Протокол № 248 от 03.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 248 гр. Сливен, 02.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20212200100327 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За ищци пореден № 1 и № 2 се явява ЦВ. ИЛ. СТ., в лично качество и като майка и законен представител на детето В. СТ. СТ.. За двамата се явява адв. А.Б. САК, съгласно пълномощно с дата 01.12.2021 г.

Ответникът ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“, редовно призовано, се представлява от адв. В.М. от АК - Стара Загора, съгласно пълномощно представено по делото.

Трето лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призовано, се представлява от юриск. А.Г., съгласно пълномощно представено по делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

Юриск. Г.: Да се даде ход на делото, няма пречка.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. М.: Представям удостоверение от Местни данъци и такси. Другите документи, за които са издадени съдебни удостоверение, все още не са 1 издадени.

Съдът докладва, че по делото на 30.11.2021 г. е представен изискания социален доклад, изготвен от ДСП - Сливен.

Адв. Б.: Запознат съм със социалния доклад.

Адв. М.: Аз не съм запозната.

Съдът докладва, че служебно по делото е постъпила информация, че е изисканото НОХД № 219/2021 г . по описа на Окръжен съд гр. Сливен не е приключило.

Адв. Б.: Водим свидетелите, които са допуснати от съда. Пред залата са.

Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели.

Самоличност на свидетелите.

С.Г.М. – ****, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Със С. и Ц. се познаваме от 20 години. Със С. бяхме най добри приятели. Знам за пътния инцидент, който стана. Съпругата му и детето му ги познавам от същото време. Когато се роди детето заедно със С. ги посрещнахме от родилния дом. Да, знам за пътния инцидент. С другия ни приятел В. вечерта отиват да прибират кола закъсала на пътя, съответно претърпяват катастрофа и автомобилът им се замозапалва и те загиват на място. Присъствах и на погребението му. Всеки ден след погребението му се виждам с Ц. и детето. Приемат го много тежко. Детето е затворено в себе си.

Жена му, все още като започна да говоря за него и започва да плаче. С. беше може би най-лъчезарният човек, който съм срещал и виждал някога. Той беше художник, творец, при него нямаше нещо, което той да не може да направи.

Той беше художник. Завърши Художествена академия с отличие. Занимаваше се в тази сфера. Той рисуваше, можеше да прави скулптори от камък, от дърво, от желязо. Той обичаше тежките предмети. Също така имаше един 2 период, в който правеше и татуировки. Грижеше се за семейството си на 100%. Той работеше във една фирма и освен това той имаше още две места, където си беше направил нещо като работилници. Той заваряше, ремонтираше, коли поправяше, дори хеликоптер е правил. Бившият му шеф покрай него започна да купува всякакви развалени машини и С. ги ремонтираше и ги пускаше в експлоатация. Свидетел съм в гората как С. е правил основен ремонт на багер. Заедно със С. имахме общ бизнес, през 2007 г. мисля че беше той започна в Ямбол във фирма за дограма и аз работех с него. Аз работих там около година. После двамата направихме обща фирма магазин за внос на електроуреди уреди от Германия и до последния му ден ние развивахме тези дейности.

След катастрофата животът на Ц. и В. тотално се промени. И двамата се затвориха, нещо ужасно е. Детето не иска да говори с никого, затвори се в себе си. Аз съм постоянно около тях, защото 20 години сме били неразделни, правя каквото мога да ги разсейвам, но така или иначе идва момент, когато става въпрос за С. и веднага виждам промяна във физиономиите им, очите им се насълзяват. Преди инцидента бяхме постоянно заедно. Аз сега, когато имам свободно време, съм покрай тях. Преди инцидента бяха много задружно семейство. Като семейство за пример бяха. Никога не са се разделяли, не са се карали. С., когато имаше свободно време винаги беше край тях и аз също и съответно се шегувахме, че съм като техен доведен син. В. е на 12 години, четвърти или пети клас е. Аз избягвам да говоря с детето за смъртта на баща му. Той не иска да ходи на гробищата, изживява го много трудно. Според ден не иска да повярва, че това се е случило. Той е по-особено дете, откакто се случи катастрофата се затвори в себе си и не иска да разговаря с никого, майка му се опитва, но той се дърпа. Избягва да говори на тази тема. Майката е правила консултации с психолози. Тя работеше в дневен център за деца с увреждания и знам, че там се е консултирала с колеги и говорила с психолог.

Тя е правила консултации и за двамата. Мъчи се да изкара детето си от тази депресия. Всички правят опити да го изкарат от там. Той е малък още. И до ден днешен, вече година и малко, само докато се спомене името на С. и очите й се насълзяват, те бяха много близки. Не мога да опиша колко бяха близки и като семейство, и като хора. Сега вече тя не работи в този дневен център. Сега работи като учителка. Получава подкрепа от майка си. Това е единствената подкрепа, но финансовата издръжка на семейството е изцяло на нея.

3

Детето никога не е било лишавано от нищо. Със С. за пари не сме говорили, но знам, че средно, че около между две и три хиляди лева на месец докарваше вкъщи. След катастрофата детето се промени. Преди смъртта на баща му имаше желание да учи, а сега не и доколкото виждам успехът му е паднал много. Не иска да учи, затворено е постоянно в стаята си. Към настоящия момент всеки ден посещавам семейството. Ако не съм в града и не мога да отида най-малкото се обаждам да ги чуя. Не са преживели смъртта на баща си и съпруга си. И в двамата има промяна. Те не са вече хората, които познавах. Говоря по-специално за Ц., защото тя не е човекът, който беше преди. Преди беше разговорлива, лъчезарна, усмихната, сега няма нищо общо. Все едно е друг човек, когото не познавам. Много сме близки с нея.

Мога да ви кажа за един разговор, който проведохме с нея. Аз я попитах защо тя не е както беше преди, че я виждам, че няма желание за нищо, ходи на работа, при майка си, отива при детето си и почти нищо странично не предприема, както беше едно време и тя ми каза, че просто още не може да повярва в себе си, че С. го няма и че това се е случило с тях. Преди сме ходили много на почивки, събирахме се, излизаме или ако не излизаме сме в тях. Сега ако отидем на кафе в месеца един път е цяло чудо. Ц. ходи всеки ден на гробищата, гробът е абсолютно поддържан.

Детето учи във Второ основно училище в гр. Сливен. Майката и детето живеят в едно домакинство - в апартамент, имат и къща, и там ходят, но през деня. Преди малко като казах, че отива при детето си имах предвид, че се прибира вкъщи при детето си. Аз не съм ходил на психолог и незнам как действа той, но при нея има на моменти временна промяна, но имам моменти, в който както стои и вероятно се сеща за С. и за случилото се и си личи по погледа, че вече не е там и аз полагам усилия да я изкарам от това съС.ие. Не съм психолог. Ц. е посещавала и посещава психолог и от това, което виждам аз, мисля че има нужда да продължи да се среща с психолог. В момента Ц. се грижи за детето, а и бабата – майката на Ц. й помага за детето, когато тя е на работа. От страна на починалия също им помагат. Майка му им помага, но тя е възрастна жена и не може да се справя сама с детето, то си има нужди, които й е трудно тя да реализира.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетелят от залата.

4

Самоличност на свидетелката С.И.Х. - ***, българка, българска гражданка, средно образование, неомъжена, неосъждана, сестра на Ц.С..

Съдът разясни на свидетелката Х., че като сестра на ищцата може да откаже да свидетелства.

Свид. СТЕФКА Х.: Желая да свидетелства.

Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Те бяха много добро семейство. Бяха много години заедно и разбираха чудесно. Не бяха само мъж и жена, а бяха и найдобри приятели. постоянно бяха заедно, ходеха на почивки, играеха много с детето. Двамата мислеха по един и същи начин, интересуваха се от едни и същи неща. Детето приема случилото се много тежко. Той се затвори в себе си. Не искаше да говори, страхуваше се да остава сам. Не искаше да си стои сам в стаята, защото сигурно като е на тихо и си мислеше за баща си и плачеше. Казваше ми, че м, се иска да има машина на времето, с което да може да върне баща си и все питаше защо точно на него се е случило. Много тежко го изживяват и двамата. Сестра ми като разбра за трагедията, когато ми се обадиха на мен ми казаха, че тя е пред полицията, и като отидох там тя беше много зле. Даваха й успокоително, инжекции й биеха, много тежко го прие, спря да се храни, отслабна. Там, на място пред полицията дойде линейка и не знам каква инжекция са й сложили. После беше на успокоителни. Много тежко като цяло го преживяваше. Детето се затвори в себе си, не искаше да говори. Понеже говорехме за С. и като го споменаваме и всички много се разстройват и детето започва да плаче, и сестра ми и тя. В самото начало не са ползвали психологична помощ. Сестра ми е говорила с психолози на работното си място, а детето първоначално изобщо не искаше да разговаря за това. Той се затвори в себе си. Това беше в началото. Сега вече сестра ми е разговаряла с психолози, детето също и сега мисля, че пак ще ходят на психолог за детето. Аз съм леля на детето. Опитвала съм да говоря с него, казвала съм му, че трябва да говорим за баща му, а не да се затваря и да не иска да говори. Говоря си с детето. И той споделя това, че му е мъчно, много му е мъчно и след това защо точно на него му се е случило това.

Ужасно много му липсва баща му. Те бяха много сплотено семейство. Те постоянно бяха заедно, постоянно, все в игри и закачки. Той много си играеше с баща си. Връзката между баща и син беше много силна. Вечер, 5 когато се прибереше той нямаше търпение на скочи още от вратата на врата на баща си. Много си играеха. По принцип имаха общи занимания. Правеха си разни работи заедно, редяха лего, занимавали са се с различни игри и забавления. Много ходеха на планина, много обичаха да ходят на планина заедно. На море ходеха също, но планината им беше най-любимото. Сега вече нищо не е така, както беше преди. На сестра ми сега й помага майка ми.

Майка ми се грижи за детето. Много й помага с грижите за детето. С. беше човек на изкуството. Завършил е Художествената гимназия и след това Художествена академия. Аз съм казвала, че не познавам друг такъв човек.

Няма нещо, което да не разбира и да не го направи. Дори нещо да не го е правил, с интерес се интересуваше, разглеждаше в интернет, научаваше се и го правеше. Всичко му се отдаваше на този човек. Отношенията им бяха чудесни, те бяха прекрасно семейство. Той всичко даваше за семейството си.

Те още на училище се събраха, мисля че 2000 година, в Художествената академия учеха заедно. 2006 г. им беше сватбата, а детето е родено през 2009 г., три години след брака им. Не са се карали, не са се разделяли, та бяха като най-добри приятели. Като се роди детето и двамата бяха много грижовни към детето. С. осигуряваше семейството, той се грижеше за тях. След смъртта на С., бях много време с тях. Детето не можеше изобщо да спи, постоянно, много тежко му беше. Сестра ми остана 41 кг., тя изобщо не се хранеше, не спеше, беше с огромни сенки под очите. Беше много зле. От началото беше много зле, но мисълта, че само тя остава за това дете, я вдигна, защото тя е човекът, който трябва да се грижи за него. Това й даде сила. Иначе то няма превъзмогване. Говорим ли за С., винаги има сълзи в очите й. Не са превъзмогнали загубата, аз не вярвам някога да се превъзмогне това нещо.