Решение № 5678 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5678 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110159573 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Х. К. И., ЕГН: **********, срещу Столична община, ЕИК 000696327, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, по чл.

439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 200 лв. – глоба по Наказателно постановление № ***/2017, издадено от зам.-кмета на Столична община, която сума е предмет на принудително изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.

С определение № 9955 от 01.12.2021 г. постановено по настоящото дело, влязло в сила на 29.12.2021 г., исковата молба в частта по предявения отрицателен установителен иск за сумата от 146,50 лв. – начислени такси на основание чл. 81 и т. 6 ТЧСИ по изп. д. № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, е била върната, поради което предмет на настоящото производство е единствено искът за недължимост на сумата от 200 лв. – наложена глоба по НП № *** от 14.12.2017 г., издадено от зам.кмета на Столична община.

Ищецът твърди, че срещу него въз основа на възлагателно писмо на ответника от 26.02.2021 г. било образувано изпълнително дело № 6343/2021 г. на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, за събиране в полза на ответника на публични вземания по повод издадено срещу него наказателно постановление № *** от 14.12.2017 г. за глоба в размер на 200 лева. Поддържа, че била изтекла погасителната давност досежно постановлението и изпълнителното дело било образувано на база на отпаднало основание, поради което същото не се дължи.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения за нередовност на исковата молба. Оспорва вземането да е погасено по давност. Отделно от това твърди, че наложената глоба, ведно с разноските по изпълнителното дело, е била събрана преди образуване на настоящото дело.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, 1 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК.

По подсъдността на спора

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, какъвто настоящият случай е, събирането се извършва по реда на ГПК (чл. 163, ал. 4 ДОПК). Редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид (Определение № 46 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г., 5-членен с-в;

Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в;

Определение № 39 от 02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020г.; Определение № 87 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г., 5-членен с-в; Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.; Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г.).

По допустимостта на иска

Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.). Поради това са неотносими са доводите на ответната община, че ищецът е пропуснал възможността да атакува процесното наказателно постановление по съдебен ред или по реда на възобновителното производство по гл. III, раздел VIII от ЗАНН.

Неоснователен е доводът на ответника, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът искал прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла изпълнителна давност и същевременно се позовавал на погасителна давност. На първо място, липсват ищцово искане за прекратяване на изпълнителното производство. Видно от обстоятелствената част и петитума на самата искова молба ищецът заявява отрицателна установителна претенция по отношение на процесното вземане на основание изтекла погасителна давност, от което се извежда, че исковата молба е редовна при наличие на съответствие между двете части на молбата с едно и също заявено основание. Двегодишната погасителна давност, която сочи ищецът, е именно двегодишната изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН, която урежда правото на принудително изпълнение на процесното вземане, чието несъществуване е претендирано изрично от ищеца с исковата молба, както уточнява и ищцовият представител в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г.

За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на производството по издаване на процесното наказателно постановление - факти, настъпили след стабилизиране на същия акт (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.).

Не се спори между страните и се установява от приложеното изпълнително дело, че ответникът е образувал изп. д. № *** на ЧСИ Милен Бъзински срещу ищеца за принудителното събиране на сумата 200 лв. – глоба, за която е издадено наказателно постановление № ***/2017 г., изд. от зам. - кмета на Столична община. Ищцата претендира погасяване по давност на вземането за глоба, която давност твърди, че е изтекла след влизане в сила на процесното наказателно постановление.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищцата е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска.

В случаите, когато сумите са били преведени на взискателя, то длъжникът в изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя, поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим, тъй като за тази сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК. Основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. При условие че принудителното изпълнение е приключило, сумите по изпълнението са били принудително събрани и преведени на взискателя и той е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл. 439 ГПК (Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 238/2018 г., III г. о. ; Решение № 1261 от 17.02.2020 г. на СГС по гр. д. № 13328/2016 г.).

В конкретния случай изпълнителното производство е висящо, като не е прекратено и не е приключило поради изпълнение на задължението от длъжника, тъй като от представените съобщения от третите задължени лица – „Централна кооперативна банка“ и „Юробанк България“ АД, се установява, че цялата дължима сума е била преведена по сметка на ЧСИ, който е вдигнал наложените запори видно от приложените съобщения в тази връзка по изпълнителното дело, но по делото липсват доказателства, че съдебният изпълнител е превел събраните суми по сметка на взискателя. По гореизложените съображения се явяват изцяло неоснователни доводите в отговора на исковата молба, че към момента на завеждане на иска процесната глоба, ведно с разноските била събрана, поради което приключило принудителното събиране на публичното общинско вземане. Поради това съдът възприема, че е компетентен да разгледа спора, с който е допустимо сезиран с оглед ищцовите твърдения и събраните към момента на приключване на съдебното дирене доказателства, като пристъпва към изследване основателността на иска.

Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН, като съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавни вземания (ТР № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия)

3

Предвид това, че се касае за наложено административно наказание, приложим е чл. 82, ал. 1, б. „а” вр. ал. 2 ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява, ако са изминали 2 години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. Видно от разписка към процесното наказателно постановление същото е връчено лично на ищцата на 24.04.2018 г. и при липса на доказателства за неговото оспорване същото е влязло в сила на 02.05.2018 г.

Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200 лв., с която е санкциониран ищецът, е образувано на 20.05.2021 г. видно от входящия номер на възлагателното писмо на ответника до ЧСИ Милен Бъзински. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в състояние да спрат или да прекъснат започналата да тече давност. При това положение, съдът не изследва дали е изтекла абсолютната давност, предвидена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН в двегодишния срок от влизане в сила на процесното постановление не е образувано изпълнително производство за събиране на наложеното с него административно наказание „глоба“ (чл. 82, ал. 4 ЗАНН). Така към 20.05.2021 г. давността е изтекла, с което задължението на ищеца се е превърнало в естествено и може да бъде изпълнено само доброволно от негова страна, но в случая ищецът оспорва принудителното изпълнение на задължението.

Предвид изложеното, следва уважаване на иска.

По разноските

Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при липса на доказателства по делото в тази насока.

Неоснователен е и доводът на ищцовия представител, че ищецът следвало да заплати по 150 лв. на час - допълнително адвокатско възнаграждение за всеки започнат час от 10,45 ч до часа на приключване на съдебното заседание в 12,21 при липса на правна норма, която да предвижда заплащане на подобно възнаграждение без представяне на доказателства в тази насока, само въз основа на присъствието на процесуалния представител на страна за съответно време в съдебно заседание.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 НМРАВ за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение при защита по дело с повече от две съдебни заседания, след като в случая е проведено само едно открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване.

Въпрос на професионална преценка от страна на съответния адвокат е дали да поема процесуално представителство на свой клиент в открито съдебно заседание, без да знае изначално дали съдебното заседание ще започне в насрочения час съгласно определението по чл. 140 ГПК, и да понесе сам тежестта да изчака не повече от един час и 23 минути, за да започне съдебното заседание с негово участие, като съобрази и несигурността колко време може да продължи същото заседание, имайки предвид и поетото от него задължение по чл. 40, ал. 2 ЗА да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като в случая му се е наложило да изчака именно един час и 23 минути до началото на съдебното заседание, за да проведе защитата на своя клиент, като направи съответни искания и вземе становище по твърдяна от ответника, макар и неоснователно, нередовност на исковата молба, след като самият ищцов представител не е счел за нужно да стори същото с допълнителна уточнителна молба преди откритото съдебно заседание.