Определение № 1977 от 21.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20265300101194 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Д. И. Т. и М. Й. М. срещу Е. Й. М., К.

И. М., Я. И. М. и „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск за плащането на сумата от 31 848.16 евро разноски за ремонт на сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б., като е отправено и искане за признаване на право на задържане на сградата и поземления имот, в който е изградена.

С разпореждане, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, бяха дадени указания за отстраняване на нередовности, в това число противоречия в твърденията на ищците относно обстоятелствата, от които извличат настъпилото разместване на блага. Тези указания не са изпълнени, като с последното уточнение ищците относно твърдят, че са добросъвестни владелци и че са водили чужда работа, от която са се обогатили ответниците, като в същото време признават, че са собственици на имота и това право е установявано спрямо ответниците физически лица със сила на пресъдено нещо.

Така изложените противоречията. твърдения не са последователни и не отстраняват

На следващо място, съдът намира, че към настоящия момент за ищците липсва правен интерес от предявяването на иска за плащане на обезщетение за извършени ремонти, след като твърдят, че те са собственици на имота и все още не е извършена публична продан. Вписаната ипотека не променя извода, защото тя води единствено до непротивопоставимост на последващи придобивания на собствеността върху недвижимите имоти спрямо ипотекарния кредитор. Тя не засяга установеното между останалите страни право на собственост. Недопустимо е ищците да искат плащане на ремонтни работи, които твърдят да са извършили в собствения си имот.

Искането за право на задържане е недопустимо на самостоятелно основание.

Правото на задържане е акцесорно, обезпечително право на кредитор срещу 1 длъжника, правна гаранция, че ще удовлетвори вземането си за извършените върху имота подобрения /ТР № 48/3.04.1961 г., ОСГК, определение № 45/2012 г. по ч. гр. д.

№ 495/2011 г., ВКС, I г. о./. То е принудително средство за заплащане стойността на извършените в имота подобрения и осуетява единствено неговото предаване. Поради това възражението не може да бъде разгледано отделно от производство по ревандикация на имота, за който се отнасят подобренията.

В този смисъл са и разясненията в Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о., съгласно които и в двете хипотези (чл. 91 ЗЗД и чл. 72, ал.

3 ЗС) правото на задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ.

Тъй като срещу ищците няма предявен иска за връщане на вещта и те твърдят да са собственици на имотите към момента, за тях не съществува интерес от предявяването на искане за право на задържане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 18777 от 19.05.2026 г., подадена от Д. И. Т. и М. Й.

М. срещу Е. Й. М., К. И. М., Я. И. М. и „Банка ДСК“ АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1194 по описа за 2026 г. на Окръжен съд- Пловдив, XV гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищците, чрез пълномощника.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 2