Определение № 2185 от 08.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2185 гр. София, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501483 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от „Инвентикс“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. М. И. Б.- В. срещу Определение № 1459/31.03.2026г. по търг.дело № 2189/2025г. на Софийски градски съд, ТО, 11с-в с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на предявените от ищцовото дружество против ответника „Ес Ди Карго“ ЕООД искове пред държавен съд.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че между страните не е била валидно уговорена арбитражна клауза. Конкретни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на частната жалба. и

Искането е за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото делото да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Ес Ди Карго“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Ш., в срока за отговор е заявил становище за неоснователността на частната жалба поради съображенията изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е и основателна.

Производството пред първостепенния съд е било образувано по искова молба, предявена от „Инвентикс” ООД срещу „Eс Ди Карго“ ЕООД, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди по договор за превоз, обективиран в заявка - договор за 1 транспорт № 25-05-119 от 21.05.2025г., по силата на който ищецът е възложил на ответника да извърши превоз на стоки по направление България – Великобритания, които вреди се твърди да произтичат от умишлено противоправно поведение на ответника, поради което последният е задължен за пълния им размер.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Eс Ди Карго“ ЕООД е заявил възражение за неподведомственост на спора пред съда, тъй като с т.11 от договора от 21.05.2025г., сключен между страните, е уговорено, че всички спорове между страните, възникнали от договора, са решими от Арбитражния съд при Стопанска асоциация – гр.Пловдив, поради което прави искане за прекратяване на производството.

С обжалваното определение първостепенният Софийски градски съд е приел за основателно възражението на ответника за неподведомственост на спора пред държавния съд и е прекратил производството по делото, позовавайки се на уговорената между страните арбитражна клауза.

Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж, съгласно която арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че формата за действителност е спазена, ако арбитражното споразумение се съдържа в документ, подписан от страните, какъвто случай бил настоящият или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Приел е че уговорката визирала съгласие на страните всеки спор относно съществуването и действието на процесния договор, в. т.ч и за вреди от неизпълнението му да се решава съобразно националното законодателство и международните договори, по които Р България е страна, като при непостигането на съгласие спорът да бъде отнасян за решаване пред Арбитражния съд при Стопанска асоциация – град Пловдив и в това именно според съда са състояла уговорената между страните арбитражна клауза. Налице било и изрична препратка към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което и възможността да се уговори арбитражна клауза отговаряло на изискванията на чл.33 от същата.

И на последно място съдът е приел, че щом като ответникът е пристъпил към изпълнение на договора, то същият е приел клаузите, обективирани в заявката –договор, като по този начин чрез конклудентни действия е приел, че е обвързан от арбитражното споразумение, обективирано в него. Счел е, че при предприето изпълнение на договора и при липсата на своевременно заявени възражения относно вписаната в него арбитражна клауза, то следвало да се зачете, че изпълнителят е дал съгласието си споровете относно изпълнението на договора да бъде решавани от посочения в заявката-договор арбитраж. В заключение според съда възражението на ищеца, че договорът не бил подписан от управителя на ищцовото дружество, а от друго лице, дори и това действително да е така, соченото обстоятелство било ирелевантно за възникването на арбитражно споразумение, тъй като по силата на чл.301 ТЗ действията на това лице се смятали за потвърдени предвид липсата на своевременно противопоставяне от представляващото дружеството лице веднага след узнаването, какъвто бил и настоящият случай според съда.

2

Така постановеното определение за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора пред държавния съд, като краен резултат е неправилно.

Абсолютна процесуална предпоставка за възникване компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. В разпоредбата на чл. 7, ал.

1, т. 2 от Закона за арбитража /загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г./ се съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря, като законът предвижда писмена форма за действителност. В качеството си на процесуален договор - по смисъла на цитирания по-горе текст от Закона за арбитража, арбитражният договор има своя самостоятелност и независимост от материалноправния договор, въпреки че често пъти уговорянето му да е обективирано в съдържанието на самия договор. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор сключен между страните, с който те възлагат на Арбитражен съд да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено материално правоотношение. Съгласието може да бъде изразено в различни документи, но то трябва да бъде дадено изрично и в писмена форма. Последващи конклудентни действия като изпълнение /изцяло или частично/ по договора, мълчаливо непротивопоставяне на предложена арбитражна клауза и др., не могат да валидират правно действие, за чиято действителност законът изисква определена форма, а арбитражният договор, който е и процесуален, а не материалноправен, е именно такова действие.

В процесния случай е подадена заявка за международен превоз на товари, в която се съдържа арбитражна клауза, като за заявката няма спор, а и се установява, че е на бланка на „Eс Ди Карго“ ЕООД, което дружество по този начин е предложило и уговарянето на арбитражната клауза. Заявката –договор е подписана от управителя на ответното дружество, като няма данни да е била подписана и от ищеца, като по твърдения на последния тя е била приета по електронен път от лице, което е различно от органния представител на дружеството.

По този начин материалноправното действие /за възлагане на превоза/ е прието от ищеца „Инвентикс” ООД чрез конклудентни действия по последващото изпълнение на договора, което не се и отрича от ищеца, но липсва изрично декларирана воля от последния, че приема предложеното му от ответника арбитражно споразумение. Както се посочи и погоре – в качеството си на процесуален договор арбитражната клауза има своя самостоятелност и независимост от материалноправния договор в обслужване на споровете, по който се сключва, поради което сключването и действителността му следва да се преценява отделно и независимо.

Разпоредбата на чл.301 от ТЗ, на която се позовава ответникът, а и на която се е позовал и съдът в обжалваното определение, е относима към материалното правоотношение и като такава е неприложима по отношение на арбитражното споразумение, 3 съществуването, валидността и изпълнението на което се уреждат от правила, различни от правилата, относими към търговските сделки, съдържащи се в материално-правните норми на Търговския закон. Такава между впрочем е и константната и безпротиворечива практика на ВКС- така напр. Решение № 223/29.01.2018г. по т.д.№ 1964/2017г. на ТК, 1 ТО; Решение № 157/11.11.2013г. по т.д.№ 611/2012г. на ТК, 1 ТО; Решение № 8/08.02.2017г. по т.д.№ 1706/2016г. на ТК, 2 ТО и пр. и напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Ето защо настоящия състав на Софийски апелативен съд намира, че в дадения случай липсва валидно сключен процесуален договор между страните, с който те да възлагат на арбитраж да реши всичките или някои от споровете, които могат да възникнат или са възникнали между тях по повод на конкретното материално правоотношение, основано на заявката-превоз на товари.

Както се посочи по-горе, за валидността на арбитражното споразумение /клауза/ - в качеството му на процесуален договор, е необходимо наличие на писмено съгласие на насрещната страна, или на неин надлежен представител, за възлагане на Арбитражния съд при Стопанска асоциация – град Пловдив решаването на посочените в споразумението спорове, произтичащи от конкретното превозно правоотношение. След като изрично волеизявление липсва от страна на „Инвентикс“ООД, въззивният съд приема, че в дадения случай липсва валидно арбитражно споразумение като условие спорът да се разгледа и реши от арбитражен орган.

Предвид горното, обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, като краен резултат се явява неправилно, и като такова то подлежи на отмяна и делото следва да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, в т.ч и за произнасяне по възражението на ответника „Ес Ди Карго“ ЕООД за неподсъдност на спора пред СГС и евентуално за препращането на делото по подсъдност пред Окръжен съд Пловдив, по правилата на чл.118, във вр. с чл.119, ал.3 и чл. 105 ГПК, тъй като единствено сезираният първоинстанционен съд е компетентен да се произнесе за пръв път по това искане.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1459/31.03.2026г. по търг.дело № 2189/2025г. на Софийски градски съд, ТО, 11с-в с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на предявените от ищцовото дружество против ответника „Ес Ди Карго“ ЕООД искове пред държавен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5