Решение № 403 от 29.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Стара Загора, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530100402 по описа за 2025 година

Делото е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от С. Ж. Н. против Драматичен театър „Гео Милев“-Стара Загора, като ищецът твърди, че работил при ответника на длъжността „сценичен работник“ по трудов договор от 23.11.2022г. до 25.11.2024г., който бил прекратен със Заповед № 212/22.11.2024г. на основание чл.325, т.3 от КТ или „изтичане на уговорения срок“. При постъпване на работа при ответника с него бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с клауза по чл.70 от КТ в полза на работодателя със срок до 24.05.2023г. С допълнително споразумение от 25.05.2023г. длъжността му била променена от сценичен работник на „театърмайстор“ и бил определен нов срок на трудовия договор - до 22.11.2023г. С ново допълнително споразумение от 22.11.2023г. заеманата от ищеца длъжност била променена от „театър-майстор“ на „сценичен работник“ със срок на договора до 24.11.2024г.

Счита, че неговия трудов договор бил сключен за неопределено време, поради което не можел да бъде прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.3 от КТ процесната заповед била незаконосъобразна. Претендира признаване на прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 212/22.11.2024г. за незаконно и моли същото да бъде отменено като такова.

Претендира да бъде възстановен на предишната работа в Драматичен театър “Гео Милев“ в Стара Загора. Претендира заплащане на сумата от 7800лева представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано от 25.11.2024г. поради извършеното незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на 1 сумата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва претенциите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива. Твърди, че сключеният с ищеца договор бил срочен - за периода от 25.11.2023г. - 24.11.2024г., като дори да е бил сключен за неопределено време, със заявление вх.№ 183/22.11.2023г. ищецът поискал от работодателя допълнителното му споразумение да бъде срочно - до 24.11.2024г. Твърди, че останалите предявени искове са недопустими, а ако съдът ги допусне до разглеждане - неоснователни, моли да бъдат отхвърлени като такива. Искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ бил в завишен размер.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В исковата си молба ищецът твърди, че полагал труд при ответната институция по трудово правоотношение обективирано в писмен трудов договор в периода 23 ноември 2022г. до 25 ноември 2024г. като заемал длъжността”сценичен работник”. На 25 ноември 2024г. му била връчена заповед номер 212/22.11.2024г. на директор на Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора, с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл.325, т.3 КТ или “изтичане на уговорения срок”.

Прекратяването на трудовия му договор обективирано в упоменатото едностранно волеизявление счита за незаконосъобразно и необосновано и като такова подлежащо на отмяна с произтичащите от това следствия. При постъпване на работа в предприятието на ответника и при сключване на първия трудов договор по между им, същия бил сключен на правно основание “чл.68, ал.1, т.1 КТ” с клауза по чл.70 КТ в полза на работодателя като модалитета „срок“ бил определен до 24 май 2023 г. С допълнително споразумение от дата 25 май 2023 г. била променена длъжността му от „сценичен работник“ на „театър - майстор“ и бил определен нов срок на трудовия договор до 22 ноември 2023 г. С ново допълнително споразумение от 22 ноември 2023 г. заеманата от ищеца длъжност/трудова функция била отново променена от „театър - майстор“ на „сценичен работник“ със „срок“ на договора до 24 ноември 2024 г.

Тези действия на работодателя касаели сключване на трудовия договор и последващите му промени на основание чл. 118 КТ били в нарушение на императивни разпоредби на Кодекса на Труда водещи и до порочност на прекратителното волеизявление по смисъла на чл.325, т.3. Именно законодателя приел, че изначално сключване на „срочен трудов договор“ се допускало само в изричните хипотези на закона, а именно: Срочен трудов договор по смисъла на чл.68 ал. 1, т. 1 се сключвал само за “изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности“ в настоящото работата която изпълнявал не бил с “временен”, нито “краткотраен” характер нито дейността на театъра била такава; „с новопостъпващи работници и служители в предприятия обявени в несъстоятелност или ликвидация”/чл.68, ал.2/. Безспорен факт било, че културното учреждение, с което бил в трудово 2 правоотношение нито било в ликвидация, нито било обявено в несъстоятелност. Ако се предположило, че трудовия му договор бил сключен на основание чл.68, ал.3 КТ то трябвало в него да било описано “изключението” мотивирало за това работодателят във връзка с параграф 1, т.8 от ДР на КТ. Дори и в такъв случай законодателят повелил срочния трудов договор да е за срок най-малко една година /видно от конкретния казус срока на неговото правоотношение бил по-малък от една година/.

С оглед на което счита, че бил изправен пред хипотезата на чл.68, ал.4 КТ, а именно трудовия му договор бил сключен в нарушение на предходните разпоредби на чл.68 КТ, а оттук същият следвало да се счита за безсрочен такъв. При това положение работодателят не имал право да прекрати трудовото му правоотношение на основание “изтичане на срока” тъй като при безсрочни трудови договори чл.325, т.3 КТ бил неприложим. Във връзка и с което счита, че прекратяването на трудовия му договор обективирано с писмено волеизявление номер било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Доколкото счита уволнението си за незаконно счита, че би следвало работодателя да обезщети вредите от него по смисъла на чл.225 от КТ. В тази връзка и в следствие на уволнението бил без работа и към настоящия момент.

Последното му трудово възнаграждение за месеца предхождащ прекратяването (октомври 2024) на трудовото правоотношение било в размер на 1300 (хиляда и триста) лева или счита, че работодателя му дължал обезщетение въз основа на чл.344, т.3 във връзка с чл. 225 КТ в общ размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева представляващо шесткратен размер на брутното му трудово възнаграждение за шестмесечен период от оставането му без работа считано от 25.11.2024г.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника наличие на трудов договор за неопределено време между страните. Да признае уволнението му обективирано в писмена заповед номер 212/22.11.2024г. на директор на Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора за незаконосъобразно и като такова да бъде отменено; Ищецът да бъде възстановен на преди заеманата от него работа в Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора; Да осъди Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева за периода, в който бил останал без работа в следствие на уволнението по смисъла на чл.225 КТ /като шесткратен размер на последно взето от него трудово възнаграждение/ ведно със законна лихва от момента на подаване на настоящия иск до действителното им изплащане; Да осъди Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора да заплати на ищеца съдебните и деловодни разноски по настоящия спор.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, като счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло всички наведени от ищеца фактически и правни твърдения, както следва: оспорва 3 твърдението на ищеца, че между него и Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора бил налице трудов договор за неопределено време. Оспорва твърдението, че Заповед № 212/22.11.2024год. на директора на Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора била незаконосъобразна.

Оспорва твърдението въведено с исковата молба, че ищецът С. Ж. Н. бил незаконно уволнен със Заповед № 212/22.11.2024год. на директора на Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора, която заповед да била незаконосъобразна. Оспорва твърдението, че ищецът бил незаконосъобразно уволнен от длъжността „сценичен работник”, която заемал в Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора. Оспорва, че бил налице трудов договор за неопределено време между ищеца и Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора. Оспорва твърдението, че ищецът следвало да бъде възстановен на преди заеманата от него работа в Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора. Оспорва, че Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора следвало да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7 800 лева за периода, в който останал без работа вследствие на уволнението по смисъла на чл. 225 КТ (като шесткратния размер на последно взето от него трудово възнаграждение), ведно със законна лихва от момента на подаване на исковата молба до действителното им изплащане. Оспорва твърдението на ищеца, че било налице, макар и хипотетично, "изключението" по § 1, т. 8 от ДР на КТ, защото бил налице трудов договор сключен между него и театъра на основание чл. 68, ал. 3 КТ.

С. Ж. Н. бил назначен по трудов договор № 024 от 23.11.2022г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ на длъжността „сценичен работник” в Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа. Трудовият договор бил сключен като срочен, със срок за изпитване 6 месеца, със срок до 24.05.2023г., включително, в полза на театъра.

Факт, който не оспорва и не възразява да бъде отделен като безспорен.

На 09.05.2023год. ищецът подал заявление вх. № 100 от същата дата до директора на Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, с което поискал да бъде преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността „театър - майстор” по основния трудов договор и да бъде назначен по втори трудов договор като художник - за 4 часа.

С допълнително споразумение от 18.05.2023год. към трудов договор № 024 от 23.11.2022г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, трудовият договор на ищеца сключен с театъра бил изменен, считано от 25.05.2023г., като Н. бил преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността „театър майстор”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа. Договорът бил сключен за срок до 24.11.2023г., включително.

С трудов договор № 008 от 18.05.2023г., сключен на основание чл. 110 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „художник”, категория специалисти в Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, на пълен ненормиран работен ден - 4 часа, извън работното време по 4 основния трудов договор, при петдневна работна седмица. Трудовият договор бил сключен за срок до 24.11.2023г., включително.

Със заповед от № 276 от 25.11.2023г. на директора на Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор на ищеца за заеманата от него длъжност „художник”, считано от 25.11.2023г., бил прекратен поради изтичане на уговорения срок.

Със заявление вх. № 183 от 22.11.2023год., С. Н. поискал допълнителното му споразумение да бъде срочно до 24.11.2024г. На 22.11.2023г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ било сключено допълнително споразумение от към трудов договор № 24 от 23.11.2022г., с което ищецът и ответникът се споразумели за изменения в трудовия договор, като считано от 25.11.2023г. Н. бил преназначен от длъжността „театър — майстор” на длъжността „сценичен работник”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа.

Уговорено било, че договорът се сключвал за срок до 24.11.2024г. включително.

С допълнително споразумение от 01.12.2023г. към трудов договор № 24 от 23.11.2022г., на основание чл. 118, ал. 3 КТ ищецът и театърът се споразумели за изменения в трудовия договор, като считано от 01.12.2023г. Н. бил преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността „сценичен работник”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа, договорът се сключвал за срок до 24.11.2024г., включително, като с това споразумение било увеличено месечното трудово възнаграждение на молителя по делото.