушение, липсата на установяване на този факт по време, място и начин на извършване води като последствие до несъставомерност на описаното деяние, а оттам и до недоказаност на конкретно повдигнатото административно обвинение. В този смисъл са Решение № 1962/08.11.2022г. по к. а. н. д № 2321/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 1963/08.11.2022г. по к. а. н. д № 2273/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 410/01.03.2023г. по к. а. н. д № 294/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Предвид изложеното и съдът намира, че следва да отмени изцяло ЕФ като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой.