Решение № 820 от 16.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501423 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Постъпила е жалба от И. И. К., ЕГН – **********, чрез адв. С. М., против Разпореждане с изх.№ 34762/11.04.2023г. на ЧСИ ******, по изп.д.№ 201888240402291, с което е оставена без уважение подадената от нея Молба с вх.№ 29071/30.03.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде задължен съдебния изпълнител да прекрати /констатира прекратяването/ на изпълнителното дело.

„***********, в качеството на взискател, гр.П., чрез юрк. П. П., депозира възражение, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира заплащане на разноски в размер на 100 лв. за юрисконуслтско възнаграждение.

***********, в качеството на присъединен взискател, не депозира възражение, в указания му тридневен срок.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

По изп.д.№ 2291/2018г. от длъжника И. И. К. е подадена Молба с вх.

№ 29071/30.03.2023г., с която основно посочва, че по делото единственото предприето изп. действие е наложен запор върху банкови сметки, след което от взискателя са подавани еднотипни молби с искане за извършване на описи на движими и недвижими вещи, без да са поемани разноските за извършване на поисканите действия. Счита, че поради невнасяне на необходимите такси, разноски и неоказано съдействие такива изп. действия не са били извършвани и взискателят е осуетил прилагането на поисканите изп. способи.

С атакуваното Разпореждане с изх.№ 34762/11.04.2023г. ЧСИ е оставил без уважение молбата за прекратяване на изп. дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С жалбата до съда против Разпореждане с изх.№ 34762/11.04.2023г.

И. И. К. не оспорва, че е наложен запор на банковите сметки на 17.11.2020г. поради налагане на запор на трудово възнаграждение, така както е мотивирал съдебният изпълнител, но поддържа, че това са единствените реално предприети изпълнителни действия против доверителката ми, които не са довели до резултат - удовлетворяване вземането на взискателя. Също така не оспорва, че за периода от 13.03.2020г до 21.05.2020г срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е текъл поради обявеното извънредно положение в Република България, но независимо от това са налице предпоставките за прекратяване на изп. дело поради следните доводи. От 17.11.2020г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение до настоящия момент не са предприети изпълнителни действия. На 01.10.2021г и на 25.01.2023г са подадени от взискателя молби за предприемане на еднотипни изпълнителни действия като са изредени почти всички изпълнителни способи - запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия, възбрана и запор върху движими и недвижими вещи и МПС, но в така отправените искания взискателят не е посочил точен и конкретен изпълнителен способ, който да бъде приложен от съдебния изпълнител предвид обстоятелството, че някой от тях са приложени вече безрезултатно по изпълнителното дело.

На следващо място, жалбоподателката възразява, че посочените общи изпълнителни способи в молбите от 01.10.2021г и от 25.01.2023г не са изпълнени от съдебния изпълнител чрез предприемането им по вина на 2 взискателя, тъй като същият ги е посочил общо и изброително и не е поел необходимите разходи за тяхното осъществяване. Освен това взискателят, след направеното искане, не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Счита, че нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК сочи бездействие на взискателя по изпълнението, което следва да се тълкува не само като липса на искани изпълнителни действия, но и невъзможност за осъществяването им поради причина, за която самият взискател отговаря. Позовава се на съдебна практика.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано на 04.09.2018г. по молба на „********** като е поискано налагането на запор и възбрана по отношение на имуществото на длъжника, както и са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ.

На 12.11.2018г. е наложен запор на длъжника И. И. К. върху банковите сметки.

На 26.08.2019 г. /на л.37/ взискателят е поискал налагането на опис на движими вещи в дома на длъжника, запор на трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана и запор на МПС

На 13.10.2020 г. /на л.51/ взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана и запор на МПС.

На 01.10.2021г. /на л.70/ взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника., запор върху трудово възнаграждение и запор на МПС.

На 25.01.2013г. /на л.91/ взискателят е поискал опис на движими вещи на длъжника, запор върху трудово възнаграждение и запор на МПС.

С разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПРК се регламентира основание за прекратяване на изпълнителното производство само ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Не е въведено изискването поисканият изпълнителен способ да е приложен от съдебния изпълнител.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на 3

ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2 от 2013 г., за да се прекъсне двегодишния срок е достатъчно взискателят да поиска извършването на конкретно изпълнително действие.

Съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник".

Процесуалните срокове, съгласно цитираните закони са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., тоест за два месеца и седем дни.

С оглед на гореописаната нормативна регламентация, разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2 от 2013 г. и прегледа на поисканите за извършване от длъжника изпълнителни действия се налага правен извод, че не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. След като взискателят е направил искане за извършване на изпълнително действие съдебният изпълнител е длъжен да изпълни поискания нов изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело. По отношение на цитираната съдебна практика от жалбоподателката, а именно Решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о. и Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IVг.о., следва да се посочи, че и двете цитирани съдебни решения на ВКС не дават друго, различно разрешение по приложението на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Обжалваното Разпореждане с изх. № 10769/09.12.2022г. се явява изцяло законосъобразно.

Разноски.

4

„********* претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва на осн. чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане с изх.№ 34762/11.04.2023г. на ЧСИ ***********, по изп.д.№ 201888240402291, с което е оставена без уважение Молбата с вх.№ 29071/30.03.2023г. на И. И. К., ЕГН – **********, чрез адв.

С. М., за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Осъжда И. И. К., ЕГН – **********, да заплати на „***********, сумата 50 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1423/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5