Решение № 4305 от 16.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4305 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. ГеоргиЕ. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100500731 по описа за 2023 година

С Решение № 20157026 от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 53915/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 73892/22.11.2022 г., са уважени предявените от Д. Н. Х. срещу Е. Д. С. осъдителни искове с правно основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 193 ЗЗД за сумата от 3622,81 лв., представляваща разходи за ремонт на МПС марка – Фолксваген, модел – Голф, цвят – тъмно сив металик, с регистрационен номер ****, идентификационен номер WVWZZZ1KZBW100423, двигател CFF50056, закупено с договор от 20.03.2019 г., както и с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от продажба на вещ с недостатъци с договор от 20.03.2019 г.

Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1234,92 лв. съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от Д. Н.

Х. срещу Е. Д. С. осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 193 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ответника – Е. Д. С., чрез пълномощника си – адв. Р. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поддържайки че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба, депозирана след изтичане на законоустановения давностен срок, тъй като ищцата не е упражнила в предвидения в чл. 197, ал. 1 ЗЗД 6месечен срок правата си по чл. 195 ЗЗД чрез иск или възражение и то е погасено по давност.

При условията на евентуалност на оплакванията поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че не е налице недостатък на автомобила, а повреда на същия в резултат на неговото използване. Сочи, че ищцата е приела автомобила с отчетното износване и не е направила възражение за него, поради което продавачът се счита освободен от отговорност. Поддържа, че твърдените недостатъци не са съществували по време на продажбата, тъй като 1 процесният лек автомобил е предоставян няколко пъти за оглед и шофиране и на 17.03.2019 г. е бил проверен в избран от ищцата сервиз и заключението на служителите било, че автомобилът се намира в отлично техническо състояние. Твърди, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 194 ЗЗД незабавно да уведоми продавача за възникналите недостатъци. Счита, че в показанията на разпитания свидетел, който се намира във фактическо съжителство, липсва конкретност относно факта на уведомяването. Поддържа, че показанията на свидетеля следва да се преценяват като се вземат предвид близките му отношения с ищцата, което не било отчетено от СРС. Сочи, че ответницата е била уведомена повече от два месеца след като е констатиран твърдения недостатък, което със сигурност не може да се счита за незабавно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата ищца – Д. Н. Х., чрез пълномощника си – адв. Л. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Допълнителното решение, с която е уважен предявеният от Д. Н. Х. срещу Е. Д. С. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от продажба на вещ с недостатъци с договор от 20.03.2019 г., не е обжалвано от ответника, поради което същото е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела. Въведените в жалбата оплаквания за недопустимост на решението съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество. Такова е решението, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало. (Определение № 370 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 350/2018 г., II г. о., ГК).

Основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл.

270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, тоест, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.

(Решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 124 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 329 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., ГК). По настоящето дело, първоинстанционният съд се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право и е разгледал всички предявени факти, които обуславят възникването на спорното право. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, исковете за обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД или гаранционни срокове, които са независими едни от други. Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в 2 определения от закона момент. В настоящия случай определеният от чл. 197, изр. 1 ЗЗД шестмесечен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 20.09.2019 г., считано от датата на предаване на процесния автомобил – 20.03.2019 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въведените в жалбата оплаквания за неправилност за неоснователни по следните съображения:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на лек автомобил Фолксваген, модел – Голф, цвят – тъмно сив металик, с регистрационен номер ****, идентификационен номер WVWZZZ1KZBW100423, двигател CFF50056, ответницата е продала на ищцата срещу цена от 4300,00 лв., описаното по-горе МПС.

За да уважи иска първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че по делото е установено съществуване на правоотношение, породено от договор за продажба на МПС, по силата на който ищцата е закупила процесния автомобил и е заплатила дължимата цена, че автомобилът е дал дефект – повреда в двигателя, правеща го негоден за обичайното му предназначение, за която своевременно ищцата е уведомила ответницата, както и че е отстранила повредата за своя сметка. Приел е за доказано, че автомобилът е дефектирал един ден след сключване на договора. Приел е още, че установеният дефект е свързан с функционалността на вещта, която не може да се установи от обикновен преглед, тъй като съгласно заключението на вещото лице по по изслушаната и приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът намира за компетентна и обективно дадена, дефектът не може да се установи без задълбочен преглед на автомобила, в т.ч. с необходимост от демонтаж на части, доколкото преди покупката ищецът е извършил само тестово каране на автомобила.

С оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно чл. 193, ал. 1 ЗЗД, продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка. Според нормата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по – късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

В случая от показанията на свидетеля Ж.Г., живеещ във фактическо съжителство с ищцата от четири години, се установява, че ищцата е правила многократни опити да се свърже с продавача на автомобила след откриването на дефекта в двигателя на автомобила.

Преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, съдът намира показанията на свидетеля за конкретни и последователни, а фактите за които са дадени същите – за лично и непосредствено възприети. В тази връзка, по отношение оплакването за заинтересованост на показанията на свидетеля, настоящият състав на съда намира същите за неоснователни.

Показанията на лицата по чл. 172 ГПК се ползват с доказателствена стойност и само близката връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица (в този смисъл Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК). Процесуалните правила за оценка на гласните доказателства предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи извод, че отразяват обективната истина. Показанията на свидетеля Г. кореспондират с показанията на свидетеля Н.М., който е присъствал на огледа на автомобила и е предал на ищцата 3 процесния автомобил след сключването на договора, като съгласно последните, ищцата се е свързала с него след сделката за техническия проблем. В този аспект на мисли и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира показанията на свидетеля Ж.Г. за обективно дадени и ги кредитира с доверие. Ищцата обективно е предприела всички необходими действия за уведомяването на продавача след откриването на дефекта, , поради което обосновано първоинстанционния съд е приел, че купувачът е изпълнил задължението си по чл. 194, ал. 1 ЗЗД да уведоми незабавно продавача за констатираните недостатъци по отношение на вещта. Следователно възраженията във въззивната жалба, че не било доказано уведомяване на продавача се явяват неоснователни.

От заключението на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САвТЕ, които настоящият състав кредитира с доверие, се установява, че конструктивно налягането на двигателното масло в автомобила се подава от маслена помпа, която е в комплект с вертикално колело на маслената помпа (шестостен), като в режим на работа маслената помпа подава маслото към маслените магистрали на двигателя. Според вещото лице причините, които е възможно да доведат до спад в налягането на двигателното масло са нарушена работа на маслената помпа, настъпили хлабини в цилиндрово-буталната група (ЦБГ), вследствие недобра техническа експлоатация и обслужване и наранени (надрани) лагери основни и биални към коляновия вал, както и лагерните връзки към разпределителните валове. Вещото лице е посочило още, че по-възможно е проблемът да бъде констатиран при по-продължително извънградско шофиране; натоварване на двигателя в по-високи обороти. Също така изтъква, че при компютърна диагностика обикновено не се индикира проблем към маслената помпа и връзките към нея, а за целта се прави проверка на тръбите (инсталацията). Вещото лице е посочило още, че подмяната на двигателя е била необходима, а ползването и ремонта на този двигател е нецелесъобразно. При изслушването му в о.с.з. от 01.04.2021 г., вещото лице изтъква, че „един автомобил ако няма добро смазване… не се ли отстрани проблемът, ще аварира“.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/392ab36a-1a77-4eb5-be50-6ff33b9628a8