Решение № 2267 от 18.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507640 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 09.03.2021 г. по гр.д. № 39480/2020 г. на СРС, I ГО, 34 състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. БЛ.

Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ, следните суми: сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд № 19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в; сума в размер на 1 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения за досъдебното и за съдебно производство; сума в размер на 187. 94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху парична гаранция от 1 500 лева за периода от 09.03.2012г. /когато е внесена гаранцията/ до 28.05.2013г. /когато е освободена/; сума в размер на 211. 40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху останалата парична гаранция от 500 лева за периода от 09.03.2012 г. /когато е внесена гаранцията/ до 01.05.2016г. /когато е освободена/, ведно със законните лихва върху главниците, считано от 24.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата , като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 23.08.2017 г.

Срещу решението в частта за отхвърляне на иска за присъждане на 1 обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ищеца П.Г., с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се, че макар първоинстанционният съд да е взел предвид основните факти по делото, е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на критериите за справедливост. Жалбоподателят твърди, че при обективна оценка на установените вреди, следва да уважи иска до пълния предявен размер. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу решението в частта за уважаване на исковете е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с оплаквания за неговата неправилност. Навеждат се доводи, че Прокуратурата следва да бъде отговоря само за това забавяне на делото, при което през конкретни периоди не е упражнявала своите функции. Сочи се, че в досъдебната фаза наказателното производство е протекло в разумни срокове – на 01.03.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, а на 18.12.2012г. е внесен обвинителен акт в съда. В съдебната фаза, протекла около 4 години – от 18.10.2012г. до 01.08.2016г., Прокуратурата не е имала ръководни функции.

Поддържа се, че ищецът не е търпял вреди, по-големи от нормалните за привличането му като обвиняем. Не се установява обстоятелството, че е накърнен авторитета на ищеца в обществото вследствие на воденото наказателно преследване. В тази връзка се твърди, че преди повдигане на процесното обвинение, срещу ищеца са водени и други наказателни дела за престъпления от общ характер, по две от които е осъден с влезли в сила присъди. Излага, че липсват доказателства органите на прокуратурата да са разпространявали неправомерно данни за обвинението, поради което всякакво злепоставяне на ищеца в резултат на воденото наказателно преследване не е в причинна връзка с действия на Прокуратурата.

Жалбоподателят поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени предходните осъждания на ищеца за престъпления против личността, вкл. и наложеното му по едно от тях наказание лишаване от свобода. Твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху внесената от него парична гаранция, поради липса на доказателества, че гаранцията е внесена лично от ищеца. Отделно сочи, че не е доказано по делото сигурното увеличаване на имуществото на ищеца, в случай че той е разполагал с тези суми. Оспорва и иска за имуществени вреди, настъпили от заплатени в наказателното производство адвокатски хонорари. Сочи, че по делото не е доказано реалното заплащане на адвокатските възнаграждения в претендирания общ размер от 1600 лв., отделно оспорва техните размери като прекомерни и значително по-високи от регламентираните в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към процесния период. Моли съда да отмени решението в частта за уважаване на исковете, като отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, евентуално да намали значително неговия размер, както и да отхвърли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени 2 вреди, евентуално да намали размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари до техните минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. БЛ. Г. в депозиран от него отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба на П. БЛ. Г. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд № 19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в; сума в размер на 1 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения за досъдебното и за съдебното производства; сума в размер на 187. 94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху парична гаранция от 1 500 лева за периода от 09.03.2012г. до 28.05.2013г.; сума в размер на 211. 40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху останалата парична гаранция от 500 лева за периода от 09.03.2012г. до 01.05.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговора на исковата молба са направени възражения за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото обвинение. Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение за прекомерен, несъобразен с търпените от ищеца вреди, изискването за справедливост и икономическия стандарт в страната. Изложил е съображения, че ищецът е бил задържан под стража само за 9 дни, като в останалия период е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и че наказателното производство е завършило в разумен срок. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Сочи, че ищецът не е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. по нохд. № 19249/2012 г. на СРС, като договорите за правна защита и съдействие не били приложени по наказателното дело. Изложил е твърдения за прекомерност на 3 заплатените адвокатски възнаграждения. Оспорил е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху внесената по делото гаранция.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези ; 3/ ищецът да е претърпял вреди ; 4/ да е налице причинноследствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В настоящия случай, с постановление от 01.03.2012г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 2980/2011г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51469/2011г. по описа на СРП за това, че на 26.10.2011 год. , в гр.София, около 00.05 ч., на спирка на масовия градски транспорт на ул. „Бачо Киро” и бул. „Александър Дондуков”, чрез нанасяне на удар в главата с твърд предмет /в областта на устата/ е причинил средна телесна повреда на И.П.П. - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в. С присъда от 13.05.2015г. ищецът е бил оправдан. С окончателно решение от 01.08.2016г. по ВНОХД № 1636/2016г. по описа на СГС, 12 въззивен с-в, оправдателната присъда е потвърдена.

Спорните между страните въпроси, повдигнати и с въззивните жалби, са свързани с настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение и с размера на следващото се обезщетение за тяхното репариране.

За първата спорна група обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.В.К. и Р.С.Г. – приятели на ищеца, които настоящият съдебен състав цени като достоверни, тъй като са вътрешно непротиворечиви, житейски логични, възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления, и не се опровергават, а се подкрепят от останалите доказателства по делото, при съобразяване и с нормата на чл. 172 4

ГПК. Свидетелката К. дава показания, че в началото на 2012г. е започнало да се води наказателно производство срещу ищеца. След повдигане на обвинението той се променил, започнал да се отдръпва от приятелите си.

Често бил притеснен и тъжен. Преди се грижел за външния си вид, спортувал, но след задържането му се занемарил, отпуснал се. След задържането му започнала да побелява косата му. Преди случилото се бил доста комуникативен с добро чувство за хумор. Това му състояние продължило няколко години. С течение на времето, с помощта на приятелите му, започнал да се подобрява, но все още не е бил възстановен напълно. В деня на задържането на ищеца свидетелката и съпругът се чули с фактическия съжител на ищеца - Ева, като тя ги помолила да услужат с парична сума, нужна за заплащане на парична гаранция, но нямали възможност да помогнат.

Повдигнатото обвинение имало отражение и на мнението на околните върху ищеца, като той често бил отбягван. Източник за притеснение за ищеца било отражението, което наказателното производство имало върху неговата дъщеря.