Определение № 31000 от 16.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31000 гр. С., 16.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110123006 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул.

(АДРЕС) против М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., район Н., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва претенцията по основателност и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че на 13.10.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23057782 срещу М. П. П. за сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв за периода 15.09.2018г., до 24.09.2020г., както и сумата за дялово разпределение за периода 03.2018г. до 04.2019г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4,70 лв. от 30.04.2018 г. до 24.09.2020г., ведно със законните лихви върху двете 1 главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че е било образувано ч.гр.дело № 49382/2020г. по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА). АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от (ФИРМА).” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Твърди се, че в процесния период са били в сила и са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС) и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., район Н., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул.

(АДРЕС) и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., район Н., ж.к. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС), сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 8.11.2020 година по ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 719,96 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 13.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв. за периода 15,09.2018г., до 24.09.2020 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 2

1.03.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,70 лв., дължима за периода от 30.04.2018 г. до 24.09.2020 година.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.

С отговора на исковата молба ответникът М. П. оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът оспорва основанието за дължимост на сумите, размера в погасателната давност, както и основанието за лихви и дялово разпределение, а в другата част на задължението не оспорваме размера.

Сочи се в отговора на исковата молба, че сумата в давност е в размер на 187,32лв.главница за топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.09.2017г.

Ответникът оспорва да е собственик и вещен ползвател на имота, респективно потребител на топлинна енергия, като оспорва и наличието на облигационна правоотношение между страните.

Оспорва се и се сочи, че няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции и се присъдят разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, 3 б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител по смисъла на §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение.

С оглед заявеното възражение за погасителна давност за ищеца е тежестта да докаже че давността е била спирана или прекъсване.

По възражението, че ответника не е изпаднал в забава – за ищеца е тежестта да докаже основанието за изпадане в забава, изпращането на покана и периодът на забавата за всеки ответник поотделно.

4

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 46907/3021 година по описа на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема това искане за релевантно и допустимо, относимо и необходимо, като по него ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – (ФИРМА) ЕООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „Топлофикация С.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за (ФИРМА).” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.