Решение № 268 от 19.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Враца, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. И.ова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500476 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 7233/27.5.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на Г. Н. Г., с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 22.5.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. И. М. Ц. - АК-Благоевград против Решение №259/29.4.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 8-ми състав по гр.д.

2151/2023 по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. Г. с ЕГН ********** от ***,че Б. Т. Н. с ЕГН ********** от *** и Е. Т. Н. с ЕГН ********** от *** са собственици по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца,с площ от 527 кв.м.,незастроен, който е част от УПИ ІІ-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***,целия с площ от 1 023 кв.м.,при съседи на поземления имот : улица,УПИ ІІІ-187,УПИ ХІ314,УПИ ХІІ-314,УПИ ХVІ-189,УПИ ХVІІ-310 и УПИ І-310. На основание чл.537 ал.2 от ГПК,

ОТМЕНЯ констативен нот. акт №60 том V рег. №4558 дело №548/2023 г. на нотариус с район на действие ВРС А. В.,с който Г. Н. Г. с ЕГН ********** от *** е бил признат за собственик по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца,с площ от 527 кв.м.,който е част от УПИ ІІ-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***,при съседи на поземления имот : улица,УПИ ІІІ 187,УПИ ХІ-314,УПИ ХІІ-314,УПИ ХV-311,УПИ ХVІ-189 и УПИ ХVІІ-310.

ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН ********** от *** да заплати на Б. Т. Н. с ЕГН ********** от *** и Е. Т. Н. с ЕГН ********** от *** общо 1 051.55 лв. деловодни разноски.

1

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Г. с ЕГН ********** от *** против Б. Т. Н. с ЕГН ********** от *** и Е. Т. Н. с ЕГН ********** от *** насрещни искове с правни основания чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК-да бъде признато за установено по отношение на ответниците по насрещните искове Б. Т. Н. с ЕГН ********** от *** и Е. Т. Н. с ЕГН ********** от ***, че ищецът по насрещните искове Г. Н. Г. с ЕГН ********** от *** е собственик по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца,с площ от 527 кв.м.,който е част от УПИ ІІ-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***,при съседи на поземления имот : улица,УПИ ІІІ-187,УПИ ХІ314,УПИ ХІІ-314,УПИ ХV-311,УПИ ХVІ 189 и УПИ ХVІІ-310,при което да бъде отменен констативен нот. акт №165 том І рег. №2091 дело №141/2023 г. на нотариус с район на действие ВРС Р. С.,с който Б. Т. Н. с ЕГН ********** от *** и Е. Т. Н. с ЕГН ********** от *** са били признати за собственици по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца,с площ от 527 кв.м.,незастроен,който е част от УПИ ІІ-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***,целия с площ от 1 023 кв.м.,при съседи на поземления имот : улица,УПИ ІІІ-187,УПИ ХІ314,УПИ ХІІ 314,УПИ ХVІ-189,УПИ ХVІІ-310 и УПИ І-310. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че в срока по чл. 211 от ГПК е предявил насрещен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо отношение на ищците по главния иск, че Б. Т. Н. и Е. Т. Н., че въззивникът Г. Н. Г. е собственик на основание давностно владение в периода от 22.05.2001г. до настоящия момент. на процесния недвижим имот, както и иск с правно основание чл.537, ал 2 от ГПК, за отмяна на констативен Нотариален акт №165, том I, рег.№2091, дело №141/2023г. на Р.

С. - нотариус с район на действие ВРС, с който Б. Т. Н. и Е. Т. Н., са били признати за собственици по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца, с площ от 527 кв.м., който е част от УПИ II-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***.

Поддържа, че в първоинстанционното производство били събрани доказателства за упражняването от него на фактическа власт върху имота и придобИ.ето му по давност в периода от 22.05.2001 г. до момента на подаване на въззината жалба лично и чрез трети лица - неговата съпруга П. С., тъща му С. Т. И., баба му П. Д., неговата майка Ю. Т. и др./, представляващ поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с.***, общ.Враца, с площ от 527 кв.м., незастроен, който е част от УПИ II188 и 189, целия с площ от 1 023 кв.м., като владението е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, на 16.05.2023г., , поради което и е снабдил с констативен Нотариален акт №60, том V, рег. №4558, дело №548/2023г. на нотариус А. В., с район на действие BРC.

Излага, че въззиваемите започнали да се снабдяват с документи за издаване на КНА за придобИ.е по давност на имота след като разбрали, че въззивникът се е снабдил с документи за придобИ.ето на имота по обстоятелствена проверка въз основа на изтеклата придобивна давност.

Твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата, визирайки избирателния подход на съда при обсъждане на гласните доказателства, събрани по делото, както и игнориране на важни показания, от страна на свидетелите на въззивника.

Излага, че границата между двата имота, която представлява мрежова ограда, не е променяна от 2001г. до настоящия момент, както и, че процесният имот се намира зад къщата на въззивника и че единственият достъп до него е чрез имота на въззивника, откъм улицата.

2

Твърди, че първоинстанционният съд не е посочил ясно съображенията си поради които кредитира показанията на свидетелите на въззиваемите, и защо не кредитира показанията на свидетелите на въззивника.

Поддържа, че първонстанционният съд не бил извършил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Събраните доказателства и доказателствени средства не били подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност, като например факта, че за процесния имот, който е ограден от всички страни с мрежова ограда, единственият достъп е през имота на въззивника откъм улицата.

Твърди, че въззиваемите не са упражнявали никава фактическа власт върху имота.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи предявения от въззивника насрещен иск за установяване придобИ.ето по давност на имота и като последица от уважаването на иска да отмени КНА с който въззиваемите се легитимират като собственици на имота поради изтекла придобИ. давност.

С жалбата се правят доказателствени искания за разпит на двама души свидетели, при режим на довеждане с които да установява, факти и обстоятелства, изложени във въззивната жалба, а именно, кои лица и през какви периоди от време са владяли за въззивника, процесния имот.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответниците по жалбата Б. Т. Н. от гр. Враца и Е. Т. Н. от гр. Стара Загора - ищец в първоинстанционното производство, който депозират такъв с вх. №8887 от 25.6.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда на 25.6.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.И. С. - АК-Враца, с който оспорват жалбата като неоснователна.

Намират обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделят правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърдят, че имотът се владял от рода на възиваемите от повече от 100 години, като бил придобит преди 1900 г., видно от разделителен протокол от 13.02.1946 г.

Имотът се ползвал до смъртта на бащата на ищците за градина от него съпругата си, а след 2000-2002 г. не е ползван за земеделски култури, а само е косен от свидетеля Ц. Т..

Твърдят, че въззивникът и роднините му никога се са обработвали процесния имот , а имотът за първи път бил изоран през 2023 г. – след завеждането на настоящето дело.

Оспорва единствения вход към имота са е през този на въззиваемите. Въззивникът от 20 годни живеел в Испания, посещавал рядко собствения си имот, а процесният имот не владял и не ползвал нито лично, нито чрез трети лица.

С отговора на жалбата не се правят самостоятелни доказателствени искания.

Въззиваемите се противопоставят на исканията за нов разпит двама свидетели като преклудрани, а в случай че такива свидетели бъдат допуснати на въззивника правят искане да им бъдат допуснати за равнопоставеност двама свидетели при условията на довеждане.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно Претендират направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

С определението за насрочване на делото е оставено без уважение искането на въззивника за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане.

3

В съдебно заседание по делото на 13.11.2024 г. страните, редовно призовани не се явяват, но чрез процесуалните си представители. Въззивникът поддържа жалбата, а въззиваемите оспорват жалбата.

Претендират направените по делото разноски, за установяване на които представят договори за правна защита и съдействие, както и списъци на претендираните разноски.

Пред въззивния съд е допуснато изслушването на заключение на вещо лице.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети като доказателство по делото пред първата инстанция нотариални дела се установява, че с Нотариален акт №165, том 1, рег.

№2091, дело №141 от 2023г. на нотариус Р. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България по №***, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт №35, том 2, рег. №3140, дело №199 от 2023г. на нотариус Р. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България по №***, ищците Б. Т. Н. и Е. Н. Т. са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот № 189 в кв. 10 по плана на с. ***, общ.Враца, обл.Враца одобрен със Заповед №540/10.06.1960г. с площ от 527 кв.м./петстотни двадесет и седем квадратни метра/ НЕЗАСТРОЕН заедно с всички подобрения и приращения в имота, за който е образуван УПИ II - 188 и 189 /две римско тире сто осемдесет и осем и сто осемдесет и девет арабско/ целия с площ 1023 кв.м. / хиляда двадесет и три квадратни метра/ при съседи на УПИ-то: улица, УПИ III - 187 за селс. Съвет и аптека, УПИ XI-314 на Ц. А.

Т., УПИ XII-314 на Ц. А. Т., УПИ XVI-189 на Ц. А. Т., УПИ XVII-310 на С. Ф. К. и УПИ 1-310 на П. и Г. Г.и.

Представен е и е приет като доказателство по делото в първата инстанция нот. акт №60 том V рег. №4558 дело №548/2023 г. на нотариус с район на действие ВРС А.

В.,с който Г. Н. Г. с ЕГН ********** от *** е бил признат за собственик по давностно владение на поземлен имот 189 в кв.10 по плана на с. *** общ. Враца,с площ от 527 кв.м.,който е част от УПИ ІІ-188 и 189 в кв.10 по плана на с.***,при съседи на поземления имот : улица,УПИ ІІІ 187,УПИ ХІ-314,УПИ ХІІ-314,УПИ ХV-311,УПИ ХVІ-189 и УПИ ХVІІ-310.

Нотариалните актове и на двете страни с които претендират правото на собственост са съставени на 16.5.2023 г.

От заключението на вещото лице Г. Л. по допуснатата от въззивния съд СТЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че

За село *** са изготвени два регулационни плана – първият от 1921 г. и вторият от 1960 г., който е действащ, като последният е действащият план преди изготвянето на кадастралната карта.